Филолози vs. Математици (Page 1 of 2)

Да. Интересно е.  Но как мислиш? От кой момент стана интересното? От момент, в който ти си поговори с него или, ако жената на съседната маса си беше поговорила?

Все пак, при математиците има нещо точно и ясно. Няма подтекст или уловка... не знам, но усещането винаги да си нащрек в едно общуване преекспонира чистата мисъл, в нещо традиционно и тривиално, което да е "осакатено" не по твоя вина.

Целта на темата, както споменах, не е оценка, а просто любопитство.... дори попитано и по начина: Кое ви помага повече да сте философи? Математиката или филологията?

пс. вече.... :)

Винаги има някакво, начало, след него постепенно се изгражда фундамент. За мен това е ВАЖНО!
Схемата (матрицата) на фундамента. Още преди, да си помислил за философия.
Той сам ти сподели за студентите, какво не знаят, защо ли не знаят и какво им костват пропуските, като над "празни" "полета на мисълта" какво  и по-важно как? би надграждал?
Така че, аз си оставам фен на математиците :) (ако позволиш разбира се...)

Моят отговор би бил:
Кога?

дали биха ме разпознали като ... философ?
:)

платонизмът заплашва да превърне математиката в зоология: математиците се добират до неизследвани територии, наблюдават и описват новите видове. нито възвишено, нито 'креативно' :)
фикционалистите поне директно обявяват Проблема: какво е математически истинно? 'Война и Мир' и класическият анализ да са творчество от един същ вид, но в различни жанрове (на реализма?) - защо не?

така: ежедневна употреба на езика с/у литература
както: смятане с/у доказване.

понеже ми беше интересно, за какво излязох "виновна", та фикционалистите бяха поканени, като потърсих ми излезе това:

"3. автори-фикционалисти.

а) учители-ерудити – осъзнати първостроители на академичния авангард у нас, използват предимно съставни думи и сложни изречения; твърдо признати от група 1.

предст. – Ани Илков, Кирил Мерджански, Златомир Златанов.

б) soft-концептуалисти – леко отстъпват от принципите на течението, тъй като съчетават писането по преживяно с изискваното количество цитати и обяснителни бележки.

предст. – Николай Бойков, Лъчезар Лозанов.

4. радикали – поради маниакалноста си не могат да бъдат вписани в нито една от горните групи; доброволно езотерични и догматични.

предст. – Владимир Сабоурин, ВБВ.

5. девойки семинаристки – заблудени девойки, които намират творчески импулс в приобщаването си към научни събития.

предст. – перманентно нарастващ брой.

6. деградирали академици – заради лесно спохождащата ги скука или прикрити нови занимания се оттеглят от активно участие в живота на движението.

предст. – Димитър Камбуров, Владимир Трендафилов.

7. рядък екэемпляр, който пише сносно стихове, но в критическите си усилия напомня група 1.б).

предст. – Марин Бодаков."

взето от : http://grosni-pelikani.hit.bg/tutorium/acad.htm

Но по-интересното е, че заявявайки позицията си за математиците, не исках съвсем да отлюспвам филолози. Или, без да стигаме до крайности в определянето на някакви "лагери" и "страни", ми беше интересно кой се справя по-лесно като философ, впоследствие, един филолог или математик.
Аз нямам удоволствието да съм нито едното, нито второто, камо ли третото-философЪТ... но имах и имам наблюдения върху хора и споделих впечатления :)

Минавайки, ми направи впечатление, мерна ми се “еднорог” (?) И се замислих, за една наука :семиотика. И за един автор, Pеirce се казваше. И за метафорите си мислех.
Ако еднорогът е метафора за математик, а Девицата за филология, как ще съчетаем континуитета, реализма и прагматизма?