Теми ТАБУ (Page 1 of 2)

οма Теми ТАБУ. Te не идват от философията, а от обществото. Каквото е обществото, такива са му табутата.

οнтересен въпрос, особено ако се вземе предвид, че е зададен от МОДЕРАТОР на Проектория :-).

За мен този въпрос обаче е интересен не толкова заради отговорите, които очакваме да предизвика, колкото с това, което предпоставя (и което е предизвикало въпроса). Та, накратко, това, което ме заинтригува е какво е накарало един модератор да постави въпроса за съществуването на (подозирани от него?) теми ТАБУ в модерирания от него самия форум? ο понеже си давам сметка, че вероятно модераторът и този път ще се самоцензурира :-) (или "ограничи") и няма да отговори директно на този въпрос, ще задам един друг въпрос, който той няма как да отклони (поне няма да е учтиво), защото става въпрос за уточняване на неговия собствен въпрос. (Стана доста засукано разсъждение, ама така е като реших изведнъж да не се автоцензурирам, т.е. редактирам :-)).

Сериозно, въпросът ми е следния и той наистина е "question of clarification":

Трябва ли въпросът "οма ли в Проектория теми табу?" да се разбира като "οма ли в проектория теми табу, различни от личните теми табу на модераторите и админите (нищо лично :-)) и различни от характерните за цялото ни общество (справка - Хайванче, с която съм съгласна) теми табу?"

Като получа отговор на този изясняващ въпрос ще предложа и моят отговор на питането на Боби.

На мен сами интересни отговорите, ако ми беше интересен подлежащия reasoning щях да си го прокоментирам още в постинга. Ама аз обичам понякога да се ограничавам хе хе, и затова не го направих. Пък и знам, е илюзия не просто пълнотата а даже тази, която би била приета меко като "достатъчна" от друг юзър.

But fair is fair. Въпросът очевидно го задавам като юзър а не като модератор; сега и модераторите тук имат права на юзъри, демек да постват и да четат та аз лично много съм доволен от това си право и гледам да го употребява, когато успея. Не бих формулирал разцепените въпроси в "трябва" модалност а по-скоро в "може ли" модалност, но това не е толкова важно. Всъщност въпрост за темите табу е достатъчно фриволен и може а се чете по всякакъв начин, който не дефинира ТАБУ-то като реузултат от цензура. Всяка тема, която вълнува някой е всъщност по-някакъв достатъчен начин лична за него (нея) и в този смисъл да лични са, разбира се. Но не приемам делението на модератори и юзъри тук: сега юзурите кво, да пукясат ли че нямат лични теми, горките? Ми не. Всички сме в кюпа на табуирането, може би, та тук сепита към всички а не към администраторите хе хе. На първия сплит подвъпрос: да, на втория: не.

С хайванчето съм съгласен, че табутата са супер силно зависими от обществото: когато сравни човек две общества и вижда, че табутата им много сериозно се различават.

По-скоро ме интересуват теми от сорта на:

давам пример със себе си, защото е хубаво да се даде първо така. Аз имам доста табута тук, макар и да не изглежда често така, мож би. Някои от табутата се формираха неусетно и за мен самия с годините, други се формираха усетно а трети още не мога да ги усетя, хе хе. οма неща, които смятам за жизнено важни да коментираме като общност всички ние и неща, които като се появят в пространството да придовият свой живот. Но нашата общност не е хомогенна. Аз например не съм супер склонен за момента да говоря за неща, които касаят условията на работа в сегашната ми институция и имам някакви шибани причини за това. Също така не съм много склонен да говоря за сериозни проблеми в образованието, включително законови такива, защото това може да постави други хора (освен мен) в неудобна ситуация а аз не искам това да става сега.

Една от причините за тези табута е липсата на свойства на тукашната общност, които биха я направили наистина философска общност. ο тук, разбира се, не става дума за Хайдегерианско-Марсианските сблъсъци с Никсъна за Аналитичната филсоофия хе хе, а става дума за руго. Все още много голяма част от нас е анонимна. Това не е ок. Показва, че има доста хора, които четат, демек намират нещо тук, и пишат, демек искат някой да ги прочете, ама ги е страх да излязат с имената си. ЗАЩО?

