след гушването на букета (Page 3 of 4)

Защо пък да е абсурд? Изчезването на нещата не е присъщо на природата в света, в който живеем. Напротив - природен закон е нищо да не се губи - то може да се променя, да се движи, трансформира, но не и да "изчезва"... А ако харда е безкраен примерно, непрекъснат и многослоен и с неограничен капацитет? Що да не остават следи по него..? Най-важното, най-кохерентното, онова, което и в "живия" (мразя разграничението живо-мъртво, защо пък звездите да не са "живи") свят е оставило следа :) Да кажем, че Матрикса го правят онези, които са били достатъчно "кохерентни" с останалите...чиито вълни са станали синхронна част от цял информационен блок, който действа някак си и още повече се ъпгрейтва (Сори благодаря за примерите още веднъж!!!) а другите...некохерентните просто са погълнати (пак ми идва едно още по-вълново описание ама тоя път няма да го кажа :)
Знам, че явно само Сори все пак разбра какво исках да кажа :) Останалите започнахте да говорите за съществуване след смъртта - някаква литкаща субстанция, която се рее из "небесата" и се кефи че няма тяло, помни всичко и най-важното е "отвъд" - какво е това отвъд? Ние говорихме в стил "Матрицата", вашата "игра" ни закара при "Шепот от отдъдното" - явно има много различни представи за това какво става след "гушването на букета" - има два отговора на въпроса - не става нищо, става нещо - ако нищо не става резултатът какъв е? ако става нещо резултатът какъв е? Ами ако смъртта е просто краят на една от игрите? Ако сме вече в Матрицата - ако сме избрали аватари да се пънат да философстват тук, просто за забавление и се събудим някъде другаде? Ами ако играта е с "бек то ниърест вилидж"? И след всяко "умиране" ако ти се играе още да можеш да започнеш отначало :) :) Има много варианти за игри на ума за след смъртта.... Може дори да сме "аватари" на едно и също съзнание, което е влязло в обучаваща програма - тогава опитът му след краят на всяка програма е онова, което остава от нас (примерно)
Много още варианти може да се измислят, има и множество вече измислени. Аз се придържам в личното си отношение към смъртта към един вариант и той ме удовлетворява. И вярвам в него, защото това са неща, в които се вярва и не са достъпни до ума, не се поддават на анализ, те са интуиция, усещане, откровение...личен опит, често несподелим...и неизразим.

Не става дума за живот след...Става дума за живите тук и сега :) За мен примерно... Аз не обичам да говоря за смъртта и винаги се стремя да я залея с много живот... Защото идеята, че хората, които обичам и са умрели са "изчезнали" и от тях  е останало "нищо" - в буквалния смисъл е много по-неприемлива от това да приема, че те дори  литкат около мен под формата на духове! Ето защо хората търсят отговори и говорят за "след смъртта" - защото когато почитаме "паметта" на мъртвите, погребваме ги, правим онова, което са завещали, мислим за тях ние именно това правим - вярваме, че още ги има в някаква форма, състояние, някак си...та дори само в споделените думи и мисли. И ако нямаме тази идея за живота и смъртта, то живота щеше да е много по-тежък. Трябва ли да възпитаваме децата си, когато се сблъскат със смъртта на някого... като им казваме - "О не, мило мое - той умря, от него нищо не остана, вече край, превърна се в труп, като пилето което изядохме вчера"-така по-добри и по-успешни хора ли ще ги направим? А ако сме му казали друго, а порастне и се сблъска с това "нищо" в представите на другите...и се убеди в него. Това как ще му помогне да се справи със живота, в който смъртта се среща непрекъснато?

