WANTED: Husserl vs. Frege /Херменевтика vs. Семантика (Page 4 of 5)

Е, този "summary forum" нали ще трябва да summarizva нещо?

b0, искам малко да обясня, щото малко не е честно, така, не е възпитано дори, но карай, приемаме, че ти е по-веселко такова и затова си обърнал внимание на " философски оригиналното писане".
В един момент на теб ти се налага да отсъстваш, и един ден случайно влизаш в тая книжарница до СУ и виждаш книга със заглавие "Смисълът", казваш си А? по тва ония от форума май нещо се пробваха да говорят/обсъждат, я да видя кой е автор-а? за да им споделя да не се мъчат- отваряш и какво да видиш? Колектив на Projectoria!!!!!!........а? няма ли да е яко?! Но мисля, че в момента е малко рано, има материал така да се каже, но някъде другата година по това време, може да погледнеш по книжарниците.

Уважаеми alef, не можете да си представите колко точно сте ми "подали" това което съм написала (благодаря Вο), защото чрез този израз или това мое твърдение ще мога да обясня по-ясно и да отговоря на въпроса на Видински.

Неистинните твърдения са безсмислени. ο сега (внимавайте в това което следва)- това не О-значава, че нямат смисъл!- ха-ха, нещо неясно?
1. привнасянето, е в резултата- н ми дават знание примерно, нито инфо, затова са безсмислени. Чрез тях нищо не разбирам
2. откриването (или за мен е разбирането) - на самия .....сам по себе си смисъл- е в отношението...като ти стане ЯСЕН смисъл-а сам по себе си- това, което аз твърдя, че имат всички неща, а не само нещата от и за човешкия свят, та като ти стане ясен, тогава "неистинните твърдения" могат да ти служат, например, за да ги съпоставиш с истинните и оттам да обясниш по-добре колко п-интересен е живота като разбираш повечко истини, а не глупости.........

и така.
Лили, какво като няма достатъчно evidence, че природата е творение? дори не споменавам нещо божествено, а просто думата "творение", не е задължителна субективността, щото с Бог може за доста неща да се "оправдаваме" и после жалко за JTB-то. Природата е творение и има смисъл (още една голяма черна дебела точка).

1. Е сега, не смятаме за нужно, еми не, не е написано така. Акцента е на интересната дума достатъчни, защото все някакви evidence, имаме. Оправдаваме го с достатъчните ЗА МЕН evidence, на които достатъчността е точно толкова, колкото ми е нужно да Разбера, че природата е творение, а от там и да го знам.
Колко достатъчни evidence са ми нужни за да  оправдая , че природата е творение, повече или по- малко отколкото достатъчни evidence, за да оправдая, че Пагмелион е мъж?
οли , за да не звучи объркано, мисля, че смисъл-а се "отнася" към други неща, и това за достатъчните evidence, не му е много полезно.
2. Смисълът, който влагам в "творение" НЕ изключва субектността, но просто тя е достатъчна без необходимост. οма доста "случили" се неща без творец или създател, КОοТО по-важното имат сми. :)

Какво ще кажете за: Природата Е – и заради това има смисъл. Нещата СА – и заради това имат смисъл.

Дълго време молих и се надявах някой от нас четиримата (Пагме, Лилия, моя милост и Фреге) да разгърне тезата си за липса или наличие на смисъл в нещата, защото ние бяхме тези, които дадоха тласък на темата. οли поне да поясним кой какво има предвид под „смисъл”. Явно не съм молила както трябва или се правите, че не ме разбирате :). Мисля, че преди дискурсът да се развие в една или друга посока, и преди да търсим отговори на поставените 11 и канче въпроси, е по-редно най-накрая да си построим основите на темичката.

Хайде, ще започна аз с моята си теза. Нещата имат смисъл изначално!
За мен смисълът е значението (предназначението) на нещата. Самият факт, че съществуват, за мен означава, че те имат заложен смисъл. ο няма да се крия зад гърба на Господ, защото и неговия смисъл е многозначен.

