Тази сутрин ми се наложи да прелистя част от The Cambridge Dictionary of Philosophy (всеки момент се чака излизането му на пазара), на който с една група колеги и приятели сме преводачи, и това е причината отново да постна нещо във форума.
Но нека, първо, да направя една извадка от вече казаното тук от г-жа Гурова, което добре илюстрира доволството й от гнусната й в нравствено и некомпетентна в научно отношение постъпка. Защо е фрапиращо некомпетентна ще посоча малко по-долу, в поантата. Очевидното доволство от така стеклите се поради интригата й събития, съчетано с това, което ще постна за „научната й компетентност” по-долу прави повече от очевадни мотивите на действията й. Направо съм потресен от подобна профанщина! (Същото е в сила и за „натуралистката философия на съзнанието”, добре формулирано понятие в главата за майнд-боди проблем и философия на съзнанието – ама кой да чете, по-добре е да се подхвърлят злобни и неаргументирани упреци.)
Ето какво казва тя: „той би бил щастлив историята на този провал да бъде обсъждана в Проектория”, „Владо не би се почувствал добре, ако всичко, което се каза вчера на СНС се направи публично достояние в Проектория”, „проблемът е, че на защитата се изказаха още двама души и двамата - силно критично (т.е. казаха доста неприятни неща за една голяма докторска дисертация)” „е, исках да му спестя на Владо всички тези думи тук в Проектория”, „Владо трябваше да се възползва от дадения му шанс, а не да върши глупости, при това зад гърба на секцията”. Каква радост струи от тези редове, че е успяла да напрапи на съвета идиотското си „становище”. Ще спомена само, че за преписване въобще не е ставало дума, а за „структурни заемки” – нещо напълно налудно и неаргументирано, както винаги съм твърдял и доколкото можах да се запозная с критите (от мен и от всички колеги) и оповестени чак на защитата шизоидни бръщолевения на откачената Ваня Стъпова. Що се отнася до одиозната креатура Ст. Пенов, когото госпожата припознава като български автор, капацитет по майнд-боди проблем (ха-ха), и чието смехотворно изсиране по проблема (за 1-2 минути е прелистил текста преди да вземе думата) тя определя като „общо-взето основателно”... ами другарче по кауза, какво да се прави:), независимо че и двамата си затварят очите пред факта, че това е една много добре написана глава, нямаща претенцията да изчерпва проблема, а само да очертае рамките на провеждания в него дебат от гледна точка на философстването за тялото. И накрая – аз глупости не върша, а просто си бях въобразил, че работя сред нормални и доброжелателни колеги, за които философските достойнства на дисертацията са от значение, а не шифърът, по който ще защитавам. Никога не съм се натискал за този шифър – никой не предложи да ме обсъждат в друго звено, напротив изчакаха да минат обсъжданията и да забият ножа! Архиподлост, представена като идиотски патос за „шифърна справедливост”! Тези идиотски шифри, впрочем, ги премахват с проекта за нов закон за висшето образование и науката. И още нещо – дни преди защитата тази жена, която дори не е на щат в института свиква, забележете, цялото ръководство на института плюс председателя и секретаря на съвета, за да ги подготви какви ги е замислила. Коя е тя, че да й играят по свирката толкова високопоставени хора в научната йерархия? Отговорете си сами, а аз ще се опитам да дам един възможен отговор в карая на поста си.
А ето сега и поантата! И тази поанта е само част от надутия балон наречен Лили Гурова.
Ето как „голямата” специалистка по философия на науката - не злобно, както тя твърди, макар да заявява буквално следното „Владо и понятие си няма от философия на науката и ти добре знаеш това (на Боби Грозданов говори). И заявявам това съвсем отговорно и без никакво лицемерие!” - легитимира „безапелационната си компетентност”: „ТАЗИ РАБОТА НЕ Е ПО ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА, НЯМА НИЩО ОБЩО С ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА, НЕЩО ПОВЕЧЕ, НЕСЪВМЕСТИМА Е С ЕЛЕМЕНТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА НАУКАТА (КАТО ТОВА ДА НЕ ПИШЕШ ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ ЗА РАЗНИ НАУКИ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАШ, КАТО НАПРИМЕР ТОВА, ЧЕ КОГНИТИВНИТЕ НАУКИ БИЛИ "ПАРАФИЛОСОФСКИ" И Т.Н.”
