За които следят някои по-важни кариерно-социални събития в БГ Философията. Аз не вярвах, че Ангел ще се пребори с, на практика, (псевдо-)Философско-хуманитарната мафия у нас,  (с Проданов и Желязко Стоянов като рецензенти), но той успя.

Отдавна не съм влизал във Форума, доста е позамрял май :). Но това е новина за някакво раздвижване в зверски застоялото ръководно статукво на БГ философията. Където кадърен философ не може просто ей така да разчита на успех в какъвто и да бил конкурс където и да било в БГ, ако не е "социално" предвиден от решаващата общност. Което не винаги би било зле, ако общностите не бяха това, което са.


http://www.bas.bg/академични-новини/съб … вени-науки

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/ … in_science

Здравейте отново,



Тези дни излезе от печат книгата ми в Cambrdige Scholars Publishing (CSP)



"A Priori Revisability in Science" (June 2014)


http://www.cambridgescholars.com/a-prio … in-science

http://www.amazon.com/Priori-Revisabili … 1443858226


Ще има представяне на 14.Юли в зала 1 на Ректората (Южно крило, първи етаж), ще обявя събитието когато е готов постера.

Абстракт от задната корица:

The most influential rationalist model of scientific knowledge is arguably the one formulated recently by Michael Friedman. The central epistemic claim of the model concerns the character of its fundamental principles which are said to be independent from experience. Friedman's position faces the modern empiricist challenge: he has to explain how the principles could still be a priori if they change under empirical pressure. This book provides a contemporary account of the epistemic character of the principles, addressing recent work on the a priori in modern analytic epistemology. Its main thesis is that at least some principles within natural science are not empirically but a priori revisable. A priori Revisability in Science formulates a general notion of epistemic revisability and extracts two kinds of specific revisabilities: the traditional empirical one and the suggested novel a priori revisability. It presents the argument that the latter is as vital as the former and even so within natural science. To demonstrate this, the author analyzes two case studies-one from the history of geometry and one from the history of physics-and shows that the revisions were a priori. The result of this is two-fold. First, a genuine alternative of empirical revisability is developed, and not just for traditional a priori domains like mathematics, but for the natural sciences as well. Second, a new mechanism for the dynamics of science is suggested, the a priori dynamics, at the core of which the scientific knowledge sometimes evolves through non-empirical moves.

От вчера Цвета има тема на дисертацията, "Питагорейската доктрина за познанието в съвременния епистемичен дебат". Успех!

5

(18 replies, posted in Размисли)

Интересна тема! Накратко и от мен.

Мил е емпирицист, радикален. Емпирицизмът е водещата доктрина на съвременната наука. С две изключения. Чиста математика и логика. Традиционно, каузалността се приема само в научен дискурс. Според accepted view причинност може да има само във ... Физически свят, където важат закони, които могат а) да опишат коректно причинността, като явление и б), които могат да я обяснят. Всичко, което не е от/в физически свят не може да се ползва от подобни обяснения. Та, чистата математика във всичките й дялове, и по силата на същата научна семантика, която работи в споменатата наука, не е позиционирана като домейн на съществуване във физическия свят. Нейните елементи са абстрактни, и по дефиниция каузално инертни. Та, това е един от най-големите проблеми в съвременната философия на математиката и не само. Как става така, че имаме математически истини (като статистическите такива), които да са верни в и за физическия свят. Защото науката има доста добра история за чисти физически причини и ефекти но има нула такива за абстрактни истини за неабстрактни феномени. Най-красиво и влиятелно това е описано от Уигнър в статията му "The unreasonable effectiveness of mathematics in the natural sciences". Hope this sheds some light.

Вероятно много ще се учудят скептиците но, за да отговоря на скептицизма по повод едно предишно докторантско място: вече имаме докторантка и секцията е наистина ентусиазирана. Могло, значи :). Успех на Цвета!

Пиши на Момчил Банев на momtxil.banev@gmail.com от името на Борис.

Тези Понеделник и Вторник ще има конференция на ИИОЗ, БАН, Патриарх Евтимий 6, посветена на наскоро починалия ни колега Мишо Игов. Темата е Философията като Призвание. Заповядайте.

1) интересно, аз имам аргумент в защита на точно този въпрос, публикуван преди месец (написан преди два) в сборника на Суб. Ти беше на доклада ми, където изложих моя аргумент точно по тази точка, получи цветно ясен хендаут със структурата на аргумента ми, та, ЗАЩО, ЗА БОГА МЕ ПИТАШ ТОВА?

2) за (i) absolute space is the best explanation of ........... the existence of incongruent counterparts, which is, sort of, the whole point, right? :). За (ii) ти предлагаш твърдение, че Релационизмът на Лайбниц е по-добър вариант на обяснение за енанциоморфите. Ми как по-точно? Защо трябва да приемем това твърдение, което е подкрепено с нула аргумент. Апропо, кой съвременен релационист е успял даде добро обяснение за енанциоморфите в свой пейпър?