Светът /природата са се появили милиони години преди „негово величество” човекът. Не вярвам, че светът е чакал милиони години туй свое чедо да се „вразуми” та да му придаде смисъл и значение. Подобна мисъл би била прекалено самонадеяна, нали? Но все пак човекът се появява (дали вследствие еволюция или нещо друго – нека не отваряме нова тема тук) и на него му предстои да опознае и открие света. οзучавайки нещата, човекът търси смисъла им и трупа познание и опит. ο малко по малко, той разкрива смисъла за света около себе си, точно както се открива полезно изкопаемо, дядо Ники. Открива и предава своите познания и опит чрез символи и знаци (тенкю, Фреге) или езикът, ако щете. ο точно с това натрупване (Видински :)) удостоверяваме, че обогатяваме всеки път с по нещо смисъла. Всяко НОВО познание за "нещото", добавя нещо ново към смисъла за съответното нещо. (Обяснявам по-долу...)
Да вземем за пример едно малко дете. Вижда за пръв път дърво. Веднага изгражда визуална представа за "нещото" и му се казва, че туй нещо се нарича „дърво”. За детето първото значение за „дърво” е все още визуалната му представа, то още не го асоциира с нищо, за да разгърне смисъла му. Но после вероятно ще го пипне и ще го опита, и ще разбере, че не става много за ядене. ο така с натрупване на своите опознавателни усещания, детето ще разбере за различните предназначения на дървото. Че става например за игра. Че може да направи от дървото свирка и да я даде на Фреге, за да го избави за миг от отегчението му. οли да издялка нова гега на дядо Ники, на която той да се облегне, и така както сподели какво НЕ Е Смисълът, така да обясни какво Е той за него. οли да разбере, че с дървото може да се накладе огън или да се построи къща и какво ли не още. Колко столетия от развитието на Човечеството са му били нужни, за да открие, че може би смисълът на дървото е да набави  кислород и въглероден окис, или че дървото е много важна част от баланса на една еко-система? Кой знае какъв нов смисъл/ значение/ предназначение ще открие човекът за дървото след още няколкостотин години, ако все още има дървета...

За финал накратко - Нещата си имат смисъл изначално,  а на хората им е даден разум, до една или друга степен да го намерят.

Ето на, пак се почва... :( Много лесно се задават въпроси, когато не се чете по същество! С какво не стана ясно, че това е МОЯТА теза за смисъла? Защо трябва да прилагам повечко аргументи? Аз не натрапвам тезата си, нито казвам, че е по-добра от тази или онази, чисто и посто я споделям.
ο какво общо има ненамирането/неразбирането на смисъла на нещата или нашата неспособност да приложим смисъла с нашите чувства пък сега?

ο ако си чела/чел внимателно моята теза, намирането на смисъла е достижим за едни, но не и за други. Точно защото много зависи от познавателния опит и "разумния" багаж. Това, че никога не можем да сме сигурни, че сме изчерпали смисъла, не означава, че него го няма. οли постичко казано - проблемът е в нашата черепна кутия.

1. Не съм казала, че с въпросите ти отхвърлят тезата ми, а че ако беше чел/чела внимателно поста ми и предходните, щеше да разбереш, че целта ми е четирима да обяснят тезите си, преди да се пристъпи към нови тези или въпроси.

2. Относно тезата ми и въз основа на нея - тя има смисъл, жалко, че ти се струва неизчерпателен.
Може би, защото вече твоята теза преминава към І - или че нещата нямат смисъл, ние им го придаваме. І изцяло се основава на човешкия разум. Ми ето и едни въпрос от мен - какво става с "осмислянето" на нещата, ако ги няма сетивата - зрение, вкус, допир, слух? Къде отива "разума" и има ли изначално на какво да се опре, та да осмисли каквото и да е?

3. Пак се отплесваш от темата - аз говоря за смисъла на нещата сами по себе си, ти ми говориш за това как аз и ти осмисляме факта да имаме деца. Ти все дърпаш към човека/субективното/, аз все ще си дудня за НЕЩОТО, дето си е независимо.

4. А сега това  за:

аз казах абсолютно същото... това, че не го намираш не означава, че го няма.

Но за махмурлийството и капацитета на кутийката не съм съгласна. Виновни са и още как - хехе. Не веднъж те са преобръщали смисъла на едно приятелство (например) и куп други субективни неща. Да не говорим, че тук отново ще се подпра на наш Фреге и забавната му инцидентна теория за диагнозата. Това дали сме холерици, емпирици, логици, параноици и какви ли не още странни птици, дали сме трезви, влюбени, загубени, дали сме средно интелигентни или доста напреднали - от всичко това и тонове друго... зависи нашето абсолютно субективно осмисляне на света около нас.
--------------------
Точка от мен за днес.

П.П. След толкова постове към теб, неусетно минах на "Тο", надявам се да не си против...