. (Page 1 of 3)

.

бих погледнал на нещата  по-исторически:  доминиращата (християнистична) идеология  се резюмира в хармония=да/ритъм=не и като резултат води до претенциозна музика, която е ритмично оскатена, противостояща на ритмична ширпотреба с простовата хармонична структура; простонародното сякаше копнее за извисеност и се самоотрича - от селските танци на предкласиката не остава нищо в класиката, идва  джазът, който става бигбендово изкуство, но рокенролът го измества, и когато той на свой ред развива претенции - измества го диското/текно/рейв.

бих погледнал и филологически - нали темата е такава:
първоначално rock and roll е недвусмислен блус евфемизъм, два глагола, люлея-и-търкалям, но после той се втвърдява в едно съществително име (по cъвпадение омоним на чуждица), и съобразно английската словоупотреба идва и неговата квалфицираща употреба 'rock' music (за разлика от rocking chair); но  когато се налага съществителното, естествено идва рeд и нa неговото квалифициране, най-вече с прилагателни  - в което се впускат журналята и маркетингът: 'хард', 'арт', 'краут' или пък 'прогресив'

не че съм го мислил така, но сякаш е очевидно "кой рок е по-близо до истинския рок-енд-рол"; това (май) е като въпроса доколко морското свинче е свинче. по-дискусионно може да се окаже питането "кой рок е по-близо до изкуството", особено ако се усъмним във възможността за смислена употреба на последната дума (както е било направено, примерно, тук
http://www.kultura.bg/article.php?id=14714 )

.

май по-горе под  'музиката' се разбира само онази, която ползва темперираната скала, а тя, знаем за неевропейците звучи мъчително фалшиво; Макс Вебер  обстойно обговаря тази рационализация, чийто резон е в полифонията (като атавизъм остава следващ бемол да е равен на предишен диез).
(btw лад не е ли русизъм за mode)