Цитат Далай: Хераклит, направи ми впечатление от дискусия с Ваня, че каза, че лошо било да се ограничаваме да правим, изследваме, въобще да оперираме с неща, само в които има ПОЛЗА.Извън ползата какво има?-БЕЗПОЛЕЗНО.-ВРЕДНО. Т.е., ако нещо не е полезно за тебе, значи, че ще е безполезно/неутрално или, направо, вредно. Доколкото се сещам, тези, които оперират с вредностите и безполезностите го правят само-и-единствено, за да се оттърват от тях или да го превърнат в полезности. Т.е. ние сме хора и се занимаване с неща, които да ни ЗАДОВОЛЯТ ПОТРЕБНОСТИТЕ, ИНСТИНКТИТЕ (примерно инстикт за оцеляване, за продължаване на рода и пр.) В този смисъл, ако философията и трудовата дейност е насочена именно към добруването на човека, къде е проблемът?Ще се радвам на една широка дискусия, понеже и на мене ми минават през главата подобни мисли...
Ето един линк, който иска да го прочете, според мен си струва: http://www.segabg.com/online/new/articl … id=0002402
Добър ден. Прочетох поста инкогнито и този път реших да го напиша на уорда защото от прима виста правя много грешки, а и да си подредя мисълта по-добре. Дааа, интересни въпроси, които префасонирам по този начин: Полза от вредата и вреда от ползата. За едни вредата е от полза, а за други ползата е вреда. Сега, ще взема отношение по въпроса от най-простите човешки гледни точки, защото не, че съм аполитична, но ето ви нещо от което бих казала, че в момента нашия народ страда – занимава се определено с вредно общо НЕ полезно нещо – политиката. Ами всеки си мисли, че разбира от политика, а бих казала, че това е много вредно. Политиката е вързана с медиите, медиите с народа. Каква е ползата на манипулативните интерпретации на медиите спрямо народа – носи печалба и политически дивиденти за нечия партийна структура. Вредата е за народа. И мисля да спра до тук с политическите мисли. Хората сме така устроени, че идеални няма, което ще рече, че би трябвало да се приемаме такива каквито сме. Да, ама Не, защото не ни отърва и все се правим на големи, а нещата са толкова прости когато се разбираш с някой, без да влагаш някаква задкулисна цел. Та така. Каква е ползата или вредата от развода, лъжата, от изневярата, от тютюнопушенето, от ходенето на балкан, на море, секса, алкохола и тем подобни. Ако взема отношение по всяко едно от изброените ще стане много дълго. Затова ще дам само някои леки примери. Семейството като общополезна единица в обществото вгражда в себе си полезно и вредно. Семейство – развод. Полезността е семейството, вредата – развода. Може ли обаче тази процедура да не става. Може, но пък е възможно и да е полезна. Значи понякога една вреда е полезна. Развод – алкохол. Нека категоризираме като полезен един развод /макар да е във вреда за някои членове на семейството/, който обаче психически влияе зле на член от това семейство, да кажем бащата /но се случва и майката/. Оставайки сам, той прилага спрямо себе си употребата на алкохол, който всъщност уврежда своя организъм. Значи за някои полезното е в пълна вреда, което го кара да прибегне към друга вреда, която всъщност за него е полезна като психотропно вещество, притъпяващо съзнателно действителността. При такива ситуации полезни са хората, но се случва точно те да са във вреда, защото си гледат сеира и това което правят не го правят от „добро”¸а от егоизъм. Ако хората /ползата/ се приобщят или са съпричастни към един такъв проблем със своята полезност, а не като безполезност, то сигурно нещата нямаше да бъдат толкова деградирали. Всъщност полезното за някои е начин да се изправи на крака, а точно това полезно, което за други е вредно ги кара да пропадат, защото нямат вътрешен мотив да продължат достойно живота си. Губят себе си и попадат под вредното влияние на вътрешната си нестабилност и всяко едно отлагане за полезно действие, ги квалифицира като пропадане в бездната. Дано ме разбрахте какво искам да кажа, че май стана малко неразбрано, но аз си го разбирам. }}} Все съм се стремяла да бъда ясна за околните и да мислят по-малко върху това което пиша. Струва ми се, че коефициента на полезно действие /КПД/ е равен на коефициента на вредата /КВ/. А може би понякога КВ е по-голям от КПД. Сигурно ще е така, но нека направим едно сравнение./това си е мое виждане и честно казано, не искам да го приемате, всъщност не го натрапвам, може и да поспорим/. Вредата най-общо казано е това зло, което някой използва за лична облага, но не винаги, защото може вредата да бъде и от друг сорт. Ползата обикновено иска да нокаутира вредата, но я използва като оръжие за собствената си печалба. Обикновено хората не категоризираме собственото си поведение, а това на другите. Значи: Ние не изпитваме удоволствие да ни казват истината, която е във вреда за нас, защото това е критика, и се опитваме всячески тази вреда, да обърнем срещу опонента, което всъщност пак е вреда. Но ако намерим ползата в истината и я обърнем в полза за нас, като поправим грешките, противоречията нямаше да бъдат на толкова голямо равнище. Обръщаме истината /ползата/ в негатив, а оттам и грешим, което също е вреда. На практика излиза, че нашето поведение предизвиква в определени случаи вредни последици, защото ние не искаме да бъдем критикувани, а все да ни хвалят, което всъщност е някак си ненормално. Не може да хвалиш негатива, да го идигаш на пиедестал, той да предизвиква отрицателни мисли, а оттам страда и психиката. Специално видях в уикипедия какво значи думата „полза” – ето ви синонимите: изгода, придобивка, печалба, интерес, облага, кяр, файда, преимущество, резултат, награда, цена, полезност, изгодност, добив, доход, приход, помощ, подкрепа, ценност, важност.
Всъщност, най-вярното и съвсем точно изречение в цитата на Далай е: „В този смисъл, ако философията и трудовата дейност е насочена именно към добруването на човека, къде е проблемът?” – Ами ако всеки от нас би могъл да използва философията наистина за добро, а не за манипулация, то нещата ще бъдат наред и няма да има проблеми. Уви, ползата, както и вредата винаги ще бъдат обръщани и всяка една вреда може да бъде в полза на някой, чиято печалба би била за него, а друг да обърне нечия полза във вреда. Стана дълго и ще спра до тук. Колко съм била полезна не знам, но има и много по-сериозни неща за това кое всъщност е наистина полза и дали тя не е по-вредна и от вредата. И като край, една мисъл, която много ми харесва: „Сега бъдете умни и весели, което, знам, е твърде трудно. Умният рядко е весел. Веселият почти никога не е умен. Но вие го можете, сигурен съм!” Философията е суха материя, но пък учи човека да мисли, което си е голяма файда, нека обаче не забравяме и нейната облага – да бъдем по-добри и да не даваме рамо на вредата. В крайна сметката ползата би била положителна, ако нещата се степенуват по важност, от друга страна не трябва да сме коне с капаци, а погледа да гледа хоризонта, защото това си е чудо на природата. Приятен ден. :)
