You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Политическа философия → Европа според Хабермас
Към горното :-) Нямам нищо против...
Да, ама нарушаваш правилата на форумджийството така-все едно да почнем да играем баскетбол, а аз изведнъж да взема да ритам топката щото по ми харесва-на ЛИЧНО основание.
Какво да правим сега?
Да, ама нарушаваш правилата на форумджийството така-все едно да почнем да играем баскетбол, а аз изведнъж да взема да ритам топката щото по ми харесва-на ЛИЧНО основание.
Какво да правим сега?
Много интересно как такива дребни неща могат да изкарат хората извън нерви.Аз съм пълен невежа,но ми се щеше да науча нещо по темата.Обръщенията не са ми важни.
Това е интернет пространството-можем да бъдем всичко.
Почти три дни нямах интернет, така че не можах да се включа навреме и къде да отговоря, къде да участвам в разговора. Всъщност доста се зарадвах на сайта и мотото, че е място за упражняване във философия, но честно казано все още не мога да съдя как и доколко над всичко се поставя философстването, тоест разговора чрез идеи, обяснения, доводи, доказателства. Не че винаги е възможно или пък имаме настроение за това. Никът ми не трябва да ви подвежда, защото не отговаря на възрастта ми, а за малко щях да си избера "философът" за ник, но реших да не прекалявам с въображението във философския сайт. Просто казвам, че обичам да философствам и обикновено развивам свои идеи и обяснения. А когато говоря за чужди, общо взето предпочитам да го споменавам, въпреки че всичко хубаво чуждо, което съм осмислил и обяснил задоволително добре на себе си, считам и за свое(това е донякъде перефраза на чужд афоризъм).
Няколкото имена, които цитира Хабермас, а и всички имена от 2500 години философия на европейската мисъл вземам като критерий за интелектуално мислене, такова, което е способно не само да бъде водещо в политиката, философията, науката, но и да има сила и проникновение, с които да променя и хората и света, в който живеят. Всъщност идеята, с която замествам за себе си твърдението на Хабермас е, че в България няма интелигенция, тоест прослойката, която да ражда мисленето, което да става основа за промяната на обществото ("интелигенцията е прослойката, духовен водач на своя народ").
В наследство на пълна безотговорност получено точно от старото време имам наистина нагласата до такава степен да говоря за народ, общество, обществени интереси, защото по този начин се опитвам да стигна до някакъв противоположен ход на махалото в областта на почти пълната отговорност, тоест в чувството, че почти всичко в този свят зависи от моята свободна воля. И смятам, че спасението ни като нация се крие някъде в способността ни заедно да придаваме смисъл не само на свободата и всичките й форми, но и на всичко останало, което заедно определяме за важно, полезно, нужно, добро и т.н.
Явно съм оставил грешно впечатление, че плача като ученичка, ако разбира се не става дума да дружеска закачка, за да ми се помогне да стъпя малко по-здраво на педалите, тоест да извадя торбата с идеите и обясненията, придружена със ставащото все по-остро с употребата оръжие на острия език.;) Не само обичам да измислям идеи, но се надявам да имам възможността до такава степен да ги споделям с вас, че да разсеям чувството ви за философско празнодумство.
Не обичам да цитирам дословно, но някой каза, че не звучи много философски да се умува философски за национални проблеми. В това отношение съм малко на различно мнение и даже донякъде съм се вживявал в идеята за измисляне на философия за възраждането на цял един народ и какво ли би означавала тя. Може би сме толкова изостанали, поне в моите равносметки и обяснения, че една такава философия би могла да ни помогне да догонваме напредналите. Сигурно сте го чували отговора на Аристотел, като го попитали как да напредват изостаналите - "Като се стремят да догонват първите и не изчакват последните".
И тъй като някой ме подтикваше да давам моите идеи за промяна на България вместо да хленча, ако наистина трябва да кажа двете най-важни според мен идеи за съвременна България това са: 1) коренна промяна на мисленето от самоизмама към самокритичност и 2) коренна промяна от затворен към отворен диалог в общественото пространство.
Все пак от горните изказвания по "тривиалната тема за интелектуалците" не ми стана ясно до какви основни идеи сте стигали досега в съвместните терзания и проникновения. Би било интересно ако някой може да прояви обобщаващо мислене, защото аз съм от хората, които нямат нищо против обобщеното мислене. Как ли щяхме да се вживяваме да се вълнуваме и измисляме идеите без него?! :)
Да, ама нарушаваш правилата на форумджийството така-все едно да почнем да играем баскетбол, а аз изведнъж да взема да ритам топката щото по ми харесва-на ЛИЧНО основание.
Какво да правим сега?Много интересно как такива дребни неща могат да изкарат хората извън нерви.Аз съм пълен невежа,но ми се щеше да науча нещо по темата.Обръщенията не са ми важни.
Това е интернет пространството-можем да бъдем всичко.
