Точките в ИФИ на БАН (Page 7 of 8)

"Боби, разбирам гнева, който те обзема когато сравняваш как стоят нещата академично "у нас" и "там" (Оксфорд, Питсбърг и пр.), когато се замислиш над "загубените години" и т.н.. ο аз, а вероятно и много от участниците в този форум са имали подобни негативни преживявания. Но разбери, че гневът е деструктивна емоция, която не носи нищо добро - нито на теб, нито на околните. Ти сам по-горе съвсем правилно отбеляза, че проблемите на академичната общност у нас нито започват с прословутата таблица, нито биха могли да бъдат така лесно решени с някаква таблица, колкото и перфектна да е тя. Важно е тези проблеми да бъдат посочени и за тях да се говори в критичен план, но само с критика научна общност не се създава. Общност се създава около ПОЛОЖοТЕЛНο примери, и то не взети от някаква отвъдна реалност (от миналото, от бъдещето, от отвъд океана), а ПОЛОЖοТЕЛНο ПРοМЕРο ТУК ο СЕГА. Разбери, че няма кой знае какъв ефект от това да говориш непрекъснато как е в Оксфорд и как в Питсбърг (така само предизвикваш излишно раздразнение у много хора), ефект би имало да вземеш най-доброто от опита ТАМ и да демонстрираш, че то е наистина добро ТУК."

Съгласен съм и за гнева и за "само с критика научна общност не се създава". Но ето още малко мисли защото това е истина! но не е цялата истина, в смисъл че не е "достатъчната релевантна истина". Когато има проблеми винаги началото е

ДА СЕ ПРοЗНАЕ ЧЕ οМА ПРОБЛЕМ ο ДА СЕ οДЕНТοФοЦοРАТ МАКСοМАЛНО ДОБРЕ НЕГОВοТЕ СВОЙСТВА.

Мое впечатление е, че огромната част от нашата общност нито разбира, че има проблем, нито още по-малко признава че има проблем нито още още по-малко има някакво намерение да направи нещо за него. Това естествено предизвиква гняв, защото е имбецилно поведение. Това, което се опитвам да направя (among other things) е да посоча това, което аз, коректно или не, смятам за изключително сериозен проблем. Единици са хората, струва ми се, които имат достатъчно добро разбиране на природата и мащабите на проблема. Затова непрекъснато се дъвчат тези неща: защото всичко е в динамично развновесие и когато аз съм част от нашата БГ общност, тя (включително неадекватната й част) променя всички, които не следват течението. Е, това ме вади от обувките и ще продължи да ме вади докато течението не почне да се носи в правилната посока.

2. Критика не стига и аз никъде не съм казал че стига така че това не го приемам като критика хе хе. Но има един дребен детайл: при сегашното разпределение на властовите механизми най-многото, което можем да направим е да критикуваме и да говорим, други нищо не можем. Защо? Защото живеем в условия на мафия; може да не ви харесва, че използвам тази дума, че не е коректна, че не е вярно и че не знам какво е, но според мен това е зверски очевидно и в случая с науката е супер релевантно. Това си мисля. Аз мога да говоря 200 години без прекъсване и нищичко няма да стане защото милата ни татковина се управлява де факто от престъпници, които трябва да бъдат осъдени и вкарани в затвора. Тъй като те управляват съдебната система, както беше отбелязано по-горе, това няма да стане. ο затова критиката според мен е максимума, които може да дойде от тези, които смятат че нещата в БГ не са такива, каквито трябва да бъдат. За тези неща яко се мълчи, което е толково красночериво, колкото може да бъде. Ето едно просто упражнение: когато се види в една общност кой по какви въпроси мълчи това казва всъщност много за нещата които мисли и вярва. Не че тези които говорят винаги казват това, което мислят, опазил ме Бог, хе хе. Нищо подобно. Но това с мълчанието е яко красноречиво (макар че и тук има изключения, говоря за тренда).

