Конференция върху Витгенщайн - София

Що се отнася до работните езици, разбрах, че ще се говори на български, а на гостите от чужбина някой ще им превежда.

Тъй като οван Колев е сложил програмата на сайта си, ето линк към това, което ще се случва утре:
http://ivankolev.com/A-%20Philosophy/Ev … nstein.htm

Много бих се радвал ако тези, които са присъствали, споделят някакви впечатления от конференцията.

Въпреки че се присъединявам към изложението на Боби, ще споделя и моите впечатления от конференцията. Докладите бяха интересни и разностранни. В повечето случаи Философски изследвания на Витгенщайн беше просто отправна точка за тезите на докладчиците, което не разглеждам нито като предимство, нито като дефект, а отчитам разноликостта на докладите и интересно изместените центрове. Със забележката, че не присъствах на три доклада – тези на Константин Янакиев, Васил Пенчев и Ася Маркова, неотменимо впечатление направи Росен Люцканов. Той сигурно е доста разочарован, че ppt презентацията му не тръгна в залата, но това изглежда ни най-малко не спъна изложението му и мисля заинтригува висчки с доста интересния паралел между Козлоу и Витгенщайн. Трябва да призная, че Росен наистина се откроява в пъти откъм оригиналност и систематичност на тезите си, както и откъм тяхното представяне. В тази връзка, иска ми се да изтъкна един главен недостатък на начина, по който се провеждат подобни конференции. Прочетен доклад в порядъка на 30 мин (а често това време се надвишаваше) в общия случай отнема възможността за смислена и достатъчно дълга дискусия, каквато се зараждаше при по-интересните и проблематични тези и трябваше да бъде прекъсната за следващото литературно четене на доклад. Според мен има голяма разлика между общуването с читателска и слушателска аудиторията. Мисля, че всеки, който е в състояние да подготви смислен писмен текст, е във състояние да се обърне към аудиторията като към слушатели, на които да изложи устно тезите си. Това първо би оптимизирало времето, второ би се осъществила адекватна комуникация, която една конференция предполага. Радвам се, че Росен се обърна към аудиторията като към събеседници.

οнтересен беше доклада и на Сергей Герджиков, който най-общо очертаваше ярка разлика между източната и западната философия и различните езикови игри. Оттам и тезата, че езиковата игра е не фундаментална, а единствено функционална, тъй като всяко определение е възможно като отношение. Разбира се, това е моят акцент върху доклада му, може другите да допълнят. οнтересен беше контра-аргументът на Димитър Денков, който изказа тезата, че онтологията на общественото битие е единствената призма, през която гледаме света. Всъщност, от това би се получила доста добра дискусия, тъй като Димитър Денков изказва не само контра-аргумент, а по-скоро философска нагласа, но очевидно хората вече са уморени да спорят един с друг, пък и както казах, конференциите все още са в услуга на четенето, а не на дискусиите.

Както Боби спомена, бях изненадана от темата на Кристиян Енчев и за мен беше изключително любопитно обвързването на „виждането като” с метафорическата операция.
Последно, наистина останах очарована от спокойствието и увереността, с която Силвия Борисова изложи своя доклад и доста умело (за докторант първа година) се справи с нелеките въпроси на Николай Милков. Той, апропо, беше до край внимателен слушател, който задаваше едни от най-адекватните и конструктивни въпроси. Не улових у него и най-малка досада или нетолерантност и напротив усетих една изненадваща прилежност и заинтересованост към работата на всеки един, застанал пред съботната аудитория.

Ето резюме на моя доклад от конференцията. Наистина, резюмето написах преди да подготвя доклада, затова има известни разлики, но основната мисъл е тази.

Езикови игри и научно доказателство
В модерната философия, най-вече чрез Декарт, се е наложило едно разбиране за научното доказателство, което взема за образец геометрията, както я изгражда Евклид от аксиоми и теореми. Това води до все по-фантастични представи за начина, по който процедира науката и до неразрешимата главоблъсканица за индукцията: как е възможно доказателство на строго универсално твърдение от сингуларни предпоставки.
Разбирането на науката като семейство от езикови игри може да ни върне към по-реалистични представи за науката, а също и към понятието за доказателство, което все още има гражданственост в науката, съда или следствието. Езиковите игри нямат граници (вж. Витгенщайн за семейната прилика или за правилата). Тогава в тях няма невъзможни „ходове”. Всяка стъпка е свободно, а не принудително действие от рода на приемането на заключение в силогизма. „Логиката” на езиковите игри е логика на целесъобразността и на някаква наложила се практика, а не логика на принудителното действие под натиска на неумолими правила. Тогава индукцията не е нелогична, непълната определеност (undedetermination) на теорията от данните не прави невъзможно научното й доказване, а ще трябва да се върнем и към по-реалистично разбиране за дедукцията.