Според мен има два начина да се отговори на този въпрос: вътрешен (нормативен или, по-добре, императивен) и външен (описателен).
Вътрешният е нещо от рода на "философите са се опитвали ..., работата обаче е в това да ...". Например, философите са се опитвали да отговарят на метафизични въпроси, работата обаче е в това да се покаже, че въпросите са сбъркани.
Външният е да се каже какво правят този или онзи, това или онова течение, когато заявяват, че правят философия. Тук обаче ми се струва, че не може да има общ отговор. Все едно да се даде определение за България. Дори да има нещо, което е било едно и също от 681 г. до днес (някое късче територия например), няма гаранция, че и в бъдеще ще има такова. А все пак поради приемствеността би било загуба на възможности за разбиране, ако отрежем: България беше дотук, сега е нещо друго.
На мен като че ли ми харесва повече външният отговор. От друга страна, си давам сметка, че той е някак нихилистичен. Като Настрадин ходжа: "ο ти си прав. ο ти си прав." Но може би този въпрос може да бъде преходна фаза, докато го замени друг въпрос: От всички тези неща, които претендират да са философия, кое има смисъл да се прави? Колеги, предлагайте!
