Принципът. Добра тема. Хванах се за нея защото има какво да напиша. Има хора без принципи, а има и такива, които си играят с принципите пред хората и използват вторите като глъдка въздух за тяхното нарушаване. Всъщност не знам дали бях ясна, но е много удобно да използваш уж принципите си, да се възхваляваш като първия "екстра човек", а в същото време да ги нарушаваш както намериш за добре. Всъщност какво е това принцип? Както казах вече не съм философ, но всеки може да бъде такъв, стига да наблюдава живота, хората, уж приятелите и техните префасонирани принципи. За мен лично принципът това е правило. Но си мисля, че в основата на принципа е една много добра наука, която изучава моралните ценности, които могат да бъдат правилни и неправилни. Нарича се етика. Случва се обаче правилното за някои да е неправилно и обратно. Оттук нататък човек в себе си определя, кое може да бъде правилно и кое не. Във връзка точно с принципите, тази наука определя нормите на поведение. Според някои обаче „Принципи няма, има интереси”. Е с това не съм съгласна изобщо. Не може да се говори за етика, да издигаш плакати за доброто, когато вътре в теб крещи некачествената ти душица и определяш и квалифицираш някой като еди какъв си. С какво право питам аз??? Откъде накъде!!! Що за принципи в такъв случай има този манипулатор, който гради „доброто си име” върху лъжлива основа. Ами ето още един пример. Понеже много хора сега се мислят за „справедливи” да попитам: Що за принцип е тази така наречена „справедливост”, когато човешкото поведение говори съвсем друго. На практика излиза, че може да „критикуваме принципно”, да „квалифицираме някой и нещо” като неморално или неефективно, а в същото време да се прави точно това в което обвиняваш някой друг. Що за принципи имат хора, които изобщо си нямат на представа от етично поведение като една мярка за отношение, но техните правила /принципи/ излизат извън нормите на етиката, защото са решили вътре в себе си да пречупят нечий друг принцип и да унижат нечие право на мисъл и действие, като го дисквалифицират. Що за принцип е този, когато някой ти говори на четири очи работи, с които да го съжалиш, плаче пред теб, използва те за слушател и кошче за боклук и в същото време издигайки лозунга „Бъдете добри” се опитва да потопи и удави нечия друга справедливост, като всъщност се оказва в крайна сметка, че някой се окачествява като безотговорен и безпринципен. Принципът, като морална норма обаче, във връзка с човечността, едва ли може да се отклони от правилото да уважаваш другия. Всъщност да уважаваш, не значи да го манипулираш. Винаги сме способни да повярваме на някой когато заплаче. Винаги сме способни да се опълчим срещу някой само защото нечий "принцип" диктува това. А дали е правилно??? Правилно или не става. Етиката като основа на нормите и правилата, обединени като ПРИНЦИП, може да взема решения, които едва ли би трябвало да бъдат негативни. Човек-Принцип – това е противоречие. Някои не държат на тях, защото изопачават точно принципа-правилото. Обикновено става при тези, които не държат на правилата и по възможно най-манипулативен начин успяват да накарат другите да повярват на това им поведение, а той да ги убеди в алтернативата за КПД /Коефицианта на полезно действие/, който е предприел като в същото време този коефициент е един аргумент да се представи за етичен, а в същото време манипулацията си върши работата по всички правила на изкуството. Човек винаги може да изгради един принцип върху лъжа. Лошо е, когато сме слепи и не виждаме тази толкова очевидна лъжа. Всъщност принципът като правило, винаги може да се промени. Казват правилата са за това да се нарушават. Но от друга страна, не всяко правило /принцип/ може да се наруши, защото срещу нас винаги стои един човек. Но в една друга тема пък пишеше, че човекът е най-жестокото животно. Та ако сравним принципите на животните с тези на човека, май по-типичен представител от човека като представител на фауната едва ли може да има. За предпочитане е обаче да си останем хомо сапиенс.