Подкрепям те, невежа! И аз така мисля :)
И тъй като някой ме подтикваше да давам моите идеи за промяна на България вместо да хленча, ако наистина трябва да кажа двете най-важни според мен идеи за съвременна България това са: 1) коренна промяна на мисленето от самоизмама към самокритичност и 2) коренна промяна от затворен към отворен диалог в общественото пространство.
Да не би да мислиш за форума (и този, и всички останали) като за секта, където в свещена обща медитация се изживяват прозрения от психо-космическо естество и се решават съдбите на цели нации и континенти? Никът "Проф. Вучков" най става за такива дискусии.
Като първа стъпка по т. 1. лично аз ще внимавам да нямам скучни пъстове, пълни с клишета, а по т. 2-ще гледам да не пиша дълго, за да оставя е-ресурс и на другите да кажат нещо.
Давай сега, кажи как ще осъществиш ти идеите си от двете точки.
Поздрави,
Вярно е, че традициите са хубаво нещо, но това не значи, че някой извън традицията не може да е също успешен, пробивен...Всяка традиция се е появила , своего рода, като революция.
Ето и един насочващ анекдот:
Цицерон срещнал бай Лазо и си рекъл: "Сега ще покажа малко философия на този селяндур!"
-Бай Лазо, искаш ли да ти кажа изречение, в което твоето име го има 3 пъти.
-Я не вервам!!!
-Сега ще повЕрваш: "На бай ЛАЗО му ВЛАЗА и ИЗЛАЗА!"
-А я сакаш ли да ти кажа изречение, в което твоето име го има 4 пъти?
Цицерон си помислил: "Тоя див селянин не може да измисли такова нещо!"
-Добре, бай Лазо, дай да чуем!
-Чуй: "Цицероне, Цицероне, Цицеронеееее, да го сложа на майка ти, Цицероне!""
Ето как нетрадиционно може да се конкурира традицията.
"че в България няма интелигенция, тоест прослойката, която да ражда мисленето, което да става основа за промяната на обществото "
Защо да няма? Има си супер-интелигентни хора като :
-Любен Сивилов
-Иван Пунчев
-Александър Андонов
-Иван Кръстев (политолог)
-Красимир Иванджийски (журналист-геополитик)...,
обаче МАСАТА от народа се влияе повече от , да речем, чалга-фолклора.
"В наследство на пълна безотговорност получено точно от старото време имам наистина нагласата до такава степен да говоря за народ, общество, обществени интереси, защото по този начин се опитвам да стигна до някакъв противоположен ход на махалото в областта на почти пълната отговорност, тоест в чувството, че почти всичко в този свят зависи от моята свободна воля."
Аз пък да ти кажа си мисля, че преди бяха хората по-отговорни. Примерно децата им пукаше повече за здравето и не пушеха така масово, да не говорим за наркотици. А и преди стойността на човешкия живот бе по-висока. Нямаше толкова информация за убийства, насилия, безнаказаност...Но ти си си решил да смяташ, че при соца всичко е било зле и , че всички сегашни беди са от соца...Ами страни дето никога не са било под соц като Португалия или Бангладеш, що и те са на почти същия хал?
"че не звучи много философски да се умува философски за национални проблеми. "
Имах предвид, че философията трябва да е обективна, а не да хвали примерно "историческата , божествена роля на нашия народ" и пр. Защото просто останалите народи, а и части от същия този народ биха се отвратили. Философстването над народното, политическото трябва да е така обективно, че който и да го погледне да си каже, че е научно, а не емоционално.
"В това отношение съм малко на различно мнение и даже донякъде съм се вживявал в идеята за измисляне на философия за възраждането на цял един народ и какво ли би означавала тя. Може би сме толкова изостанали, поне в моите равносметки и обяснения, че една такава философия би могла да ни помогне да догонваме напредналите. Сигурно сте го чували отговора на Аристотел, като го попитали как да напредват изостаналите - "Като се стремят да догонват първите и не изчакват последните". "
Философия лесно се прави, въпросът е, че промяната е трудна. Отделно кои народи пък толкова са дръпнали напред в Европа? Ако те пуснат нейде из Армения или Португалия дали ще намериш големи разлики с Румъния и България?
"И тъй като някой ме подтикваше да давам моите идеи за промяна на България вместо да хленча, ако наистина трябва да кажа двете най-важни според мен идеи за съвременна България това са: 1) коренна промяна на мисленето от самоизмама към самокритичност и 2) коренна промяна от затворен към отворен диалог в общественото пространство."
И къде е крайната цел? България на 3 морета и 3 океана, два от които вътрешни? България с най-добре развит ядрен потенциал? България номер едно по БВП на глава и като абсолютна стойност?...Не, сериозно - каква е целта?
----
Ами за обобщаващото - каквото е добре за котката (понякога) не е добре за мишката. Мао Дзедун го е казал, че има 3 вида отношения в политиката:
-НИЕ
-НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
-НАШИТЕ ВРАГОВЕ.