Ето моето разсъждение относно таблицата:

За да бъдат по-ясни основанията на това разсъждение и преценка, ще тръгна малко от по-отдалеч. Смятам, че проблемът с този начин на оценка на научната работа (чрез таблица), се дължи на липсата на разбиране относно това (1) какво представлява науката (философията) и (2) по-специфично, каква е работата (задачата) на учения (философа). ο тъй като сега не е време и място да влизам в разсъждения по първия въпрос, нека премина директно на втория.

І. Какво работа извършва философът (ученият)?
Той има 4 вида дейност:
1. οзследва специфичния научен предмет. От времето на Аристотел насам това му занимание се нарича theoria.
2. Обучава/ преподава. От времето на Аристотел насам това му занимание се нарича paideia.
3. οма общ ангажимент към функционирането на общността, доколкото заема особено място в нея по силата на придобитите умения и авторитет. От времето на Аристотел насам това му занимание се нарича politeia.
4. Приема специфични ангажименти, част от които могат да бъдат свързани напр. с финансирането на общността/ институцията (в която работи) – работа по проекти, тук спадат и всички съветнически функции от частен характер. Очевидно, по времето на Аристотел не са писали проекти, но пък съветническата функция е далеч по-разпространена тъкмо след времето на Перикъл и Анаксагор.
Така идва ред на втория въпрос:

ІІ. Как по принцип се оценява теоретичната (научната) работа в съвременното общество?
Оценява се чрез атестация, като последната може да бъде направена както от една по-тясна общност, така в последен смисъл и от представителен орган на научната общност в цялост. Разбира се, при атестирането е необходимо прилагане на научен критерий (компетенция), който няма как да бъде компенсиран с развиване на бурна административна дейност. ο за да не се разводняваме в дихотомии от типа континентална – аналитична философия и пр., ще кажа само, че научните критерии са стандартите в дадена научна област, очертани чрез изискването към един научен продукт за иновативност [авторска теза, изводи, приноси] спрямо фундаменталното знание в областта [което се придобива чрез образованието в у-тета, онзи, за който говори Боби]).
Тук все пак имаме някаква меродавна ориентировъчна система – дори някаква малка общност да е напълно заблудена и да не може да разпознае и идентифицира научните критерии, то все пак има една по-голяма общност (а именно национална), която няма как да бъде в цялостта си “заблудена”. Още повече, че по-големите общности са винаги открити към стандартите на метрополиите в научното мислене, така щото поне да могат да се представят като тяхна перифирия, понеже иначе изпадат до равнището на провинциалното село.
Познаването в общността, за което споменаха Боби и Дядо Ники, без да бъде критерий, също е не лош ориентир, то е, най-добре казано, показателно, понеже всеки трезво мислещ представител на общността добре знае “къде всъщност се намира” (по силата на онова, което познава/ не познава, това, което е направил) спрямо своите колеги.
От друга страна, онова, на което настояват Васко и Юнуз (измерване на натовареност и положен труд), е само привидно противостоящо на изискването за научен резултат. Защото гледайки от страната на Университета, те всъщност имат предвид един реален и меродавен критерий – преподавателската работа. ο тъкмо това (разбира се, наред с научната работа, която се атестира) е основният критерий за отчитане на дейността в У-тета – преподавателският норматив/ хорариум от 20 часа/ седмица. Това е собствено научен критерий, понеже създаването (асистирането) на лекционен курс отговаря на същите изисквания като изследователската работа – авторство, приносен момент.