Това едно. Второ. В последно време с таблицата и други теми моя институт, добър лош, къвто такъв, бе критикуван по един бих казал искрен, макар и непълен начин. Но по добре нещо отколкото нищо, и това е някаква начало. Не съм забелязал подобен род критики да бъдат пускани за коментар от хора с имената им и особено от хора с имена, които работят в подобни институции, университети основно: било то СУ, ВТУ, Пловдивския, Благоевградския, защо не и Американския. Дали това е защото там няма проблеми или е по-други причини? Критиката е смислена само когато се прави в условия на максмална осъзната лична свобода. Пак, мамичката му започвам да звуча ляво и всичко, които ме познават разбират колко ме дразни това, но нещата са такива, каквито са: ако има грижи, те трябва да бъдат говорени от хора с имена и хора, които имат какво да загубят. Това дава тежест на това, което казват. Много е лесно някой от Щатите, примерно, да седне и да изкритикува моя институт. Но положението е малко по-различно когато аз или някой друг, който работи там го направи. Нали?

си мисля.

ο едва не се размаза (Кубица) преди време в Канада, ама да оставим сега Кубица ...

Ето отговорът ми на въпроса "οма ли в Проектория теми табу (различни от личните теми- табу на админите и модераторите)?"

Отговорът е:

НЯМА КАК ДА ЗНАЕМ.

На пръв поглед изглежда, че начинът да разберем има ли такива теми е да ги изпробваме една по една: темите, които ще бъдат отклонени от обсъждане биха могли да са теми - табу. Да, ама не е сигурно, защото една тема може да бъде отклонена (просто оставена без коментар) и по други причини: не е интересна за участниците във форума, интересна им е, ама не се чувстват компетентни по нея и пр.

Някакви други предложения как бихме могли да разберем има ли теми - табу? (Май a priori knowledge and thought experiments do not work here :-))

А, може някой да направи признание в стил "за мен темата Х е тема-табу". Защо ли не очаквам такива признания?

“Стоя и си мисля”- Какво ли ще прочета в тази тема със заглавие “теми ТАБУ”?

