след гушването на букета (Page 2 of 4)

Идеята за движението е стара колкото света.
Идеята, че 'нещата' се изменят и преминават през различни състояния, трансформират се, модифицират се, дори 'застават' в собствените си противоположности също е много стара.

Първият диалектически модел на едновременност на единството и противоположността, т.е. че 'нещо' може да бъде едновременно тъждествено на самото себе си и противоположно на самото себе си е концепцията за бог Рудра в древна Индия. Рудра е лично име, по-късно е заменено с епитет (прилагателно) - Грациозният, или на санскрит - Шива.
Идеята за Шива изразява диалектическият характер на света: движението на 'нещата' през противоположности, вечното, безкрайно преминаване на 'нещата' в тяхното обратно. В индуизма Шива е основно божество, наред с Брама и Вишну. Изобразява се танцуващ върху вертикално колело. Колелото е символ на сансара - кръговретът на битието. Божественият танц на Шива е развъртането на колелото на кръговратите: ден и нощ, събуждане и заспиване, раждане и умиране... И ето интересното, в пантеона на Шива всички божества са демони - страховити,  ужасяващи, смразяващи съзнанието, на върха на йерархията стои Кали (това е въплъщение на чистото зло, единственото създание, според митологията, което е способно и има силите да разруши Битието), накратко в разрушителният си аспект Шива прилича на християнският Сатана. И обърнете внимание едновременно с това Шива е богът на мъдростта, целомъдрието и аскезата - създателят на йога (от там идва прозвището 'грациозният') и въплъщава най-високите идеали за духовна възвишеност: вегетарианство, ненасилие, отреченост от всичко плътско и материално.
На пръв поглед всичко са взаимоизключващи се противоречия, някак като че ли това е същност, която може да съществува само в и чрез своето противоположно. Но не е така. Същността на Шива е тъждествена на самата себе си: той олицетворява покоят в бурята, символизира неподвижността на пламъка (духът) насред бушуващият ураган (материята). Това е Шива.

...В подобен смисъл движението и трансформациите на съзнанието - за които говори Велислава - не винаги и непременно означават загуба на 'себе си'. Съзнанието може да премине през полярни противоположности и пак да остане еднакво със самото себе си, самотъждествено.

Е да, но дали Бог Син и Ищар са писали текстове? :) Всъщност аз много се интересувам и древните шумерски и асировавилонски пантеони, но все не намирам хубава информация за тях? Може ли ако не представлява трудност и досада, дори в друга тема да ми разкажете нещо повече за тях - как са ги почитали, с какви ритуали, какъв ...
Но пак не ми стана ясно всичко това, което говорим как би могло да има успокояващ ефект (да речем върху мен или друг който се смразява) и да спре човек да се смразява. Става въпрос за естествени процеси - живот и смърт.Умрелите не ги касае онова, което касае нас - истина формулирана още в античността. Но нещата не са точно така. Да се смразяваш, че самия ти ще умреш ...на мен ми се вижда безсмислено. Обаче да изгубиш онези, заради които живееш прави живота безсмислен... И това е много по-смразяващо.. Когато си сам не ти пука, когато има  същества, които са важни за теб всичко се променя... осмисля по друг начин. Т.е. аз не очаквам никакви преживявания за момента на собствената ми смърт. Но пък не искам онези, които са умрели да са си отишли (или ще си отидат) завинаги... Щото така ми се обезсмисля моя си живот... Налага се да се оглеждам, да мисля глобално, да виждам колко мъъъничък е моя конкретен случай и колко трудно може животът ад бъде спряни обезсмислен - и въпреки това тези размисли не ме греят особено ако не са "вълничките", които са онова което е останало от онези, чиито живот е свършил...

Всъщност не е сигурно дали начинът на хранене не се отразява на съзнанието :)-:P

Ако няма общо със съзнанието с кое има общо? В крайна сметка има ли нещо, което да няма общо със съзнанието в действието на "съзнателни" същества?

Има ли значение дали е прав или не, някой философ ако "гушването на букета" тревожи съзнанието на хората - и да речем ги кара да правят глупости, ирационални неща, просто от страх - колкото и психологически да звучи той. Тъй като всеки човек се вълнува от това гушкане. Няма философи, няма герои, които да не трепнат пред смъртта - ако не трепнат пред представата за собствената си смърт, ще трепнат и ще изпитат тежест под лъжичата и изтръпване на гърлото при смъртта на друг, на дете...на любим човек...или дори на убит от самия "герой" - нарочно, погрешка...
Нали темата ни е такава? "След гушването на букета" .. А и защо ни дават да гушкаме цветя? Не може ли плюшени играчки или лаптопи?