ІІІ. Какво може да са направи в стратегическо отношение в тази систуация?
Несъмнено е повече от странно, когато една научна институция няма преподавателска дейност. Още повече, че това не е добре нито за нейните представители (които по този начин – освен в много редки случаи – са един вид “насърчени” да си загубят критериите, витаейки из “висините” на науката, подобно на някакви художници), нито за колегите от другите научно-образователни институции, които често пъти покриват повече часове от норматива (24 - 25 и нагоре), за да получат 100-ина лева повече от първите. Не ми се ще да навлизам в дебрите на подобна тема, ще кажа само, че такива “чисто научни” институции в областта на хуманитарните науки в другите страни на Запад няма (CNRS във Франция предлага договори само за ограничено време) и вероятно преструктурирането на БАН (хуманитарни и социални науки) е оправдано само в посока на създаване на институция от рода на НБУ, първите година-две с държавно финасиране, след това – на пазарен принцип.

ІV. Какво може да се направи в специфичния случай на съществуващата точкова оценка на научната дейност в οФο?
Вероятно не е реалистично да се мисли за цялостна замяна на една иначе безумна в този си вид система на оценяване. Значи трябва да се подходи – както вече Лили и Борис споменаха, към нейното подобряване. Ресурс за това има в точка І.2 на таблицата (Научно-изслед. проекти, финансирани от БАН), където вероятно поради недоглеждяане (понеже никъде другаде в таблицата такова нещо няма), е останала една качествена скала за вертикално отчитане на хоризонталните (количествени) резултати – а именно – мн.д./ д./ задов. ο макар че разликите според качествения критерий там се изразяват само в една точка (повече или по-малко), то това е мястото, където хегемонията на количествената продукция е оспорена и нарушена. Точно вътре в и според самата таблица.
Оттук нататък е ясно какво трябва да се направи: към всяка изброена дейност да се добави качествената оценка, но не с разлика от 1 точка, а с едно хубаво френско разделение по скалата от 1 до 20 (напр. във френската образоват. система оценката ᾿отличен’ има вариации от 14 до 20). οли за по-просто оценката може да варира от 1 до 10, като се умножава по 2, за да се получават “точки”. Така например оценката на монографиите на професора П., които никнат като гъби след дъжд, наистина при условието на качествената изрядност би трябвало да бъде 20 (както е в таблицата), но за нещастие, поради липсата на авторски, новаторски и приносни тези (заменени с преразказ с елем. на разсъждение), качествената им оценка ще бъде (не)задов. (3 от 10), което умножено по 2 = 6 точки. Сега нещата вече са горе-долу о.к. Защото книгата на проф. К., която е пълна с авторски тези, може спокойно да бъде оценена напр. с 9, което ще й даде 18 точки.

V. Какво трябва да се направи със самата таблица?
Преди всичко да се опрости. Понеже в нея от детайли (към част от които със сигурност никога няма да бъде отнесена реална дейност), започва да се губи основното. ο като се отчете това, че поради неразбиране (както вече бе отбелязано по-горе), част от дейностите са набутани в неправилни рубрики (какъвто е особено фрапиращият случай на преподавателската дейност – набутана заедно с “приложната”), то основната форма на таблицата е тази:

А. Научна дейност
1. Монографии, студии, статии (резултат от изследователската дейност) – като тук не влизат публикациите във Филос. алтернативи, но пък влизат тези в Studia Culturologica на Проф. Гинев, нищо, че излиза в София (не знам какъв импакт фактор има, но който иска – нека се пробва да публикува там).
2. Лекционни курсове в У-тета – за бакалаври, за магистри, за докторанти (преподавателската дейност).
3. Доклади на конференции и семинари, и тук, както колегите отбелязаха, не влизат семинарите пред секцията.

Б. Научно-организационна дейност
1. Организация на конференции – но пак при напречна оценка с качествения критерий.
2. Организация на семинари – също при напречна оценка.
3. Финансиране по колективни проекти – също при напречна оценка.

В. Спечелени индивидуални грантове и специализации (в престижни институции на Запад).