На тези 3 нива и може да се види кое, какво и как, доколко е добро за Европа, ЕС...
Ето и още едно обобщение :
-МИСЛИ ГЛОБАЛНО, ДЕЙСТВАЙ ЛОКАЛНО...
Форумите наистина са нещо ново, но все още не са постигнали статус на нещо, което може да влияе на обществените процеси у нас, поне така ми се струва. Мисля, че имаме доста неосъществена обществена енергия, която се излива в анонимността на форумите, но нямаме чувство за общност, което да ни помага да правим от нея нещо повече от моментен свободен импулс. Нещо като възможност за интелектуален оргазъм, но не и заедно да измисляме и постигаме нещо повече от това.
Когато говоря за интелигенция нямам предвид отделни интелигентни хора, според личната преценка на някой от нас. Ако изходим от определението за интелигенция би трябвало точно народът да я признае, като е последвал техните идеи или е приел водачеството им, така че да сме устремени към дела и резултати или да сме постигнали вече нещо.
Крайната цел е задоволително ниво на жизнения стандарт по обективни показатели и поне да не се оказваме една от най-нещастните нации на земята по собствената ни преценка.
А наследената безотговорност я извеждам съвсем спекулативно. Смятам, че абсолютната власт поражда безотговорност както при управляващите, така и при управляваните, защото управляващите имат абсолютна власт, която ги кара да се чувстват недосегаеми, за да им се търси отговорност. А управляваните пък са безотговорни, защото от тях не зависи нищо, защото не им се дава никаква власт, а се иска да слушат и да изпълняват. Основното средство на старата система беше насилието и то съвсем официално, щастие чрез насилие, без да си дават сметка, че насилието е противоположността на свободата. На мен лично са ми казвали в онова време в прав текст - "Това не е твоя работа, за тези неща има кой да мисли" или пък "...да слушкате, да папкате и да не знаете много ...". Всъщност напоследък долових една коварна нотка, която започва да се прокрадва в общественото пространство, че народът искал - " да се престане с празните приказки и да се постигат дела и резултати". Може би започва да се прокарва пътя за човека с твърдата ръка, който предстои да вземе властта?! За мен това е по-скоро показателно до каква степен хората в нашата политика не искат да се учат, а се чудят само как да ни предлагат вече провалени идеи от миналото, защото нито могат да измислят, нито искат да се променят и само им текак лигите как да се докопат до властта.
Интересното е, че ако искаме да говорим за промени днес няма как избегнем да говорим за лошото, което би трябвало по някакъв начин да променяме в добро. Като по една случайност лошото все още е лошото наследство от миналото, което незнайно защо никой не иска да обсъжда, тоест да поема отговорност да измисля с какво и как да се променя, сигурно защото все се търси да се вини и съди някой. За нисък жизнен стандарт или за чувство на нещастие, които са широко разпространени, няма кого да се вини и съди. Просто се изисква ниво на обществена отговорност, което да е коренно различно от наследената пълна безотговорност. Имам чувството, че можем да помогнем като измислим една философия на свободата, защото изглежда свободната воля върви ръка за ръка с личната отговорност. И да се надявам, че няма толкова да придиряме кой какво пие и пуши. Нима това не е част от свободната воля на всеки един от нас?!
Най-големият майтап е сега като се опитват отвсякъде да ме убедят че трябва да гласувам-защото ако не гласувам, ще съм щял да бъда още по-виновен за сегашното положение и бъдещото му развитие (за което положение, разбира се, съм виновен и сега-че съм ги избрал такива едни хубавички и крадливички политиците, те не са виновни:-)-и "ден година храни"-веднъж на четирилетка имитация на обществен договор и пари&кебапчета за гласа ми, който ще ги легитимира и циментира за още четири години...да си покрадват така по-покойничко.
С купуването на гласове поне лъсва несъстоятелността на политическата система-и ме предупреждават, че било престъпление - че кой ги купува бе, боклуци, та да имам аз възможност да си го продам гласчето и така да изконсумирам новоконституирания престъпен състав-нали вие, политиците ги купувате чрез подставени лица, да не би аз да ги купувам :-)
И засилването на теорията за гласуването под националистическа маска-ама той Доган щял да управлява иначе щото електоратът му бил твърд-ми да не би некой да си мисли, че Доган не краде пропорционално? Ако има 15/240 депутати, ще лапа 15/240 от късчето, откъснато от БВП-то-бате Серго с 95/240 (примерно) и без това няма да му позволи повече (нали така ще си намали своя дял), споко!-краденето е на квотен принцип, приятели, така че...ще има за всички-аритметиката работи на стопанска сметка!
