Re: Мненията ви за парадокса на Тезеевия кораб.
Корабът на Тезей е метонимия на Тезей, а ние – размислящи над неговата идентичност, съглеждащи го – сме в позицията на баща му, Егей.
След подвига си срещу Покруст, без да разкрива кой е, Тезей се връща в Атина. Макар да не казва на всеослушание “аз съм Тезей, син на Егей, направих този и този подвиг”, той не се крие. Затова и всички са впечатлени от красотата му. Но тази красота явно не е достатъчна да разкрие неговата социална идентичност. Човешкото лице и тяло в своята конкретност е малоценно спрямо социалното лице – “ето аз съм този и този, познахте ме, нали”. Само Медея разпознава Тезей. Същата Медея, която е обещала на Егей да възвърне младостта му. Бащата, изкушен от перспективата да не е стар, а млад, изпаднал под властта да подмени онова, което е, с това, което е бил, остава сляп за своя син в неговата физическа непосредственост. Когато Медея се опитва да отрови Тезей, миг преди той да отпие от отровата, Егей го разпознава и избива от ръката му чашата. Любопитно на какво се дължи това разпознаване? Бащата познал сина си по меча и сандалите. Той го познал посредствено. По частите.
Вторият случай за провал в бащината проникновеност на Егей е по-известният случай с белите и черни платна на кораба на Тезей. Белите платна са знак, че Тезей е оцелял след поредния си подвиг, черните са знак за неговата смърт. Тезей забравя уречения сигнал и вдига черни платна, поради загубата на Ариадна. Черните платна вече имат ново значение, снело старото значение, което все още е валидно за бащата.
Докато гледаме на всяка подменена част от кораба на Тезей с очите на Егей, ние съдим за света онтично, чрез маркери.
Ето следната хипотеза – нека си представим, че Тезей подменя сам всяка износена част от своя кораб, една подир друга, с практичната цел корабът да продължи да плава. В един момент, ако направим сравнение между кораба след последната му поправка и кораба по време на неговата първоначална направа, ние може да не открием нито една запазена част. Какво би ни отговорил Тезей, ако го попитаме това неговия кораб ли е?
Това е само хипотеза. Тезей не е жив, ние не може да го питаме? Но дали?
Егей по същия начин избира да съди Тезей по сандали и меч, отколкото да вярва на очите си. Егей не вижда възможност да съгледа Тезей, за него по-релевантно е да се взира в платната на Тезей.
Единственият Магеланов кораб, който се завръща в Испания, след като е тръгнал от… Испания, съдържа много нови части. Повече дори, когато Магелан строи този оцелял след безброй премеждия последен кораб, той не строи нов кораб, не го строи от нулата, от първата дъска. Магелан връща към живот едно вече съществуващо “корито”, което е плавало в една непозната за нас предишна история. Бил ли е, преди да стигне до Магелан, този кораб Магеланов кораб? Да, и още как! Също и най-вече – завърналият се, след обиколката на земята, кораб е кораб, на който не присъства мъртвия и изгубен по пътя Магелан. Такъв кораб все още Магелановият кораб ли е?
Онтологичният прочит на парадокса, според мен, е следният: способността на човек да реставрива едно минало, е физическият израз на способността му да рефлектира, да рефлектира в дълбочина. Този кораб ще е корабът на Тезей, не поради идентичността на частите му сега и тези преди, не и поради това, дали все още корабът плава или е само музеен експонат. В онтологически план даже не е от значение дали Тезей е на кораба или не. Всичко това напомня тайнството на евхаристията, където хлябът е тялото Христово, а виното е кръвта му, без да се търси онтичната и механистична идентичност на между това, което е хлябът и виното в ръцете ни, от една страна, и тялото на Исус, чието съществуване може да се оспори, от друга страна, както, разбира се, може да се оспори изобщо съществуването на Тезей и кораба му.
Да виждаме в кораба на Тезей части е да виждаме мечове, сандали и платна, това е своего рода привидна рефлексия, нещо като фетишизъм. Действителната сила на рефлексията е в съзнанието, което полага смисли, а не отразява “обективности”.
Всеки, който казва, че корабът на Тезей не е същият, понеже частите до една са подменени, напомня Егей, който смята, че Тезей е мъртъв, защото платната на кораба са черни. И двамата, онтикът и Егей, пропускат, че междувременно са се случили нови неща. Имало е подвиг. Появила се е Ариадна, някой е извел нещастните хора от лабиринта, както е спасил старият кораб от забравата на времето. Това е същинската рефлексия, следване нишката на постоянната обнова, непрестанният подвиг. Тия, които пропускат това, ще бутнат Тезей от скалата.