Уау... Велислава! Пост # 33 толкова ме развесели, че засега ще изоставя коментарите на постове # 6, # 8, #10.
Най-напред трябва да уточня, че от няколко месеца аз вече не пиша по нови теми в Проектория, само завършвам започнати. На това място конкретно всъщност пиша по друга тема: Философски форум -> Размисли -> Човекът е вселена. И възнамерявах по въпроса за букета да кажа нещо точно определено, след което да задам някаква вътрешна препратка между темите. (По-разширено, мислех да конструирам нещо като "вътрешен" логически лабиринт между всичките си постове по темите в Проектория - да създам един вид схема от логически линии, нещо като логическа "мрежа" под собствените си съдържания и когато тази невидима структура бъде завършена възнамерявах да се отдам на нов стил от постове със сюрреалистични видения, които щяха направо по фантастичен начин да се превръщат в стройни логични форми чрез разходка или по-точно приключение на читателя по невидимите линии на матрицата, която свързва всичките ми постове. От това по-голяма "игра" в един Философски форум - не се сетих да измисля. Сега обаче си давам сметка, че това може би няма да стане, тъй като гледам в бъдещето си - виждам че свободното ми време и настроенията ми не могат да бъдат предвидими.) Преди известно време това ми се стори интересно хрумване, тъй като в тема "Човекът е вселена" нещата вървят доста монологично и реших, че мога да разнообразя трактатната форма на изложението си там с някои по-отдалечени илюминации на същата идея - като отражения на основната идея в други диалогични контексти.
Както и да е... Толкова съм очарован от пост # 33, че ще напиша нещо, което не се връзва с нито един от досегашните ми постове.

Доколкото разбирам, идеята за "играта", която предлагат Сори и Велислава е почерпана от теорията на Вернадски за Ноосферата, теорията за Торсионните полета и Креационната теория - честно казано, аз съм се занимавал с тези неща и въпреки, че в момента не са основната ми страст (обаче трогателно за Велислава - са), то те биха могли да бъдат.

Аз лично за първи път чувам за ноосферата и креационната теория (нали не е новообразуванието научен креационизъм, който кара американците да правят сайтове посветени на факта, че Земята била на 5 хиляди години...щото видите ли било очевидно..?) Колкото до  торсионните полета нямат нищо общо с онова, за което говорим и изобщо нямам и на идея защо ни слагаш такива лудости и щуротии в "устата"???! Всички изброени от теб "теории", които ние сме имали за основа на своите разсъждения (говоря и от името на Сори, защото ние за полета не сме говорили камо ли за торсионни) не са философия и не са и "здрав разум" - това са мистификации. Ние не сме лапнишарани да се връзваме на такива "теории". Но пък живота не може винаги да се теоретизира - и ако говоренето за смъртта включва разни наукообразни теории, то може да включва и само поезия или мълчание, жест или музика. Иначе идеята за Матрицата за brain in a vat е всъщност скептицизъм и солипсизъм...не е обаче "теория тип канал 2001" - аз лично не бих започнала да се занимавам с тях :) Но все пак ти започна да си играеш с думите, а то игри много - и гледай вече да не ни водят към "парапсихология"

Константин, според Вас Кърт Вонегът философ ли е?
Според мен НЕ е.
Висоцки, ми е някак по-близък, не знам защо...
Та се чудих, как точно да разтълкувам думите на Вонегът в контекста на темата?

Колко с самотни хората..например. Защото всеки един от нас полага усилие, за да научи нещо, по негов си начин. Да, на едни им е по-трудно с Разбирането, но научаването си изисква и е усилие за всеки. В същото време се налага, да стоим далече от подобни хора ... на нас самите, защото се оказва, че освен наУчени, са и високомерни в знанието си.
И освен високомерни, са и виновни за невежеството на тези, които са ненаучени невежи.
Аз пък ще отговоря с репликата на frege:
"всичко е въпрос на избор, който до край подлежи на преразглеждане" :)
(да се чете като: дали и от кой ще стоя далече си е субективно решение, а Защо е... пък... е прекалено лично, вече.)
По-добре късно, отколкото... на неправилното място и в неправилното време...:)

Здравей, Коши, невероятно събитие е че отново си тук, как да изразя радостта си? Може би така: усмихвам ти се най-искрено и сърдечно - така, както само една безсмъртна душа може да се усмихне на друга.

Както винаги ти дойде и каза всичко, което аз самият си мисля. Това е... страхотно! Наистина смятам, че разговаряме отвъд думите.
Аз разбирам твоя пост като резюме на цялата дискусия, съдържа значения и смисли, които поставят очертанията на позициите. С какви думи това ще се изговори за да достигне дискусията изчистен философски характер - е без значение, но все пак трябва да бъде направено за да се придържаме към рамката на философския етос... така че, ако позволиш, аз ще свърша грубата работа по превода на казаното и неизказаното на езика на научните клишета.