Най-готино е хем сам да си пишеш законите, хем да си оставяш вратички, хем да ги спазваш когато ти изнася :-) а Бай Лазо да бачка и да ти плаща на висчкото отгоре и данъци защото е наличен тук и сега, по време на твоя мандат докато ти, политичето, крадеш от общата питка, като се чувства кофти, че сам си прецаква животеца като не е избрал по-добре без да съзнава, че Матрицата избира какво да избере.
...."да се престане с празните приказки и да се постигат дела и резултати".
Може би започва да се прокарва пътя за човека с твърдата ръка, който предстои да вземе властта?!
За мен това е по-скоро показателно до каква степен хората в нашата политика не искат да се учат, а се чудят само как да ни предлагат вече провалени идеи от миналото, защото нито могат да измислят, нито искат да се променят и само им текак лигите как да се докопат до властта.
Интересното е, че ако искаме да говорим за промени днес няма как избегнем да говорим за лошото, което би трябвало по някакъв начин да променяме в добро. Като по една случайност лошото все още е лошото наследство от миналото, което незнайно защо никой не иска да обсъжда, тоест да поема отговорност да измисля с какво и как да се променя, сигурно защото все се търси да се вини и съди някой.
За нисък жизнен стандарт или за чувство на нещастие, които са широко разпространени, няма кого да се вини и съди.....
1. "празните приказки" е много важно от кого са изказани и КЪМ кого са насочени. След като дълго време вървят "приказки", които с "празнотата" си не натоварват "изстрадалите" и неспособни вече мозъчета, защо са ни Резултати. Резултатите са за статистиката и поколенията.
Или, акцента ми е, че първо трябва да тръгнем от там да "запълним" приказките. Да имат смисъл. Някаква реалност и разбираемост за по-голяма част от хората.
2. Всезнаещите, научени... МЪДРЕЦИ в политиката. Отново ТЕ не искат, защото никой не го иска от тях. Това не е като обикновен конкурс за работа примерно.
А и тук идва онзи неприятен момент с кръгчетата и знанието. Колкото повече научават, толкова повече ще разбират, че НЕ знаят много повече неща. И в един момент си подготвят репертоара, имаме публика, малко интересно й правим и....... отговорността, ама, тя е най-лесна, винаги може да я поеме човекът, само да влезе в кабинета си.
а)"провалените идеи от миналото" всъщност най-пасват на празните приказки. С тях можеш да се оправдаеш, можеш и да доразвиеш, защото вече са се провалили,т.е. единия вариант е изпълнен, остава другия.
"от друга страна, е до известна степен успокоително, защото каквото и да каже човек, преди
това някой друг вече го е казал. Така че си спестяваме неприятното положение
единствено ние да грешим"
б)не искат хората да се променят. Еми така е. Никой не иска. Така сме ги харесали, такива са събрали преди 4 години толкова гласове и привърженици. Нищо, че са загубили изборите, това е щото много турци идват от турция, не че на човека нещо му има.....
3. Ключът е ето тук: в обсъждане на лошото, което по случайност е нашето минало. (много добре сте го формулирал), и което да премине в добро (по възможност).
Така написано изглежда просто, но поглеждайки към горните неща....... Не знам на Сезиф колко му е тежал камъкът, но тва лошо, само осъзнавайки го, така смазва, че тръгне ли да се обсъжда......всички бъркат посоката и вместо към добро го "закърфичват" на таблото за назидание, и се чака някой, който да дойде и да оправи вместо всички останали нещата.
4. Тук искам да направя едно уточнение, мисля че е важно:
Аз мога да поема отговорността, НО НЕ и вината.
Но това може да произтече, ако започна да отговарям за нещо-но не някой-!
Наистина е удоволствие за мен да чета и коментирам написаното.
Приятна вечер.
1. "празните приказки" е много важно от кого са изказани и КЪМ кого са насочени. След като дълго време вървят "приказки", които с "празнотата" си не натоварват "изстрадалите" и неспособни вече мозъчета, защо са ни Резултати. Резултатите са за статистиката и поколенията.
Или, акцента ми е, че първо трябва да тръгнем от там да "запълним" приказките. Да имат смисъл. Някаква реалност и разбираемост за по-голяма част от хората.3. Ключът е ето тук: в обсъждане на лошото, което по случайност е нашето минало. (много добре сте го формулирал), и което да премине в добро (по възможност).
Така написано изглежда просто, но поглеждайки към горните неща....... Не знам на Сезиф колко му е тежал камъкът, но тва лошо, само осъзнавайки го, така смазва, че тръгне ли да се обсъжда......всички бъркат посоката и вместо към добро го "закърфичват" на таблото за назидание, и се чака някой, който да дойде и да оправи вместо всички останали нещата.
Приятна вечер.
