Реките на Знанието (Page 2 of 2)

Струва ми се крайно дребнаво, но ще приведа един пример. Вие ми кажете - кое е "оригинал", кое е "първично знание" и кое е "производно знание" (последното го добавих за да засвидетелствам уважението, с което чета постовете на другите)?

Когато Александър Македонски влиза в Атина с недобри намерения, философите гледат мрачно към Аристотел и се питат, с какво по дяволите се е занимавал в двореца и как си е прекарвал времето, щом излизат на яве толкова очебийни пропуски във възпитанието на Сашко? Уморен от спорове и диспути, в потайна доба Аристотел натоварил съчиненията си на една каруца и напуснал града в неизвестна посока. Скрил съчиненията (мисля че беше в къщата на сестра си или зет си) и кротко изхарчил до старини възнаграждението си за учителстването на Александър. Следващите философи - обикновено по-далеч от Атина - често бъркали имената Аристокъл (по прякор Платон) и Аристотел. ο така... до кога? ο кой точно свитък е оригиналният, изписан с ръката на Аристотел? ο не е ли по-логично след като Философът е възнамерявал да скрие текстовете за неопределено време да се е погрижил те да бъдат изписани върху глинени плочки? Е, кажете сега, кое е оригиналът на Аристотеловите съчинения и кой кого цитира?

Лично аз предпочитам да дефинирам като "първично" знание не онова, което по хронологично датиране стои по-напред от друго и не онова, което може да се фиксира в даден континюитет или дисконтинюитет на знанието - тези критерии имат функционална продуктивност от съвсем друга перспектива. А онова знание, което първо достига състояние на 'отворена - затвореност', с една дума за да не се отнеса в продължително писане - има завършеният вид на система.