Избирателно изтриване на човешка памет. (Page 2 of 2)

Re#15

Разликата между спомен и опит е ..............?

Jocker: Гносеологически погледнато. (че психологически ще стане сложно)
да, удобно е да се използват думи като a priori & a posteriori

"важно да разделяш спомена от емоциите, които той предизвиква."

И, ако някои не могат да ги разделят се обричат на дни, месеци, години или доживот страдания, които доказано съсипват здравето на психофизическо ниво. Еле пък да не говорим, ако и по време на сън се появяват кошмари, свързани с онова съдържание.

"Да се лишиш от спомен означава да се лишиш от опит."

Не всеки опит е ценен. Отделно, и да е ценен, не е по-ценен от здравето. Примерно има хора, които са гледали как режат главите на роднините им. Имат опит, но е спорно каква му е ценността.

"Не е разумно най-малко от гл.т. на неговото повтаряне, което приемам, че е нежелано."

Това е много хубаво, обаче аз не мисля, че опитът гарантира неповторението. Опитът не те прави ясновидец. Примерно, ако живееш в лош квартал нейде си и редовно налиташ на антисоциални групи опитът с тях може да ти докара най-много фобии и да спреш да излизаш от вкъщи. Опитът проведен с плъховете, на които им изтрили спомена за лошия вкус на една храна и после пак си я яли без притеснение, показва точно това, че могат да се лекуват фобии по този начин.

"Освен това емоциите, породени от един спомен подлежат на промяна за разлика от случката в спомена, която е фиксирана като свършен факт в миналото, т.е. в недостъпна за човешкото действие област. В един по-късен момент, при един друг опит, лошият спомен, би могъл да стане добър. Може да е източник на мъдрост, ирония, поука и каквото още се сетиш."

Това е най-мъдрото, което прочетох до тук и няма как да не се съглася с него, макар и да си оставам на тезата, че разрушенията, които дава върху някои психики лошия спомен + отражението му върху трудовия процес не си струват по-сетнешната, евентуална мъдрост.

"И между другото. Примерите, които даваш, съвсем не са толкова тежки от гл. т. на своята травмираща сила. Всъщност това ме провокира да пиша. Те са по-скоро банални."

  Ех, де и аз да можех да достигна това ниво (на Хераклит нивото въобще не го и целя, то там става дума за супермен), при което като измират роднини, като те предават любими и пр. само да махна с ръка и да кажа : "Банализми! Я да видим какво имаше да свърша днес..."

  Онова с блондинката даже и да е психологема е много вярно като обобщение за поведението на не само доста жени, но и на мъже, които смятат, че любовните отношения са като играчка, с която можеш да си се отнасяш както, колкото и когато си поискаш.