Всъщност точно "запълването на приказките" със смисъл е нещо, което е ролята на интелектуалците според Хабермас, но ми се струва, че ние се оказваме във вакуумно пространство поради изостаналостта си, защото, докато на Запад, където имат традиции в интелектуалното мислене и захранването на обществото с нови идеи, обяснения, предложения, решения, доводи, все пак, както казва той, всичко се размива в хоризонталната логика на съвременните електронни медии, то у нас въобще нямаме развита традиция интелектуалците да захранват обществото с полезно мислене и да го убеждават и печелят за него. Така че логиката на новите медии още повече усложнява задачата ни да си родим и отгледаме такова интелектуално мислене. И всъщност не трябва да се залъгваме, че не трябва да измисляме топлата вода, защото този лаф е отчайващо обобщено понятие за целия обществен живот, който трябва да си измислим, защото всека нация го прави сама за себе си, даже да има създадена някъде по света полезна теория за тази цел.
Друга пречка за интелектуална мисъл от естеството на Хабермас е огромното отчуждение и враждебност у нас между народ и интелектуалци, която много лесно се изражда във винене и съдене на едните от другите и обратно. Така, вместо да се допълват като две съставни части на единно цяло, тези групи се презират и ненавиждат и така въобще не може да се стигне до раждане на новото мислене на промените. Все пак според мен по-пагубно е виненето и съденето на народа от страна на интелектуалците, защото явно сами осакатяват ролята си на мозък на обществото и режат клона на който искат да седнат като обществен фактор и принос.
Има и нещо парадоксанлно в отношението към доброто и лошото, които всъщност също са неща, на които би трябвало да можем да придаваме смисъл ако искаме след това да си освободим поле за измисляне на начините и средствата, с които да правим прехода от лошото към доброто, тоест да измисляме какво да правим, като промени и как да го постигаме. Парадоксалното идва от това, че вместо да го измисляме и постигаме, ние тръгваме да го търсим назад във времето, за да го възпроизведем отново, а това е невъзможно, защото току що излизаме провалени от система, която беше отрекла по предпоставка системата, в която живеем сега и няма как, като нейна противоположност да дава основата, идейна и практическа за доброто, като нещо, към което да се стремим оттук нататък. Това е донякъде импотентно историческо мислене, което, поради незнание и неумение да измисля промените към доброто, се втурва да ги търси някъде в миналото, под претекст, че някой някъде вече ги е измислил и ние не трябва да измисляме топлата вода. Неслучайно има една басня на Езоп, която гласи, че не трябва да избираме решения, които правят проблемите по-лоши отколкото са били в началото.
:)
Интересно. Езоп, значи. А аз си мислех, че Алберт (Айнщайн) се е сетил пръв за това. :)
Но ето нещо, във връзка с миналото, което Айнщайн е оценил.
Все пак според мен по-пагубно е виненето и съденето на народа от страна на интелектуалците, защото явно сами осакатяват ролята си на мозък на обществото и режат клона на който искат да седнат като обществен фактор и принос.
Аз ненапразно направих уточнението си накрая, за вината и отговорността.
Това разграничение ми е малко проблемно- на интелектуалци и народ.
Да предположим, че съм интелектуалка, метахипотетично (споко, знам, че съм жена и е парадокс)
мама и татко са народът, или по-голямата част от хората, които реално познавам и, с които общувам. Не бих могла, нямам ОСНОВАНИЕ да обвинявам по-голямата част от една общност, не за друго, а защото аз самата съм част от тази общност. В момента, в който съм започнала да гласувам, да работя и да си плащам данъци, аз поемам отговорност-та да съм ЧАСТ от тази общност.
Сега, има проблем, ако не стана интелектуалка. Нещо ме мързи, или не ми е интересно. Отново не бих могла, защото отново нямам ОСНОВАНИЕ да ОБВИНЯВАМ интелектуалците. Те, реално не са ми виновни, че не мога да си намеря високоплатена работа, че шефът ми е ... "ителектуалец", но работил в Таджикистан докато се нагласят нещата, за да стане "интелектуалец" с ВЛАСТ!
Или, някак това "ядро" от интелектуалци.... ГО НЯМА, защото, не, че няма интелигентни хора както Вие казвате, а защото, за да е ядро е нужно не просто СМИСЪЛ, а ОСЪЗНАВАНЕ.
Много по-лесно е да "заявиш" СМИСЪЛ, ще получиш "кимане" и съгласие, но не защото това е ДОБРО, а защото от това или от един ВСЕОБЩ смисъл, всеки може да си намери точка, по която да се облагодетелства. Докато Осъзнаването е нещо много субективно, лично и трудно, което като го споделиш разбираемо, всеки сам (а не само интелектуалците) ще разбере "ролята" и приносът си в нещо не толкова лесно (леле, какво дълго изречение, извинявам се).
Това е донякъде импотентно историческо мислене, което, поради незнание и неумение да измисля промените към доброто, се втурва да ги търси някъде в миналото, под претекст, че някой някъде вече ги е измислил и ние не трябва да измисляме топлата вода.
Няма незнание! Всички Знаем толкова неща, просто защото са се случили, поне като инфо имаме доста знания. Но, да, вече тези Знания свързани с умения е кофти безсилие и импотентност.