Сори и Велислава смятат, че след "гушването на букета" съзнанието се съхранява за тях това представлява нещо като чист саморефлексивен интелект (Аз), един вид саморефлексивно знание и информация.
Идеята, че "отвъд" те очаква нещо, което е там преди теб, преди биологичната ти поява има най-чистия си израз в

Креационна теория: Според тази теория отвъд "точката" на сингулярност съществува Разум. Т.е. преди Вселената да избухне и да стане това, което сега виждаме един първичен Разум е задал настройките на материята (вещество и енергия) и във всички основни "параметри" на материята се открива толкова прецизна логика и от такъв порядък, че няма начин това да не е изкуствено създадено. Нещо повече: така е направено, че неизбежно и по необходимост в хода на дълги еволюционни процеси да възникне съзнание. Приема се, че движението и съществуването на Мирозданието е предзададено и по някакъв начин е свързано с целта - появата на съзнанието. В този смисъл, ако появата на съзнание е наистина цел, а не само страничен ефект, то тогава изглежда логично свръх-Разума да се интересува от него. Един от начините да се поинтересува би бил да го "разгледа" след като се отдели от биологичния носител.
Привържениците на Креационната теория не са много на брой, но са интересни хора - това са основно учени от фундаменталните науки: висша математика, физика на елементарните частици и астрофизика.
Центърът на тази теория е че като цяло живеем в една изкуствено създадена Вселена, в която процесите са по изкуствен начин предзададени.

Теорията за торсионните полета изразява идеята, че отвъд континуума (всякака зависимост между време и пространство) съществува отделна, независима и нематериална реалност, в която се "проектират" нефизическите "изображения" на всичко: наистина на всичко, дори на движението на елементарните частици. Това е абсолютно точно копие на Вселената, с тази разлика, че няма вещество и енергия, а всичко е информация. Вероятно в реалността на тези информационни вихри могат да се виждат минали събития, а също и бъдещето - такива събития, които още не са се случили. Доколкото това е отвъд времето и пространството, не може да се каже точно къде се намира, но със сигурност може да се каже, че тази реалност е нематериална и там отлита съзнанието след смъртта.

Според Теорията за Ноосферата всяка мисъл и емоция представлява вид енергия, която се запазва толкова дълго, колкото е енергията й. Ноосферата е обвивка около Земята и напрактика това е отвъдното. Тя не е вечна, тъй като се създава и поддържа от живота на планетата. Например, когато и последният християнин спре да мисли за Христос - "горе" ще изчезне и самият Христос.

Както се вижда, в тези представи за отвъдното всичко са енергии, информация, интелект, Аз-образи и личност. Липсва обратната страна на нещата - душата. Това е обратната страна. И може би най-важното там е:

В центъра на всички религии, които залагат на безсмъртието на душата (а не на съзнанието), стои не информацията, а чувството; не познанието за физическия свят, а познанието за доброто и злото. В този смисъл душата и етическото са така дълбоко свързани и преплетени, че вероятно от една по-висока, божествена гледна точка, те са едно и също.

Ето например, когато разговарям с Коши аз съм отвъд биологична възраст, тяло, социален статус, материално положение, прочетени книги или придобита информация... Не приятели, всичко това са неща, както и собственото Аз, които няма как да отстраните от съзнанието. Аз виждам съвсем друго - душата : лабиринти от изживявания с питанки почти на всеки завой и светещи линии от чувственост... Това е което лично за себе си търся другаде - както казах в душата, виждам в Коши и откривам в себе си.

:rolleyes: Всичко е така объркано и стана толкова сложно? Най-много ме притеснява това, че чета, чета мислите на другите и тъкмо си правя накакъв извод какво искат да ми кажат (да речем Хераклит) и те "реззззззззко" ми вадят някакво ново твърденийце... Колкото до подадената ръка, Сори, благодаря че изобщо се занима с мен. :) Аз имам малко задължения, които ме правят разсеяна и вероятно за това губя нишката на дискусията и се отплесвам. За мен се оказа голямо удоволствие да дискутирам и да разбера, че гледната точка на другия винаги е интересна дори за това, че вижда онова, което виждам аз по различен начин. Иначе не разбрах за какво съм предупредена...:|никак не го схващам вътрефорумния етикет:(
Тези дни няма да имам сигурно време да побутнем дискусията в по-интересна посока. Така хубаво беше почнало с матрицата....- въображението ми тъкмо се беше разиграло :) Иначе ми е наистина хубаво, когато пишеш  :) (пред вид че се държах така слонски в началото, аз трябва да се радвам, че все още косвено или пряко изобщо говориш) - приемам ръката (косвената)