Topic: Храбри философи на науката

http://phys.uni-sofia.bg/upb/C22.PDF
Михаил Бушев: "По-късно обаче Айнщайн дава ясно да се разбере, че действително съществува проблем, свързан с публикациите му от ANNUS MIRABILIS. (...) Център на тази програма, поне в началото, е въпросът за същността на светлината.Търсейки отговора, Айнщайн се изправя пред дилемите полета - частици, континуалност - дискретност, детерминизъм - случайност, обратимост - необратимост, които по дълбочина и острота напомнят древните апории на Зенон (непрестанно решавани и никога неразрешени). Айнщайн не само формулира своите апории (в знаменитите му дебати с Бор, с парадокса АПР и др.), но в разширената си програма, включваща ОТО, прави титанични усилия да ги разреши. Това е грандиозна научна програма, адресирана към бъдещето. Тя не само показва, че всяка парадигма е само ограничен етап от познавателния процес, че “движението в науката е връщане назад към основите” (Хегел), но и че самото това движение е неограничено и когато се говори за “край на науката”, това просто означава край на съществуващата парадигма."

Браво Михаил Бушев! Текстът ви е от 2000 г. но изглежда че в този си вид се е появил в интернет преди 3 дни което, ако е така, свидетелства за смелост и нови настроения сред философите на науката (току виж престанали да пеят дитирамби и организирали една дискусия на тема "Абсурдите на Айнщайниана").

Айнщайн, неговият най-умен апостол Banesh Hoffmann и мъченикът Bryan Wallace са дали вече някакво частично решение на "дилемите полета - частици, континуалност - дискретност", поне що се отнася до скоростта на светлината и нейната зависимост/независимост от скоростта на източника:

http://books.google.com/books?id=JokgnS1JtmMC
"Relativity and Its Roots" By Banesh Hoffmann
p.92: "Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether."

http://www.perimeterinstitute.ca/index. … re_id=3576
John Stachel: "Einstein discussed the other side of the particle-field dualism - get rid of fields and just have particles."
Albert Einstein 1954: "I consider it entirely possible that physics cannot be based upon the field concept, that is on continuous structures. Then nothing will remain of my whole castle in the air, including the theory of gravitation, but also nothing of the rest of contemporary physics."
John Stachel's comment: "If I go down, everything goes down, ha ha, hm, ha ha ha."

http://www.ekkehard-friebe.de/wallace.htm
Bryan Wallace: "Einstein's special relativity theory with his second postulate that the speed of light in space is constant is the linchpin that holds the whole range of modern physics theories together. Shatter this postulate, and modern physics becomes an elaborate farce!....The speed of light is c+v."

Пенчо Вълев
pvalev@yahoo.com

Re: Храбри философи на науката

Pentcho Valev wrote:

Браво Михаил Бушев! Текстът ви е от 2000 г. но изглежда че в този си вид се е появил в интернет преди 3 дни което, ако е така, свидетелства за смелост и нови настроения сред философите на науката (току виж престанали да пеят дитирамби и организирали една дискусия на тема "Абсурдите на Айнщайниана").

Ето един абсурд:

http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop … imenti.pdf
Борис Гразданов: "В по-ново време впечатляваща илюстрация на тази способност на мисловните експерименти да откриват и отстраняват скрити противоречия е известния Влаков мисловен експеримент на Айнщайн, който е насочен срещу принципа на абсолютната едновременност: Нека да си представим крайжелезопътен насип, влак, който се движи със скорост v спрямо насипа и лъч светлина със скорост с, който е излъчен по протежение на насипа. Въпросът, който Айнщайн задава, е: “Каква е скоростта на светлинния лъч спрямо влака?”. Следвайки класическото правило за събиране на скоростите трябва да бъде w = c - v. В този случай скоростта на светлинния лъч по отношение на влака излиза по-малка от с. Това обаче е в конфликт с принципа на относителността, тъй като, както всеки друг общ закон на природата, когато бъде разгледан съобразно с принципа на относителността, законът за предаването на светлина in vacuo трябва да бъде същият както за влака като референтна система така и за насипа като референтна система."

Борисе, защо решихте да преписвате най-тъпата глава седма на Айнщайн:

http://www.bartleby.com/173/7.html

Не знаехте ли че дори зомбитата на Айнщайниана някак чувстват че нещо не е наред с тази глава и избягват да я споменават?

Пенчо Вълев
pvalev@yahoo.com

Re: Храбри философи на науката

Pentcho Valev wrote:
Pentcho Valev wrote:

Браво Михаил Бушев! Текстът ви е от 2000 г. но изглежда че в този си вид се е появил в интернет преди 3 дни което, ако е така, свидетелства за смелост и нови настроения сред философите на науката (току виж престанали да пеят дитирамби и организирали една дискусия на тема "Абсурдите на Айнщайниана").

