.

Щомъ толкова тепърва „избухва въ непроявимостъ” излишността отъ мисленето не да се мисли хайдегериански, а чрезъ онова типично “вхайдегериявване” относно неговата изхабена от употребеностителното универсална осъщеесъ рано проявила се категория Daseinь, щомъ се узнава въ такава степенъ “нова осветленостъ”, способна въ неосноваващо отправяне, а въ по-късните предстоящи Хайдегерови метаинтерпретации вече и остъръ призивъ за “съживяваща осветителностъ”, Un-nirgends-tun-nichts-keit  - Нийде-нищо-не-вършещо-востъ „е” такава предфундаментална неизбежна непредправеностъ на тук-одалечното липсващо-тук като “неподвижен двигател” на Аристотелъ, който презъ несъщосвойстване на Unnirgendstunnichtskeit „е” и без “технологическa загуба на присъединяванe” (но не отъ Fugung) - “преминаване” не откъмто “друго οзначалие” (da-los anderen Anfang) καί έπίθμεταφυσική, откъмто друго присъединяване на Нищото.

Към Methodius:

1. Правилно казва  Marcel: немското man е различно от Mann. Mann е съществително (на немски съществителните се пишат с главна буква). man (с малка буква) е безлично местоимение и поради това не може да се членува. Хайдегер не го членува - той никъде не казва das man. Обяснението, което дава Methodius за това понятие, е близо до целта. Но според мен е по-точно да се каже, че man не е самата маса от хора, някакво социологическо понятие, а начин на отнасяне към света, който е неотменен за всички нас. Хайдегер го нарича екзистенциал. Не може да се живее, без нещата да се правят по някакъв стандартен начин, без да се върви по утъпкани пътища. Хайдегер се отнася осъдително към такъв живот, в който човек потъва изцяло в тези стандартни начини на поведение и се оставя да го носи течението. Това, може би, има нещо общо с християнската идея, че всички по начало сме грешни, че носим греха в себе си и има нужда от някакво героично пречистване, от отхвърляне, в този случай, на рутината на всекидневието.

2. Dasein си е съвсем обикновена немска дума и означава съществуване. У Хегел Генчо Дончев го превежда като "налично битие", т. е. нещо, което го има тук. Dasein  е и собственото ми съществуване - аз съм тук, на този свят. Нововъведението на Хайдегер е да сложи една чертичка: Da-sein, с което напомня за начина, по който е образувана думата. Не знам дали с оглед на разбирането от страна на българския читател е успешно, но мисля, че преводът на Димитър Зашев с "биване-ето-на" добре предава мисълта на автора. Според мен ефектът е да не мислим за себе си и за другите като за някакъв предмет, чиято същност може да се изучи и съответно той да бъде овладян (което звучи в българската дума "самообладание"). Ние сме винаги захвърлени в някаква ситуация и трябва да се оправяме в нея, както можем. Аз не съм субект, който формира в себе си образи на нещата и упражнява волята си върху тях, а съм това живеене сред нещата и другите, с които трябва да се справям и с които трябва да си служа. 

3. Ако философията на Хайдегер беше някакво чисто академично явление, изолирано от епохата му (всъщност от нашата епоха), той просто нямаше да има това значение, което има. Но да се свързва философията на Хайдегер с фашизма ми се струва много повърхностно. Ричард Рорти пише, не помня къде, че би искал да напише роман за живота на Хайдегер, в който Хайдегер се оженва за еврейка и има съдба, подобна на тази на Ясперс. Това не би променило неговата философия. За историческото изучаване на философията му може да е от значение неговото обвързване с нацистите, но за това, което ние сега можем да вземем от него, не е задължително.

P. S. Кой превод на Хайдегер да се чете? Не знам какво да кажа. Мисля, че Димитър Зашев се е стремил да изгради система на термините, така че в повечето от тях да може да се види връзката им с други термини. От друга страна, така се заличават конотациите от всекидвенвия език, които показват накъде всъщност бие Хайдегер. Но не знам дали това изобщо е възможно в някой превод. Не познавам английския и руския превод. Във всеки случай, да се разбере Хайдегер от българския превод, е много по-трудно, отколкото от немския оригинал.

По-скоро не е игра на думи на самия Хайдегер. Струва ми се, че това родство си го има в самия немски език. "Man rasiert sich jeden Morgen" - "Човек се бръсне всяка сутрин": тръгнало е от една и съща дума, нещо като българското "човек", само че на немски в двете употреби думата се е диференцирала.

.