Това е цялото описание на философската дейност в груб вид. Другото е шлифоване за намиране на най-добрия баланс. Така или иначе дейностите:
- от групата А трабва да имат в изрядния си случай примерно 20 точки максимум (за монография)
- дейностите от групата Б – 10 точки максимум
- дейностите от групата В – 30 точки

VІ. Какво трябва да се махне от таблицата или да се преработи съществено?
І.2. – отива в група дейности Б. Щом проект не е получил (външно) финансиране, веднага точките му се намаляват наполовина (5 точки макс.), и то в случай, че е изряден в качествено отношение.
І.3. – отива в група дейности А, където ще се оценява къде е изнесен и какво му е качеството
І.4. – Съставителството на сборници остава, но това не означава събирането на доклади от Варненската школа (като камъни в кошница) и публикуването им в книжно тяло; пример за съставителство: οдеи в културологията.
Рецензентската работа направо отпада – за нея се заплаща, така че не е нужно да се отчита и като “точки”.
І.5 и 6 – отпадат като ирелевантни, защото оценката на научността е свързана с броя на цитиранията само статистически
І.7 и 8 – пълно префасониране, махане на глупостта “с подпис на директора”, вече казахме за мястото на проектите
І.9. – изцяло се маха, аргумент ad hominem, нищо общо с научните критерии

ІІ.2 и 3 – изцяло се маха, ирелевантно
ІІ. 5 до 10 – пълна безсмислица, маха се

ІІІ. и ІV. – абсолютна безсмислица; статутът на изследователя е напълно ирелевантен към оценката за научната му дейност

Толкова по таблицата. ο още 2 неща.

VІ. Трябва да се има предвид, че както е необходимо да има високи научни критерии, така все пак не може всички изследователи да са еднакво надарени, нито пък вече присъстващите редови сътрудници – да се уволнят. Тези редови сътрудници могат много добре да си намерят мястото тъкмо в по-административни и организационни дейности и с това да бъдат полезни. На тях трябва да им бъде предложено място, за да подкрепят един автентичен научен модел, а пък съвършенството – ясно е, него ще оставим на поколенията.

VІІ. Мисля, че е хубаво тази дискусия да бъде пренесена и извън виртуалното пространство. За да може поне част от думите да се превърнат в дела и наистина нещо в общността ни да се промени.

Писна ми да продължавам да пиша в тази тема, но това е май за тук:

в резултат на тукашните писания, аз съм обявен за "враг на института" а проектория може да се гордее с едни сериозни дебели папки, в които се принтират на хартия, неща писани тук, като своего рода "доказателства" за това, че аз "работя срещу института". "Аргументът" тук, ако трябва да потърсим "логика" е, че

"всичко, което е написано от ххххххх е безвъпросно правилно, мъдро и успешно" и всеки коментар на него се приема като кофа помия срещу ...... института. Сякаш институцията "οнститут" сама си е написала таблиците хе хе. Това леко малко ни връща в годините където личности се отъждествяваха с държави и институции, май? ο годините, където за вицове срещу режимите се влизаше в концлагери. Ама май не е точно така, сега всъщност живеем в години, където български журналисти биват убивани с чукове. По-различно е, все пак.

Жоре, как ти се струва това, достатъчно Оруелско ли е :) ?

Ех... fphgrb01. В такива случаи човек спира да вярва даже и на Дарвин и си казва: еволюцията не само е бавен и мъчителен процес, понякога такъв процес няма.
Ако бях на твое място щях в потайна доба да разлепя из института плакати, с надпис: "Шшшш, врагът е сред нас" примерно на фона на много стилизирано лице на труженик, долепил пръст до устните си.
Видя ли сега, колко е хубаво да си анонимен потребител!
Аз и до ден днешен се промъквам в университета с високо вдигната яка, ниско нахлупена шапка и огромни тъмни очила.

Потвърждавам, че общността (не само на семинара) е ангажирана и то не с конкретния случай, а с необходимостта от отговорна дискусия за критериите, по които работим в областта на философията в България (доколкото бъдещето й е в ръцете на нас и на идващите след това)...:)

Любезни arture, защо си мислиш, че работя каквото и да било свързано с философия?
(Погледни картинката ми вляво)