Явно иронията ти е любим начин за изразяване :) Аз обаче трудно разбирам от подобен начин на изказване...
Така например не разбрах защо смисъл и цел да не могат да се припокрият, когато става въпрос за живота на съзнателни същества? Защото все пак, мисля че сме на едно мнение, че живота е процес...и съзнанието следва този процес..
Някак си започвам да разбирам кое би крепило (успокоявало) съзнанието в твоето разбиране - какво като ще има край, важното е да се действа тук и сега, адекватно и трезво, с вяра в утре-то и така съзнанието, устоявайки на промените отвън се самоусъвършенства отвътре и след това действа по-рационално и трезво,  докато не произведе някакви плодове... Кой ще ги бере значение няма (поне аз това разбрах)
Хубаво. Но аз пак питам, може ли една такава философия, да речем възприета като личен светоглед и отношение към света, хората, живота и смъртта, да помогне на някого, който губи близък човек? Може ли да помогне на майка загубила детето си (щото тия неща се случват непрекъснато и "чистата философия" не помага на такива хора - пък тогава защо ни е?), на дете загубило майка си, на човек убил някого в катастрофа поради грешка, на болен, който умира??? То това, както и лудостите било все отделни случаи...ти казваш, че важното е да се устои и да се продължи напред, но голяма част от хората на Земята продължават напред по инерция и сблъскали се с ужаса на смъртта на някой важен за тях, или с друг подобен ужас просто ядат, спят, пият и работят за да могат да ядат и пият...и нищо повече, докато не умрат ... Тъй щото (според мен) основния смисъл на съзнателното са връзките и отношения с другите съзнателни... на живите с живите... На майките с децата им, на децата с родителите им и приятелите им, на влюбения с обичания... Та устояването на подобна драма да загубиш онова, което те осмисля с вяра в кое се постига? В "себе си"? В "утре"? В "Бог"? В "душата" и евентуалното и безсмъртие ? В "рая"? И да имаш и да нямаш контрол над събитията страхът остава факт... Той се изразява в почти всички човешки действия. Осъзнат или неосъзнат е експресиран във всички култури, ритуали, практики, религии..
Смъртта не е край като всички останали краища! - не е като край на едни отношения с човека, това е краят на човека...той изчезва, превръща се в прах и никога повече не се завръща. Това плаши хората много повече от собствената им смърт. И ужаса е непреодолим. Преодоляват го някак си войници и лекари (на съответната цена), но те не преодоляват ужаса и страха за близките си - и поради знанието, че животът е крехък и смъртта дебне отвсякъде са още по-настойчиво боязливи за своите близки, до състояние че на повечето хирурзи им е забранено (негласно етично споразумение ) да оперират собствените си най-близки роднини!
За това не разбрах защо личната ми представа да се справям с този страх и ужас и загубите, която съм възприела от тук и там...да е път, 

??? и ако е така дали съм устояла на загубите или просто съм полудяла?

Смисъл и цел са различни неща. Свържи го с въпросът, който ти зададох за разликата между промяна и край.
За устойчивостта на Съзнанието е добре, че си започмала да го разбираш, с уточнението, че не "докато" има някакви плодове...."плодовете" може и да са бонус в цялата картинка, дори и само да пази сянак с клоните си, пак става. Ето ти разликата между смисъл и цел.
Та, дано разбираш, че е важно първо да разбереш смисъла на Съзнанието, а после целта на земния човешки живот.
Нищо и никой не може да помогне на човек в ОСЪЗНАВАНЕТО на загуба! САМ, единствено, със собственото си съзнание, човек може и се справя с подобни неща. Нямам Власт над твоето съзнание, ти нямаш над моето, следователно ти единствено си господар на съзнанието си и решаваш с какво да го "храниш"! Със страхове относно неизбежни краища, или с обяснения и ясноти, относно реалността на тези краища.
Ето и основното всъщност, което искам да ти напиша от началото, ама ти си ...много обидчива...:(
Аз не вярвам в безсмъртната душа, а в безсмъртното съзнание.
Заложена ни е програма ние трябва да я изпълнм, и след това благодарение на ъпгрейднатите програмки на повече хора се получава един интересен Уиндос Десетка, примерно...:)
Не си ли гледала Матрицата :)
А, да, само не ме питай КОЙ ни ги залага тези програмки...защото засега не мога да ти отговоря, а когато разбера, не знам дали ще съм в състояние да ти го обясня :)

По-голям абсурд, приятели, едва ли може да се измисли! Разбира се че съзнанието изчезва - без значение дали едновременно със смъртта или малко по-късно - това е абсолютно сигурно.

Какво е съзнание? Какво е дух? Какво е душа?
Боже мой, толкова малко обща култура се иска и съвсем мъничко честност за да се приеме, че съзнанието е нещо реактивно (от: реакция). Как може една реакция на съществуващото да остане безсмъртна, така... като снимка, моментен кадър от историческото време, подобно на мигновеното пропускане на светлина върху филм в старите лентови фотоапарати? Кому е нужен този 'отпечатък' - най-често с не особено, направо лошо качество - на фрагмент, отрязък от действителността?! Не, приятели, боговете може да са популярни със странното си чувство за хумор, мъдреците - със спокойната си, загадъчно-лъчезарна усмивка, но чак такава перверзия в отвъдното мисля, няма: да колекционираш безсмъртни живи 'реакции' на неповторими съчетания от обстоятелства в безброй комбинации на безброй възможни състояния на действителността и чрез някакви довчерашни биологични носители да съзерцаваш формите на самата действителност на съществуващото?! Това би бил някакъв много dark вариант на "Матрицата".