Човекът е вселена (Page 2 of 2)

Цитат: "Добре казано, stranger, право в центъра на мишената. Само че ако мишената е голяма колкото Вселената или всъщност ако е самата Вселена - къде ли е центъра, към който лети всеки наш въпрос?"

Винаги съм си мислила, че философията е една алабалистика, което значи: много думи на едно място, в които има смисъл, но са като стрелички, летящи в различни посоки. Че "Човекът е вселена" съм по-съгласна отколкото "Вселената е човек". Разликата е огромна. Всъщност кое му е вселенското на човека. Нищо. Четох някъде, че човека е център. Какъв център може да е човек. Може би като се има предвид както казвате вие общото, единицата е човека. Нещо несъразмерно има тук, като се има предвид, че темпераментът е огледало на човешкия характер. Хубаво е понякога човек да слезне на земята. Тези вселени, центрове, общо, единица, някак си са една конкретика, която видоизменя образа откъм умствена страна. Ами аз мога да си представям някой че е висок, със сини очи и мургаво лице, независимо, че не го познавам и си говоря с него във форума например, а той да е нисък, рус и с черни очи. Как това грешно възприятие е възможно да се вглъби в главата ми и защо? Кое ме кара да имам един образ съвсем различен от истинския? Четох някъде, че фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга. Но едно нещо наистина не разбирам - възможно ли е точно да се определи характера на ннякой с който говориш без да го познаваш. Дали наистина навремето Ванга е познавала всичко? Какви са характерните особености на тези хора-познавачи и дали всъщност те са Човекът-вселена. Хора, които могат да познават. Доколко, вече е въпрос. В крайна сметка, човекът едва ли знае и четвърт от всичко. Според мен единственото, което е вярно, че човек не може да бъде всестраннон развита личност. Невъзможно е. Така поне мисля.