.

.

А гледал ли си филма "РИМ"? Съдържание: Годината е 52 пр.Хр. Четиристотин години след създаването на Републиката Рим е най-богатият град в света, космополитна метрополия с население 1 милион души, епицентър на разпростираща се империя. Републиката... е основана на принципите за поделена власт и ожесточено съперничество, които не позволяват един човек да придобие абсолютен контрол. Но сега тези основи се рушат, проядени от корупцията и излишъка. Управляващата класа е станала екстравагантно богата, старите ценности, като спартанска дисциплина и социално единство, са в упадък. Между класите има огромна пропаст. Юридическата и политическата система са отслабнали и войската придобива все по-голяма власт. След осем години война Гай Юлий Цезар е завършил деспотичното завладяване на Галия и се завръща в Рим. Връща се с легиони от калени в битките верни войници, несметни богатства под формата на роби, злато и трофеи, и популистки идеи за радикална социална промяна. Аристокрацията е ужасена и заплашва да го съди за военни престъпления, ако влезе в Рим. Деликатният баланс на властта е в ръцете на сената и на Помпей Велики – стар приятел, партньор и ментор на Цезар. Такава е ситуацията, когато двама войници от Цезаровия 13 легион – Луций Ворен и Тит Пулон, са изпратени в галската пустош да намерят и върнат откраднатото знаме на легиона си, обединителният символ на Цезаровата войска, и се заплитат в поредица от обстоятелства, които ще ги въвлекат в исторически събития в Древния Рим. Интимна драма за любов и предателство, господари и роби, съпрузи и съпруги, “Рим” описва епични времена, видели гибелта на една република и раждането на една империя. “Рядко виждаме на екрана сложността и пъстротата на Древния Рим”, казва Бруно Хелър, един от създателите и изпълнителен продуцент и сценарист на филма. “Атмосферата е по-близка до тази на места като Мексико и Калкута, отколкото до тази на тихия бял мрамор. Рим е бил ярко оцветен, изпълнен с жестокост, енергия, динамика и хаотична мръсотия. Арена на безмилостно съществуване и яростна надпревара, дом на малоброен елит и множество бедни. Виждаме същите проблеми и днес – престъпност, безработица, болести и борба да запазиш мястото си в едно несигурно общество. Потенциал за издигане в обществото имат находчивите.” “Човешката природа никога не се променя”, продължава Хелър, “а от драматургична гледна точка хубавото при римляните е това, че те са хора, напълно освободени от всякакви задръжки. Не са имали прозаичен бог, който да им казва кое е правилно и кое – не, и как трябва да се държат. Моралът е бил чисто лично понятие и преценката дали дадено действие е грешно е зависела от това дали хора с по-голяма власт биха го одобрили. Човек е можел да убие съседа си или да пожелае съпругата му, стига това да не ядоса неподходящия човек. Милостта се е считала за слабост, жестокостта за добродетел, а най-важни са били личната чест и верността към самия себе си и към семейството.” А за това което пишеш, дали изобщо човек се оказва "морален" пред самия себе си? Защото Бог е високо и невидим. Ние обаче сме живи и се виждаме.

Такааа, явно съм забравила кавичките за целия текст на съдържанието, защото нито една дума не е моя, освен въпроса в началото. ВСичко друго не е моя мисъл. Сори, има ли нещо което съм направила спрямо теб? Не те познавам със сигурност, а имам някакви усещание, за конфронтации, които изобщо не са в стила ми. Както прецениш. Все пак се намираме във философски форум, а и душата ми е не е робска. Не знам за каква серия иде реч, но филмите са хубаво нещо, стига да имат смисъл. Лека вечер. :)

Не се връзвай, Коши. Текстовете ти са превъзходни. Когато са поместени в раздел Размисли аз например така си представям протичането на философски размисъл.

Отделен е въпросът, че в пространствата на размишлението май аз съм единственият радетел на това професионалистите наред със своите хрумвания и изрази на лични възгледи и пристрастия, все пак да полагат известни грижи за резюметативното насочване на читателя към източници от философското наследство. Разбира се това даже и при най-добро желание няма как да стане, наясно съм, тъй като във философското поле съществуват редица неписани правила (това се нарича професионален етос): например би се сметнало някак неуместно специалистът по Античност (с всичките си статии, дисертации и научни звания, примерно върху Аристотел - 4 в. пр.н.е.) да почне да ни привежда кратки резюмета относно Феноменологията (пред смаяният и невярващ поглед на специалиста по Хусерл например - с всичките му статии, дисертации и научни звания). Аз мога да си го позволя, тъй като не съм институционално поставен в това поле и така да се каже мога да правя каквото си искам, Сори - също може. Ето например в темата за "букета" приведох 3 кратки общопонятни резюмета на 3 съвременни теории и също мисля да добавя кратко разказче относно Сократ, Аристотел и Хегел. Та в този дух се чудя, какво още чака Сори - вместо да се закача и заяжда с новодошлите, по-добре би било да си набави книжки от предметите на които все пак е ходила на изпит и преодолявайки своята ленност да се постави в услуга на читателите с изготвянето на такива понятни изложения. Защото ако Платон е прав сигурно в отвъдното философите клатят глави разочаровано и се плескат по челата: гледай ги тези колко са тъпи, изобщо ли не са ни чели?!

Иначе на Сори изобщо не й се връзвай - тя си е направо като тийнейджърка. Наскоро пак гледах "The Prince of Tides" с Barbra Streisand и там имаше една знаменита реплика: Тийнейджърите по дефиниция не са годни за обществото. Но пък са сладки.
Но нещата може да имат и по-зловеща страна. Dead Can Dance е една от любимите ми групи за слушане когато правя нещо друго (иначе има групи, които само слушам). Те имат един клип във VBOX7 с Милен Фармър, набери - Dead Can Dance Mylene Farmer, погледни го... заслужава си.