Към Frege:

Исторически, конгруентността в геометрията идва (имплицитно) въведена в Елементи и крайният критерий е възможността два обекта да бъдат идеално "насложени" един върху друг, тогава и само тогава, те са конгруентни. Сега, тъй като в простия случай всеки геометричен обект може да бъде насложен върху себе си (но само абстрактно, а не чрез реална геометрична трансформация, защотото тогава ще трябва ex nihilo, макар и по модел, да го играем Бог и да създадем нов обект, двойник на първия) то той е тривиално конгруентен на себе си и то потенциално, като резултат от провизо две трансформации а не една - мултиплициране (което е аритметична а немгеометрична операция) и една от TRMR Трансформациите на Евклидовата група. В този смисъл приемам Хилберт за прав но не и в друг.

В стандартния Кантов случай имаме два обекта, а мисленият под-мислен експеримент с the lone hand universe идва само след като имаме инструментариума на ляво, дясно и handedness, който чисто мислено вече не може да игнорираме и особено при генерирането на МЕ. Те се осъществяват в нашето интелектуално въобразимо пространство на креативната ни интуиция а тя вече е структурирана по определен начин и резултатите й са процедени неминуемо през тази структура; за да сменим категориално метафизическите мислими резултати на нови МЕ ние трябва да сменим структурата, по модела на Феликс Клайн, например, където геометричната ни интуиция бива много повече дисциплинирана отколкото при Хилберт, според мен, защото променя самия геометричен дух на интелекта, докато Хилберт "просто" усъвършенства логически стария Евклидов дух.

Всъщност, Кант наистина употребява геометрично и физическо пространство взаимозаменяемо, но технически само трансформациите на физическото трябва да се уточнят за да се завърши координацията между двете; на семинара на БДАФ обсъждахме и това.

Към Лили:

Твоето твърдение касаеше геометричното понятие за конгруентност и неговия превод на Български, не Кантотово, за което не би следвало да говориш след като изслуша няколко доклада по темата, бих казал информативни и пределно ясни, които информираха аудиториите за какво фактически Кант смята по въпроса и не запомни нищо; това освен, че не прочете пейпъра, който се явява първичен извор.

(2)! В моя доклад пред БДАФ, от който имаш и хендаут, стана ясно, чисто исторически, защо Кант приема! че в пространството на IC е разрешена (огледална пък и глайд) рефлексия: защото двойниците са експлицитно въведени като резултат на такава операция. Така че, хич не е "очевидно" Кант да изключва рефлексията.

(3) ако прочетеш пейпъра на Кант от 1768 ще разбереш, че той не употребява термина "следва", та няма нужда да го обвиняваш в това. Много по-близък е логическият механизъм на inference to the best explanation. Което няколко пъти споменах и на доклада.

(4) телата СА конгруентни и по ротация, ако проработим в 3д пространство (за 2д обекти) или в +1 пространство за n- мерни обекти.

(5) симетрията не е просто deus ex machina свойство на два обекта, а резултат от (вид) трансформация на пространството ( примерно огледална рефлексия). Така че, фактът, че дадена трансформация не е проведена, не означава, че не може да бъде проведена. И, отново, не говори за осева симетрия на тела, тук това не е релевантно, казусът е само с енантиоморфи, характерно за които е, че са две тела а не едно.

Мащабираният вектор е друг вектор (с различна големина) и така заема друга част от пространството дори и да сочи по същия лъч. Доказателството на теоремата касае точките по мащабирания вектор, които не лежат на немащабирания, те няма как да са посока на първия, защото стоят "зад него" а никой вектор в плоско пространство не може да има своя точка за (елемент от своята) посока.

Според една теорема посоката на всеки вектор v е множеството от точки, които лежат на лъча r (общо начало с v) пред върха на вектора и така по лъча. Всяка точка не на лъча пред v не е посока на вектора, което включва и всяка точка от v. Роската оспори тази теорема, като каза че два вектора на r с едно начало но различна големина ще имат една посока. Аз обърнах внимание, че подмножеството от точки, които се явяват разликата в големините на v и v1 не могат да бъдат посока на големия вектор, защото той не сочи към тях (върхът му е точно в oбратната посока) плоско 3 Евклидово пространство и all standard. Any thoughts?

Спорът с Лили беше преводачески: как се превеждат признаци за еднаквост на триъгълници на английски? Congruence :).

Hello indeed! Росен даде пример с вектори на доклада миналата седмица, интересен казус, но размерността на пространството и фигурата не е тривиална (след Мьобиус) за енантиоморфи. При векторите: за да са конгруентни трябва да са с равна големина но и с еднаква посока, която дава другите 50% от идентичността им. Освен това с трансформации в равниата или + всеки вектор може да се насложи върху всеки друг при равни големини, посоката им е редундантна и така не много интересна.