Но ето какво пише за когнитивните науки във второто последно издание от 1999 г. на The Cambridge Dictionary of Philosophy: „когнитивна наука (cognitive science), интердисциплинарна група изследвания, която се опитва да разбере интелектуалната дейност, независимо дали се изпълнява от живи организми (специално зрели хора) или от машини. Оттук, когнитивната психология и изкуственият интелект образуват нейното ядро. Много други дисциплини, сред които невронауката, лингвистиката, антропологията и философията, както и някои области на психологията (напр. психология на развитието), също имат своите приноси. Същинският когнитивен учен е човек, който се занимава с техники на компютърно моделиране (развиване на компютърни програми с цел симулиране на конкретни човешки когнитивни дейности). Широкият ранг дисциплини обаче, които са най-малко странично конститутивни за когнитивната наука, дават назаем множество стратегии за изследване на начинанието. Докато има малко общи институции, които се опитват да обединят когнитивната наука (факултети, списания и общества), изследваните проблеми и методите на изследване често се ограничават до отделна допринасяща дисциплина. Така че по-правилно е когнитивната наука да се разглежда като интердисциплинарно начинание, а не като нова дисциплина.”
Думи не ми стигат от възмущение!!!
И накрая този подлец заявява „в един идеален свят работата на Владо нямаше да е каквато е сега, каквато и да е тя”. Да, в един идеален свят, хора като Лили Гурова въобще нямаше да бъдат допуснати до обсъждането на дисертация като моята, а дисертацията щеше да е именно такава, защото е философска! Не стига, че им даваш да четат текст, който е непостижим за възможностите им, ами и се заиграват с „чистотата” на периметъра на дисциплината „философия на науката” (за по-любознателните – да влезнат в която си искат енциклопедия по философия и ще видят доколко философията и „философия на науката” се припокриват!) и най-важното – с неговия шифър, защото нямат други аргументи, с които да легитимират подлостта си.
И накрая едно предложение.
Предлагам на госпожата да си закачи отпред на блузката един бенч, на който да пише следното, напълно характеризиращо я като учен и участник (макар и не на щат) в живота на института:
1) Аз не съм философ, а философ на науката (от поантата става ясно и какъв философ на науката е, ама хайде... )
2) Аз съм протеже на директора на института.
И в заключение, защо намесвам името на директора на института? Ще кажа нещо, за което досега не съм споменавал в постингите си тук, но което съзнателно не беше допуснато да се случи от г-н Проданов. След като на първото обсъждане лудата Ваня каза, че в дисертацията ми има заемки от книга на мъжа й (пълни идиотщини!) и слухът за това (слух е, защото тя до деня на защитата не предостави писмени доказателства за това и подличко, с надеждата да хванат декиш, ги предаде на секретаря на съвета – не само идиотщина, но и завършена подлост!) тръгна сред хората, аз помолих г-н Проданов той или научният съвет на института да сформират комисия, която да прецени дали упреците на Ваня са основателни или не, защото и дума не можеше да става за подобни измишльотини. Беше ми отказано! Тоест, беше ми отнета възможността да се защитя, но пък беше предоставена такава на Ваня да продължи да злослови неистини и да снесе тези неистини пред специализирания съвет. Към този отказ добавям „героичната” постъпка на Лили и водевилната изява на лицето Пенов, за да си съставите мнение как беше подходено към защитата ми. И какви са моралните и научни качества на изказалите на защитата и на тези, които стоят зад тях.
А защо се подходи така? Отговорът е в първия ми постинг тук: аз съм учен, философ, ироничен, колегиален, харесван, не се огъвам пред административни принуди, не съм член на никаква съзаклятническа паранаучна общност, не интригантствам, не клеветя, говоря истината, не „цепя басма” на административни авторитети... Демек, свободен съм. Е, това не можаха да ми простят! Но сега идва моментът да си кажем някои истини: подобни „случки” на практика навеждат на мисълта, че институтът по философия към БАН не е място, където се прави философия, защото, ако беше обратното, нямаше да се отнесат по такъв начин към една дисертация като моята (щеше да има философски обсъждания, а не скалъпени постановки), а място, където научните аргументи и дебати се верифицират единствено от принадлежността към някакъв съзаклятнически кръг. Е да, ама сега ще им бутна колата. На война, като на война!