Ето един абсурд:

http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop … imenti.pdf
Борис Грoзданов: "В по-ново време впечатляваща илюстрация на тази способност на мисловните експерименти да откриват и отстраняват скрити противоречия е известния Влаков мисловен експеримент на Айнщайн, който е насочен срещу принципа на абсолютната едновременност: Нека да си представим крайжелезопътен насип, влак, който се движи със скорост v спрямо насипа и лъч светлина със скорост с, който е излъчен по протежение на насипа. Въпросът, който Айнщайн задава, е: “Каква е скоростта на светлинния лъч спрямо влака?”. Следвайки класическото правило за събиране на скоростите трябва да бъде w = c - v. В този случай скоростта на светлинния лъч по отношение на влака излиза по-малка от с. Това обаче е в конфликт с принципа на относителността, тъй като, както всеки друг общ закон на природата, когато бъде разгледан съобразно с принципа на относителността, законът за предаването на светлина in vacuo трябва да бъде същият както за влака като референтна система така и за насипа като референтна система."

Борисе, защо решихте да преписвате най-тъпата глава седма на Айнщайн:

http://www.bartleby.com/173/7.html

Не знаехте ли че дори зомбитата на Айнщайниана някак чувстват че нещо не е наред с тази глава и избягват да я споменават?

Иначе, както винаги, вашият кумир и благодетел John Norton вижда нещата в дълбочина:

http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop … imenti.pdf
Борис Грозданов: "Позициите и особено в познавателната плоскост на дебата са групирани около водещите линии на Браун, влиятелен философ на науката от Университета в Торонто, който защитава тезата, че някои мисловни експерименти се провеждат a priori, и водят до стойностно познание за физическия свят и Нортън, от Университета в Питсбърг, който критикува ролята на мислените експерименти и поддържа, че те не са нищо друго освен логически аргументи, облечени в несъществени картинни детайли, които не водят до значимо ново познание за физическия свят."

Това също би могло да постави началото на стойностна философска дискусия, ако на философите им се струва че "Абсурдите на Айнщайниана" трябва да се обсъждат главно от Матей Матеев и Георги Първанов.

Пенчо Вълев
pvalev@yahoo.com

Re: Храбри философи на науката

Пенчо, наистина не ми се говори с теб за СТР и особено не по този начин. Моля, бъди по-любезен а също внимателен когато "цитираш". Не "главата" е "преписана" а мисления експеримент, ако беше прочел внимателно щеше да разбереш защо този и ""кумир" ми е Браун а не Нортън. Тия неща стават ясни като се почете малко а не като се сложи мишката на автопилот. За да има дискусия между философи и/или учени трябва всеки да демонстрира, че 1. познава материята, 2. уважава учените, които са посвършили кое що в история на науката, например АЕ, и влиза в любезния тон на колегите си или съ-форумците си. За пореден път моля за внимание, никой тук няма нужда от избирателни куцовати цитати. Вероятно за последен път- спрете логореята си, просто не знам защо го повтарям това, явно се опитвам да се променя към по-добро :) ама като гледам май няма да стане лесно.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Храбри философи на науката

fphgrb01 wrote:

Пенчо, наистина не ми се говори с теб за СТР и особено не по този начин. Моля, бъди по-любезен а също внимателен когато "цитираш". Не "главата" е "преписана" а мисления експеримент, ако беше прочел внимателно щеше да разбереш защо този и ""кумир" ми е Браун а не Нортън. Тия неща стават ясни като се почете малко а не като се сложи мишката на автопилот. За да има дискусия между философи и/или учени трябва всеки да демонстрира, че 1. познава материята, 2. уважава учените, които са посвършили кое що в история на науката, например АЕ, и влиза в любезния тон на колегите си или съ-форумците си. За пореден път моля за внимание, никой тук няма нужда от избирателни куцовати цитати. Вероятно за последен път- спрете логореята си, просто не знам защо го повтарям това, явно се опитвам да се променя към по-добро :) ама като гледам май няма да стане лесно.

Ето какво си написал преписвайки Айнщайн:

Борис Грозданов: "Следвайки класическото правило за събиране на скоростите трябва да бъде w = c - v. В този случай скоростта на светлинния лъч по отношение на влака излиза по-малка от с. Това обаче е в конфликт с принципа на относителността..."

Това обаче не е вярно. Вярното твърдение е:

Следвайки класическото правило за събиране на скоростите трябва да бъде w = c - v. В този случай скоростта на светлинния лъч по отношение на влака излиза по-малка от с. Това НЕ Е В КОНФЛИКТ С ПРИНЦИПА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА, НО Е В КОНФЛИКТ С ВТОРИЯ ПОСТУЛАТ НА АЙНЩАЙН:

http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/ "...light is always propagated in empty space with a definite velocity c which is independent of the state of motion of the emitting body."

Съгласен?

