Re: Нашият свят е най-лош от всички възможни светове
Благодаря, Хераклит, пояснението помага. Мога да се съглася и със stranger за света. Но всичко това отдавна няма значение, защото разбрах къде допускам грешка (допускам я от години и все забравям). Мислех си, в характерите има последователност, независимо дали ги правят само "външни" производства, дали са отгласи от случките в една уютна сърцевина или са си отсъствие от начало до край. οзвинете тези "от начало до край", "външни" и пр., вземете ги само като фигури на речта и пак като указания, не търсете отношения в тях.
ο така все ми се струваше, че характерът е систематичен, въпреки спорното начало. По-лошо, взимах характера за нещо дискретно, в което всяка част оцветява другите по всевъзможни начини (поне не си мислех, че не е динамичен). Ако се сещате за онези игри, в които на една магнитна квадратна дъска има много разбъркани изрисувани плочки? В зависимост от подредбата се появява различна картина, но винаги една плочка липсва. Така може останалите да мърдат. Празната се мести и все напомня как няма завършек. ο да, ние движим плочките, различните картини преминават. Някои се оказват доста причудливи, други ми се виждат смислени само на мен. Тези последните имат само вид на картини, само формата им е такава, но липсва съгласие, по силата на което всички или поне малка група хора биха се съгласили какво са. ο все пак, за съжаление, ако намерим една приемлива, прагматично кратка последователност от движения, ще получим една-единствена, вече определена, предварително замислена, най-добра. Тя си е там през цялото време, но трябва да бъде видяна (и разпозната). Другите, както се оказва, са грешки (но само в сравнение с нея!), неточности или неверни решения, макар и красиви на вид. Ако не стигнем до решението, само ще редим картини и никоя няма да е по-добра или по-лоша. Да, явно трябва да се върна повече от 2,500 години назад и да си сложа туника, тогава ще съм в крак със света.
А за Шопенхауер се говори дълго, събира публика отдавна след като си е тръгнал. Значи в едно не се заблуждавам, това е рядко умение. Продължавам да твърдя, че той демонстрира нещо важно.