Как да придобием умения?
Трябва да искаш и да вярваш, че си СПОСОБЕН (във възможност) човешки индивид. Който си има самосъзнанието, роден, живеещ и справящ се с предизвикателствата тук в България.
Ама не си учил, ама не можеш да убедиш 1000 човека, заради липса на ораторски способности, НЕ, това не е оправдание. Ти си си Разумно и Мислещо същество, което МОЖЕ да ИСКА и да ПОСТИГА, ако нещо пожелае!
Лошото и миналото са просто проза.
Останалото си зависи ОТ всички нас!
пс. Особено съм горда от избирателната активност вчера. :)
Приятна вечер
:)
Това разграничение ми е малко проблемно- на интелектуалци и народ.
Сега, има проблем, ако не стана интелектуалка. Нещо ме мързи, или не ми е интересно. Отново не бих могла, защото отново нямам ОСНОВАНИЕ да ОБВИНЯВАМ интелектуалците. Или, някак това "ядро" от интелектуалци.... ГО НЯМА, защото, не, че няма интелигентни хора както Вие казвате, а защото, за да е ядро е нужно не просто СМИСЪЛ, а ОСЪЗНАВАНЕ.
Докато Осъзнаването е нещо много субективно, лично и трудно, което като го споделиш разбираемо, всеки сам (а не само интелектуалците) ще разбере "ролята" и приносът си в нещо не толкова лесно (леле, какво дълго изречение, извинявам се).Как да придобием умения?
Трябва да искаш и да вярваш, че си СПОСОБЕН (във възможност) човешки индивид. Който си има самосъзнанието, роден, живеещ и справящ се с предизвикателствата тук в България.
Ама не си учил, ама не можеш да убедиш 1000 човека, заради липса на ораторски способности, НЕ, това не е оправдание. Ти си си Разумно и Мислещо същество, което МОЖЕ да ИСКА и да ПОСТИГА, ако нещо пожелае!
Лошото и миналото са просто проза.
Останалото си зависи ОТ всички нас!пс. Особено съм горда от избирателната активност вчера. :)
Приятна вечер
Не смятам, че е толкова неразбираемо разделението на интелигенция и народ. Нима човешкото мислене не си измисля понятия, с които после прави анализ, като да речем разделя цялото на части, за да може да вниква и обяснява надълбоко или на широко.
Когато казват: "Българинът е мързелив, недисциплиниран, с робска психика, мръсен, индивидуалист и т.н. нима това не обобщава за всички българи, тоест за българския народ като цяло. Интересното е, че този, който обикновено прави обобщението има съзнанието (така че се присъединявам към подчертаването на важността на осъзнаването), че това важи за другите, но не и за него (обикновено този, който го казва и се обособява така като различен, е самият интелектуалец), което е смешно, защото е точно липсата на самосъзнание и подкрепя тезата ми, че сме общество без самокритично мислене, защото тези, които би трябвало да го измислят, не го измислят като самосъзнание, а като съзнание за другите. Да, за да постигнат ролята на интелигенция, интелектуалците би трябвало да създават самосъзнание и самопознание за общестото заедно със себе си, но те не го правят или поне аз така виждам нещата и затова сами се отделят от народа. Всъщност ние до такава степен не създаваме все още самопознание, че сме взели още една басня на Езоп дословно и сме я направили на народната притча за хан Кубрат и неговите синове. На мен поне ми се видя доста забавно, като го открих, защото се оказва странен начин да пишем историята си, без много много да проучваме и изследваме и да си вярваме каквото ни се иска. А от това, което съм чувал в общественото пространство за самокритиката, тоест за процеса на постигане на самосъзнание, е интелектуалци да вземат смисъла й буквално от саркастичната забележка за самокритиката на Радой Ралин от социалистическо време за меродавна днес. Или поне хората не си направиха труда да отидат по-нататък, за да покажат някакво други разбиране по въпроса. Иначе толкова се страхуват да използват тази дума, самокритичност, че я отричат още преди да са я чули. Как, нима е възможно такива умници като нас да не са самокритични?! Всъщност невежата не знае, че не знае и може доста образовани хора да се окажат в тази позиция ако не са развили самокритично мислене.
Лошото и миналото може и да са проза, но точна тази проза е причината, от която ние сме следствието. И ако са толкова безсмислени, защо ни е тогава самосъзнанието и за какво да ни служи то? Мисля, че е, за да ни помага да осъзнаваме грешките си и да не ги повтаряме, защото в противен случай ставаме глупаци. А грешките са нещо, което вече съществува, тоест са част от прозата на миналото и ако не ги осъзнаем сме за никъде. Прозата на лошото също ни интересува, защото процесът на промените се осъществява от лошо към добро, което изисква да имаме критерии за добро, лошо, промени и ако случайно са грешни, тъй като са плод на близкото минало, тогава и тях ще трябва да променяме, преди да измисляме и осъществяваме самите промени.
