И пред смъртта човек си остава толкова незнаещ, колкото е бил. (Page 1 of 4)

Друго си е човек да има медицински познания. Днес минах на 2-ма сспециалиста, съгласиха се с моята диагноза. (И още един път се убедих, че без китайски език, в китайски болници, сам човек си изгубен и обречен. Хъхъ!)...Та по темата... По принцип, който си няма хабер от меланоми така си и мре. (То не, че като си загрял на време и ги оперираш и има голяма гаранция, но да кажем, че има повече възможности и шансове за оживяване).
Утре, живот и здраве :D, ще ме поорежат. Рекоха, че криво-ляво, горе-долу (на китайски е "ЛЯВО-ДЯСНО") ще коства около 200 лева. Бива...
Шефките рекоха утре да правя какво правя, но вдругиден да гледам да съм на работа. Това е то оптимизма и социалната ангажираност, за която говоря ;) Аз даже изразих собствено желание, ако може и днес, до последен дъх, да отработя нещо, жените го оцениха по достойнство :) Отбелязах, че ако имаше как и по време на операцията пак бих работил. :D
Доколкото изхождам от скептицизма, като най-разумното положение относно смъртта и целия ни живот (на този етап на развитие на науката и техниката), съвсем не бих твърдял, че има прераждания и пр. Което, обаче, хич не ме безспокои. Калчев казваше, че било много голяма трагедия за един материалист, ако умирал. Няма такова нещо. Стига материалистът да не се плаши от това, че като умреш и е все едно да спиш, без да сънуваш или да те няма просто. Въпрос на гледна точка. Може пък да има хора, дето обратно, точно на това се надяват, а не щат да ходят да се занимават с райове, адища, чистилища, прераждания и пр.
Относно познавателния аспект, просто имам предвид хората да оценяват учените и философите приживе, не като вземат да мрат, защото по време на дискомфорт е по-трудно да се произвежда, дори философия, отколкото по време на здраве...
Колкото до нещата, които човек да прави, които никога не е правил...Лично аз не намирам такива неща, а и има доста, които просто не ме влекат (да речем каране на ски...). Иначе, ако се приеме това за правило, то човек всеки ден трябва да ги прави, понеже, РЕАЛНО, от злополуки (т.е. ненадейно) мрат повече хора, отколкото от рак. Т.е. по-голям шанс имаме да ни блъсне кола, отколкото да умрем от рак или нещо от сорта. В този смисъл - смъртта е (потенциално) на всяка крачка, така че...късмет (е цялата работа). И на тоя етап няма как да се изчисли нищо.
Примерно един професор дълго време настоявал, че като пиеш всеки ден витамин Це и няма как да те хване рак. И на старини го хванал. И го питали, естествено:
-Добре де, нали пиеш витамин ЦЕ, що те хвана рака?
-Е-казал той-ако не бях пил, щеше да ме хване доста по-рано...

Върви, че изчисли/разбери дали е така или не е. По същата логика и аз мога да кажа, че, ако не съм имал толкова здравословен живот (там с водораслите, соите, спорта, непушето и пр. дето изброявах), сега не просто кожен рак, ами кожна змия :D е щяла да ме хване...Догадки, догадки...

Иначе, още преди, четох, че даже отявлени спортисти и умове (в противовес на теорията, че спортуващите и/или умните не ги ловяло рак!) са почивали от рак. Примерно:

-Ф. Енгелс - рак на гърлото
-Ип Ман (учителят на Брус Ли по Уинг-чун) - същото
-Бай Гичо ;) - Гичин Фунакоши (създателят на Карате-до) - рак на белите дробове...

И кой знае колко още си...

   Тъй че сигурност няма...

Благодаря! Смислено си е. Друго си е и с поддръжка от Англия :) ... За виртуалното общуване/опознаване бяха казали, че понякога човек е много по-запознат с живота и биографията на някоя звезда, отколкото с тази на съседа, който живее на по-малко от 2-3 метра от него. В този смисъл - приемам за смислена подкрепата.
Правилно - най-вече късмет да няма/да не се получат разсейки. Останалото е рутинна...операция :) Много точна думата в българския и редица европейски езици - операция :) А на китайски й казват "ШОУ ШУ" (т.е. "Hand Art"; "Ръчно изкуство"...), което звучи прекалено поетично за операции, но и философски, донякъде...
Keep in touch...

Георги, успешна лека операция и бързо въстановяване!