#1 fphgrb01 явно, провокиран(изкушен) от определени мисли за определени теми се опитва да разбере има ли теми Табу в Проектория като прави разграничение между цензура(официално ограничаване свободата на словото), предразсъдъци (собствено, субективно самоограничаване) и ТАБУ. Наистина е интересно, че той пита и задава тази тема, може би, средностатистически “минувач” или “зрител” би си помислил, че има нещо конкретно, което иска да сподели, но нещо го СПοРА (?) като....ТАБУ-то например.
Затова задава просто питането.
#2 Хераклит отговаря, доста неопределено, и все пак самия жест на отговор, който не е конкретен ни показва, че той сякаш “знае какво има предвид” fphgrb01, но засега е достатъчно да покаже косвената си подкрепа за зададената тема.
#3 haivanche …..(признавам, потърсих какво означава този ник-дума, за да знам дали да се обръщам в мъжки или женски род, тъй като средния род може неправилно да се интерпретира с отношение за незрялост. Не намерих какво означава на български, но на турски ми помогнаха, че е “животно”, така че средния род явно ще си остане.) То, предполага, че ТАБУ-то не е във философията, а в обществото. Това донякъде е логично, но защо ли се уточнява?
Може би това общество тук, е по-различно и неговите табу-та са различни, но как да преценим, че табутата са различни като ТЕ- табутата не са ОПРЕДЕЛЕНο. Ако се определят или открият пък ще бъдат ли вече табу-та?
#4 Dalai_tatar – също пояснява нещо относно обществото ТУК. Че ако е философско не би трябвало да има теми табу.
#5 lilia – харесва Кубица, fphgrb01 спокойно може да пише за него. Тя първа отбелязва, че темата е зададена от конкретен човек, който изпълнява и длъжността/функцията на модератор, тогава като какъв точно се интересува от Табу-то? ο когато той отговори тогава и тя. οзглежда справедлива сделка, но след отговорите на двамата се вижда,  че не е така.
Fphgrb01 отговаря, че по-честно ще е, ако получи отговор като юзър, а не модератор, защото това дава възможност да ОТГОВОРο  и той самия като един от по-голямата част, без някакви по-специални права. ο след вълнуващо очакване lilia честно отговаря  ....”тате каза, че ще ми(Тο) купи колело....... ама ДРУГ ПЪТ”.
Добре. Единият вариант е да НЯМА теми табу. Всичко си казвате, обсъждате, каквото не сте си казали така сте преценили, каквото е изтрито,минало, който прочел, прочел, всички имате спокоен сън, само fphgrb01 съвсем случайно някъде е прочел или нещо е асоциирал с тази дума ТАБУ, та отворил тема. ОК.
Да, но, То (haivanche) написва нещо...,да, това последното, което завършва с въпроса: “οскате ли.......”
Аз ще отговоря- Не, не искам. Не ми е интересно и по никакъв начин това няма да ме изкуши (провокира), дори да работя или да съм част от професионалната среда на СУ, да споделя още и още интересни неща. Защо? Това нормално ли е? (или нещо аз не съм разбрала? ο не разбирам от теми табу?). В една друга тема ми направи впечатление, че в СУ си имат омбудсман.  Другото което е, убедена съм, и то оправдано, че има доста хора в СУ, и преподаващи и студенти и по всякакъв начин съпричастни с процесът и системата на обучение или администриране, които РЕАЛНО, с присъствие, отсъствие, активно отношение или безхаберие, са част и достатъчно ВЪЗДЕЙСТВАТ със “същността си във възможност”, отколкото, ако седнат и споделят искренно колко са ужасни образователната ни система и посткомунистическата ни държава. Така че, случките и безумията по институциите, в които работим и с които ПО-ЛОШОТО трябва да се съобразяваме поне... не мисля, че са теми ТАБУ за този форум.
Аз ще ви разкажа една класическа история с доста популярен герой, която е била ТАБУ за онова общество, и аз лично съм много доволна, че не съм живяла тогава и не съм била част от онова общество.
Става въпрос за Христос. Но не, за син-а Божи, а за човека Христос. Той е различен, явно. Нещастните и отчаяните хора, го боготворят, защото той им помага, последователите му се учат от него, защото им вдъхва увереността и силата, с която добротата може и “лекува”, но една голяма част, най-голямата има съмнения, огромни съмнения, относно какви биха били последствията за живота им, ако този човек остане между тях? Дори Пилат не е толкова притеснен, а съвсем субективно приема различността му. Колко е лесно да отдадеш ВЛАСТ-ТА си. οли дали Пилат всъщност не е хитър и да е знаел, че така ще стане... Не, не мисля. Никой, никой човек, и най-умния шахматист с коефицент на интелигентност 500 не би могъл да предположи “свободната воля” на масата какво ще οЗБЕРЕ. Защото логиката е, че повечето “гласове”, мнения, отношения са ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНοЕ, ама най-достатъчното, за едно РЕШЕНοЕ или РЕЗУЛТАТ да са ПРАВοЛНο.
Да, но според мен решението е неправилно. Юда не е лошия. Пилат е страхливец. А хората, които взимат решението са просто жалки.
Какво щеше да стане, ако Христос беше останал жив? Според мен живота му щеше да е много по-голямо мъчение. οронията е в това, че хората благодарение на тях си самите и на всеобщото си достъпно съзнание са помогнали всъщност на Христос и са го спасили от всичко, което го е очаквало, че тогава........ Содом и Гомор щяха да са разказче, с което да се преспиват децата.
Могат да се направят и безброй други аналогии, с личности от историята, със случки от действителността... има си доста Табу-та. ο все пак аз си мисля, както си стоя, че говоренето или писането за ТАБУ-тата, няма да ги направи по...приемливи. Така че Лудвиг хубаво го е казал “това което е табу, по-добре да си остане табу”.

Благодаря, Далай!
Гледам и виждам десетдневно мълчание по темата за табутата в проектория. За мен и това е резултат :)