Гьоте има една мисъл, че човек признава по-лесно грешките си на дело, отколкото в мисленето. Ние не само не си признаваме грешките, което е работата преди самото начало, но и се виним за тях взаимно, когато би трябвало заедно да им измисляме поправки ако искаме да напредваме като общество.
Интелектуалците, за които говори Хабермас са носители на 2500 годишна традиция във философската мисъл и създаденото оттогава или е все още валидно или е доразвито от следващите, като така са създавали обема на полезното обществено мислене и познание. Ние не сме били част от тази традиция, така че чувстваме много неща от това познание като чуждо и безполезно. Но и да има хора, които го чувстват близко, те съвсем не са способни така да помогнат на едно критично мнозинство да се образова и просвети, че държавата да получи вдъхновение за възход или поне за бърз напредък. Всъщност всеки народ учи и постига сам за себе си и теорията и практиката на организацията и управлението на обществото и по това, което ние постигаме си личи, че не знаем и не можем, независимо какво гласят лозунгите и омайните думи отправяни към народа напоследък или в изблик на политическо ласкателство.
Моите думи могат да се разбират като изблик на самокритичност по отношение на забележката на Хабермас, че източноевропейската мисъл не е родила нищо полезно в периода на посткомунизма, с което да помага на развитието и промените на обществата. Така че май ще трябва тепърва да родим интелектуалците, за които говори той. И изглежда това показва и мажоритарния вот на изборите. А мисля, че е и обществена тайна у нас, че няма нито личности, нито идеи. Ако не осъзнаем, че не знаем и не можем е съвсем възможно и да не развием воля да се променяме.
Ами какво би станало ако сме общество, което мисли грешно?!:)
Не смятам, че е толкова неразбираемо разделението на интелигенция и народ. Нима човешкото мислене не си измисля понятия, с които после прави анализ, като да речем разделя цялото на части, за да може да вниква и обяснява надълбоко или на широко.
Когато казват: "Българинът е мързелив, недисциплиниран, с робска психика, мръсен, индивидуалист и т.н. нима това не обобщава за всички българи, тоест за българския народ като цяло. ... Да, за да постигнат ролята на интелигенция, интелектуалците би трябвало да създават самосъзнание и самопознание за общестото заедно със себе си, но те не го правят или поне аз така виждам нещата и затова сами се отделят от народа. Всъщност ние до такава степен не създаваме все още самопознание, че сме взели още една басня на Езоп дословно и сме я направили на народната притча за хан Кубрат и неговите синове
Мили хора, моля ви престанете да ме заливате с разглаголствани начини на мислене от началото на 19-ти век-като на Хумболдт, ама по още по-наивно.
Това разграничение м/у народ и интелигенция просто ме кара да се просълзя със своята неинтелектуалност (дълбоко отричаща всяка свобода на индивидчето и караща го да контемплира до припадък кой самопровъзгласил се за по-учен от него ще да го ориентира в животеца)-остава само да добавите и че писателите са съвестта на народа и дискусията да придобие характер на нещо средно между статия от напредничав вестник, издаван от руски емигранти в Женева, и тезиси на Тодор Живков.
Баснята за пръчките я има и в немската традиция-така че по-леко с обобщенията-най-важното при тях е не да бъдат широки, а да са верни, все пак.
Не смятам, че е толкова неразбираемо разделението ....
Не че е неразбираемо, аз го разбирам, и защо сте го употребил, и дори като метафора смисълът ми е разбираем, написах обачепроблемно- може би вие разбирате след горния отговор(#43) защо е толкова проблемно.
Някои хора от народа, със самосъзнанието на народ (в най-добрия смисъл на това (народно)самосъзнание) НЯМА как да се препознаят и да са със самосъзнанието на интелигенция.
Това е да искаш от инженер да ти направи мозъчна операция. Еми, който за квото е учил. Така че, според мен се налага, интелигенцията да не е толкова искренна и открита в намеренията си, а си трябва дипломация и политика :) Като жена, която съблазнява мъж, а той дори не разбира, кога се е влюбил и не може да спре да мисли за нея :)
(малко на романтична вълна съм, амо то е защото прочетох мнението на Ники, и си помислих, колко интересно би било в университета да имаме предмет "Филоофия на съвременното изкуство (на хоръра)":) такова, няма да се чувствам неловко и неприятно още повече, като гледам интересни френски клипчета. А дали има за "омразата"? Ако това е за любовта, си представям за омразата какво ще е. Сори за офф топика)
За миналото и лошото... съм вложила най-ПОУЧИТЕЛНИЯТ смисъл като съм употребила "проза".
Но безвъзвратността като минало, окончателността като качество- лошо, ме карат да мисля, че не са неща, които да ми "послужат" пълноценно. Защото, ето един интересен момент- в миналото самосъзнанието е било различно, нали така? дори това на тогавашната интелигенция. Така че, си мислех и затова го написах, че реалността и самоосъзнаването трябва да е тук и сега.