Браво на Фреге, той схвана точно и кратко от какво имам нужда :) Това е хватката при раковете - освен да ги хванеш на време (а не да си мислиш, че са някакви "пъпчици" и "точици") и да извадиш късмета да не са дали разсейки...Иначе, вярно там, Ваня дето казва за лъче-терапии, химиотерапии, ама, на днешното ниво на медицината си е, малко или повече, кауза пер дута. Е, някой ден, ако наистина въведат нано-роботите или нещо подобно... (Както казва Андонов - "Да успеят да онтологизират на микро-ниво!"), ама за конкретната ситуация...работата с рака си остава, както казват турците орта-будала ("средна работа")...
  Мммммм, много ми стана ведро и весело като видях, че моят любим колега - Дядото Ники :) е съпричастен! Аз днес, да ви кажа, в болницата, докато чаках останалите 36 раково-завалии да се изредят си мислех за 3 работи - първото беше за краката на две от пациентките (открих, че и с хубави крака, пак може да имаш рак! Още нещо за което би трябвало да получа Нобелова награда, тя Лилия е запозната с моите копнежи за Нобелова!); второто беше за бебета (педиатрията е до онкологията и гъмжи от бебета с родители наоколо)...плачат за дребни неща, а даже понякога плачат и без да знаят, че не трябва да плачат. (И веднага си помислих колко ли и ние сме наивни от една по-висша гледна точка...). Накрая, логически се спрях на третото - Пирон и колко много е актуален днес. И като се замислих за Пирон се сетих и за тебе, Ники...просто по асоциация с велики философи :) Е, не е ли това чест да си мисли някой за тебе в онкологичното отделение, на китайски тропически остров? :D Понеже Ваня, която много ме трогна с добронамерените си намеси в моите предсмъртни или около-смъртни моменти, може да проревнува професионално й обещавам, че утре направо по време на операцията ще си мисля за нея! А това вече си заслужава почерпката (с някои антиканцерогенни неща, за по-актуално в случая, като киви с чесън, примерно! Ето това също никой не го е открил досега...Киви с чесън!...Какъв вкус, каква естетика само...тц-тц-тц...)
Иначе, пак във връзка с тази тема - дали знаем кое е добро и кое не е...дали въобще сме наясно с тези ограничени 5 сетива кое какво е и, съответно, дали абстрактните ни, философски разсъждения, са правилни...Какво би било, ако имахме 100 сетива?...Ми хрумна нещо интересно, че КОНКРЕТНИТЕ НЕЩА ОТ РЕАЛНОСТТА нямат задължително безброй-много свойства. Примерно някои неща НЯМАТ ВКУС, НЯМАТ МИРИС...Съответно, даже и да имаме 100 сетива, много от нещата в реалността ще са познаваеми, примерно, само с 20 от тях...Това е малък пробив в гносеологическо-етическо-онтологическия ми скептицизъм...

  И, ако има някой, който да не е чел за прословутата китайска притча с откраднатия кон да я преразкажа:

На един китаец му откраднали коня хуните и всеки го съжалявал, а той рекъл, че не се знае дали е за добро или за лошо. После конят се върнал с няколко кобили, оня забогатял, те взели да му завиждат, той пак казал, че е рано да се каже добре или зле е това. После хуните дошли да си търсят кобилите, теглили и един бой на селяните, та осакатили и сина на онзи. Хората казали, че бил прав, че не било на хубаво. Оня пак казал, че може и да е за хубаво. Настъпила мобилизация за война срещу хуните. Всички момчета ги взели, само неговия син не го взели, че нали сакат...И така...никога не се знаело кое е за хубаво, кое е за лошо...Пълен скептицизъм, де факто...

Мерси пак, много, за съпричастността. Много ми е топло и приятно така. Утре ще ми е по-лесно да се оперирам!

И пред смъртта човек си остава толкова незнаещ, колкото е бил.
Затова още не ти е дошло времето :)
Кураж, всичко ше бъде, както трябва да баде!

Dalai, ето че страшното мина :) страхът от неизвестното.

Това, че не си мислел.. за каквото спомена, "може да е за добро", мисълта не винаги можеш да я контролираш :) Радвам се, че си намерил и имаш сили в себе си да бъдеш максимално реалист-оптимист, който да не се поддава на внушения :)

Съвсем сериозно, за да разбереш и моето сериозно отношение към ситуацята ще ти споделя нещо...
Днес в работа, наистина мислех за теб. Имам колежка, която работи срещу моята врата и е била болна от рак, както и сестра й впоследствие.  И сега и двити саси живи и здрави и много дбре изглеждат.
Казах й "имам приятел на моята възраст, кажи ми какво да му кажа, за да е всичко наред, става въпрос за меланом"; И тя отговори "кажи му, най-важното е, да не мисли, че го има, нама такова нещо, да забрави!"
Моля те, от теб зависи, разбери го.
И почивай повече, честно.
Другото което е, ако в Китай има "бирена мая" и "геритамин"(това е кръвен здравец- много ефикасна билка за възпроизводството и прочистването на кръвта) вземи и си ги пий. Колежката каза, че ги е пила и определено имат ефект... :)

(магьосничеството е ефективно за тези, които вярват и искат да го приемат :)- на мен ми стига, че мога да помогна на детето си и то вярва в това.)