Пенчо Вълев
pvalev@yahoo.com

Re: Храбри философи на науката

:D.

Пенчо, човече, няма да си говоря с теб за СТР. Казвам само: при "цитирането" може да ползваш и италик, второто бутонче отляво.

Разликата между "моето" твърдение и "твоето" е в погрешността на изречението ти, написано с главни букви. Само за сведение и съвсем отделно: двата постулата в СТР, за които говориш, са Light postulate и Relativity principle (in restricted sense). Трудно е да има конфликт между един принцип и ... него самия, нали? :). Конфликтът, за който АЕ говори и не просто аз е описан простичко в ТО - популярното изложение. Конфликтът е given принципът за абсолютната едновременност, който и всъщност бива ревизиран, както любезно става ясно в (4).

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Храбри философи на науката

fphgrb01 wrote:

:D.

Пенчо, човече, няма да си говоря с теб за СТР. Казвам само: при "цитирането" може да ползваш и италик, второто бутонче отляво.

Разликата между "моето" твърдение и "твоето" е в погрешността на изречението ти, написано с главни букви. Само за сведение и съвсем отделно: двата постулата в СТР, за които говориш, са Light postulate и Relativity principle (in restricted sense). Трудно е да има конфликт между един принцип и ... него самия, нали? :). Конфликтът, за който АЕ говори и не просто аз е описан простичко в ТО - популярното изложение. Конфликтът е given принципът за абсолютната едновременност, който и всъщност бива ревизиран, както любезно става ясно в (4).

Недей да си говориш с мен но малко се засрами че си преписвал, почти mot a mot, глава седма - най-тъпото нещо в творчеството на Divine Albert (впрочем, глава 23 е също толкова, ако не и по-тъпа). Опитай се да поставиш в ред мислите си: ако "скоростта на светлинния лъч по отношение на влака излиза по-малка от с", то, повярвай, това не е в конфликт с Relativity principle но е в конфликт с Light postulate. Това е повече от очевидно за всеки който не е учил наизуст и преписвал глава седма и не си е тананикал "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity" докато преписва:

http://www.youtube.com/watch?v=5PkLLXhONvQ
We all believe in relativity, relativity, relativity.
Yes we all believe in relativity, 8.033, relativity.
Einstein's postulates imply
That planes are shorter when they fly.
Their clocks are slowed by time dilation
And look warped from aberration.
We all believe in relativity, relativity, relativity.
Yes we all believe in relativity, 8.033, relativity.

Пенчо Вълев
pvalev@yahoo.com

Re: Храбри философи на науката

Силата на мисловните експерименти се състои далеч не само в установявянето на нови положения в науката. Те, както показва и самият текст на Падащи Тела, успяват успешно да се справят и с погрешни вярвания, по една или друга причина устояли на ветровете на ревизиите в науката. В по-ново време впечатляваща илюстрация на тази способност на мисловните експерименти да откриват и отстраняват скрити противоречия е известния Влаков мисловен експеримент на Айнщайн, който е насочен срещу принципа на абсолютната едновременност:[*]vi[/*] Нека да си представим крайжелезопътен насип, влак, който се движи със скорост v спрямо насипа и лъч светлина със скорост с, който е излъчен по протежение на насипа. Въпросът, който Айнщайн задава, е: “Каква е скоростта на светлинния лъч спрямо влака?”. Следвайки класическото правило за събиране на скоростите трябва да бъде w = c - v. В този случай скоростта на светлинния лъч по отношение на влака излиза по-малка от с. Това обаче е в конфликт с принципа на относителността, тъй като, както всеки друг общ закон на природата, когато бъде разгледан съобразно с принципа на относителността, законът за предаването на светлина in vacuo трябва да бъде същият както за влака като референтна система така и за насипа като референтна система.

http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop … imenti.pdf

[*]vi[/*] Реконструкцията на Влаковия Мисловен Експеримент е направена по: Айнщайн, А. „Специална и обща теория на относителността”. „Прометей - ИЛ”, София, 2005.


Пенчо, последни две неща преди да затворя безумната и напоследък малко лична тема (май ? :)) Преписаното :) е в италик и следва бележка под линия, демек не е скрито много добре. Форматинга на онлайн статията, това, апропо, както се вижда от единиците на бележките под линия е по-прецакан малко вероятно, но това няма значение. Второ и последно: ти явно продължаваш да не разбираш какъв е конфликта на кое с кое и защо. Задай си въпроса ако за един наблюдател, където и да е скоростта на светлината е с а за друг е по-малка от с това дали не би било в конфликт с ПР ? Или още смяташ, че е в конфликт с Light Principle, който касае скоростта на светлината но не валидността на всички закони на природата за всички наблюдатели? I hope this is helpful.

PS Всички теми от сорта на колко сме велики и колко глупав е АЕ и колко погрешна е СТР или ОТО отсега нататък ще бъдат трити а не просто заключвани

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com