Ако не осъзнаем, че не знаем и не можем е съвсем възможно и да не развием воля да се променяме.
Ами какво би станало ако сме общество, което мисли грешно?!:)
Знаем
Знаем
споко.
Осъзнаването, трябва да е с МОженето! А и е интересно това с "волята за промяна"... , но сега ме извинете, трябва да тръгвам:)
Обществото е общност, коята предпоставя избор, т.е. няма как цялото общество да мисли грешно. Така че, грешно мислят тези с отговорността... ама и за това после, наистина трябва да тръгвам.
Приятен ден
:)
"Нито може да мисли, нито знае да мисли, но ти вика - те така се мисли." Не знам дали г-н Коста е отговорник по казването кой как да мисли, но мисля, че мотото на форума е - да се упражняваме във философстване. А според мен философията е свободата на мисленето и няма как един да казва на друг какво и как да мисли, въпреки че това е все още на мода в нашето общество, но граничи малко със самозваната интелектуална мисъл.
Всъщност връщането в 19 век не е съвсем несполучливо, защото ми е хрумвало, че нашата интелектуална мисъл още не е стигнала нивото но руската интелетуална обществена мисъл от 19 век. Да не говорим, че нашата интелектуална мисъл не е вземала участие нито от началото на модерната философия, нито в Просвещението на Европа от 18 век, така че можем да се връщаме още по-назад във времето, защото общестевната ни интелектуална мисъл не се е съизмервала с качеството на мисълта от много периоди, а те притежават качество, което е толкова универсално, че предизвиква възхищението на интелектуалците, а не тяхното презрение. Мисля, че Платон е казал - "Мнението е нищо, идеята е всичко", но какво да правим, като ние предпочитаме да си държим на мнението, а не се вживяваме да раждаме и развиваме идейно мислене.
Не смятам, че прозата е най-поучителното нещо, защото басните са проза, но обикновено са последвани от обобщение на поуката, която е по-скоро твърдение, а не разказ. Самосъзнанието тук и сега всъщност е за всичко дотук и досега, тоест ние непрекъснато раждаме и развиваме съзнание за всичко, което е станало в живота ни дотук и досега, така че няма как да сме отделени или просто да махнем и да забравим миналото. Разбирам, че на много хора е удобно поради високото ниво на наследена безотговорност, но ние не можем да бъдем нещо отделно от миналото ни. И нима промяната не е опит да променим точно това, до което стигаме като равносметка за всичко, което сме били досега, но вече не искаме да продължаваме да бъдем?!
Съгласен съм, че грешно мислят тези с отговорността, но проблемът идва, когато това грешно мислене се разпространи надълго и нашироко в обществото и всички започнат да го повтарят като вярно. Нима не се смята, че почти целият германски народ е бил съгласен и застанал зад теорията и практиката на Хитлер?
Надежда за мен крие пълното недоверие и съмнението на народа към политиците и обществените личности, защото, поне спекулативно в моето съзнание, е някаква изпреварваща форма на самокритичността, която интелектуалците не могат да родят като ново мислене и основа за коренната промяна в нашето общество. И нима това недоверие и съмнение не може да се смята за ширещо се обществено мислене, след като се изповядва от толкова голям процент от хората?! Да не говорим за културата на слуховете, клюките, виненето, съденето и какво ли не още, които се ширят навсякъде. Според мен да се обобщава по този начин има смисъл, за да се избегне да се винят и съдят всичси за всичко и да се мисли какво ще стане ако мнозинството възприеме отговорността да си поправя грешките, недостатъците, проблемите, ако се е постигнало предварително разбирателство и съгласие. Не само няма да навреди, а и ще помогне. Обществени промени не се правят като всеки се поправя и променя за себе си, а всички се поправят и променят неща, които предварително са договорирани. Резултатите в двата случая ще са коренно различни според мен.
Мисля, че може едно общество да мисли грешно, ако не само тези, които повтарят грешното мислене не могат да го проверяват за грешки, но и тези, които отговорят за мисленето и измислянето не владеят достатъчно самокритичността, за да го проверяват резултатно дали е грешно или не. Грешно мислене може да се ражда и ако силните на деня смятат, че всичко е борба за власт и целта е да си използват силата, за да надлъгват, надхитряват, манипулират масата с всички възможни идеи, обяснения, начини, средства. За мен е достатъчно да се усъмня, че мислим грешно само като си помисля какви са резултатите, които постигаме като нация в работата си и колко многократно по-ниски са те от другите нации в Европейския съюз. И не виждам какво лошо може да се породи от подобно обобщено мислене освен да развием волята да вникнем в грешките и да започнем да развиваме воля да ги поправяме и да се променяме.
Философски форуми → Политическа философия → Европа според Хабермас
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.