Search options

Големи проблеми ще си има тази нова мегаструктура (макар че, според мен, в този й вид тя няма да просъществува, защото е просто безумна). Двама от директорите на влелите се в него звена (философия и наукознание) са с досиета в ДС, а в социологията Таня Неделчева (съпруга на дясната ръка на Проданов, председателят на НС в ИФИ, Димитър Цацов от януари месец подработва колегите си да гласуват за Проданов като директор на новото мега-звено. Криви са им сметките. С ДС кадрите и техните сподвижници е свършено. Това трябва да е ясно.

Здравейте г-н Лазаров,
Убеден съм, че написаното от вас е продиктувано от промислена грижа за българската наука, но вашата оценка на моментната ситуация в БАН, не е съвсем точна. В едно сте прав: много хора искат разни неща и това създава известен хаос. Все пак, една реформа е нещо, което изисква и определен административен капацитет, какъвто липсва на повечето учени - нормално, впрочем - и затова се получава така.
Това, което не сте уловили от духа, който в момента владее работещите в БАН е, че той има две отчетливо различни измерения. От една страна, голяма част от работещите там дотолкова са се адаптирали към соц и постсоц онаследените, за съжаление, форми на "научен" живот, че предпочитат да се снишат в момента, да не се навират в очите на реформаторите и началниците, да не искат никакви реални промени и да се осланят единствено на добрата воля на МОМН, УС и ОС на БАН, само и само да си запазят местата и да изкретат с жалките си заплатки до пенсия. От друга страна, обаче, и това ми се струва, че е убягнало от погледа ви, около една трета (такова е моето наблюдение) от научните работници в БАН, макар и да нямат съвсем стройна визия за една успешна реформа, искат науката у нас да заработи на принципно нови основи: 1) да се скъса със залегналия във фундамента на сегашното управление на БАН "демократически" централизъм, и то не защото сам по себе си този принцип е неработещ, а защото, както впрочем и в целият ни обществен живот, центърът е рекрутиран от хора свързани и непосредствено или косвено зависими от бившите структури (Партията, ДС) и техните ментални приоритети (първо властта, после науката; науката е поле за управленска кариера и между другото сфера на познанието; послушните са по-ценни от кадърните; любовта към СССР стои винаги по-високо от любовта към България и т.н.); 2) ЦУ на БАН да се трансформира в структура от академици и член-кореспонденти, която да няма административна (респективно финансова) власт над отделните звена в Академията, а само научна "власт", т.е. правото да номинира кои български научни постижения са значими в национален и световен мащаб и да присъжда званията "академик" и "член.кореспондент", които от своя страна да не предполагат властови потенциал и парични бонуси, а да бъдат само почетни; 3) институтите да получат правото сами да определят научната си политика (разбира се в рамките на едни общодържавни приоритети и в тесен синхрон с европейската и световна практика), щатния си състав и да бъдат финансирани (поне за едни достойни заплати и частично за издръжка на самата институция като допълнително се финансира и заплащането и издръжката на институцията от спечелени проекти - Фонд научни изследвания, европейските и други програми, бизнесът) директно от министерството, т.е. да се превърнат в самостоятелни юридически единици; 4) отчетливо разделение на властите и дейностите вътре в самите институти - невъзможност едно и също лице да съвместява няколко поста; директорът е само административен ръководител, ОС на института взима всички важни за функционирането на институцията решения, научният секретар и НС отговарят и провеждат научната политика на звеното.
Ето това са основните искания на тези научни сътрудници в БАН, които виждат в замислената реформа реална възможност за нормализиране на научния живот у нас.
Прав сте, че ОС на БАН трябва да се саморазпусне и да делегира правата си на един, да кажем Академичен форум (тук много трябва да се мисли на какъв точно принцип ще се избират неговите членове), който да изработи стратегията на реформата и да предложи на правителството съответните мерки (едни от тях трябва да бъдат изработването и приемането на нов Закон за БАН, изработването и приемането на нови Устав и Правилник на БАН, децентрализация на Академията и превръщането й в почетна асоциация на академици и член-кореспонденти), които трябва да се предприемат в тази насока.

до Sorry (потребител)
Да, прекалено много емоция има в постингите ми тук. Нещо, което не ми е присъщо, защото аз съм по-скоро рационален тип. Но мисля, че е разбираемо. Не предвид на случилото си с мен (в интерес на истината има само леко огорчение от лековерното отношение на специализирания съвет към една явно скалъпена интрига - впрочем от присъстващи в залата за защита и от други колеги подразбрах, че като че ли повечето от положителните ми гласове са дадени от колеги от СУ, нещо само по себе си смущаващо и добре илюстриращо какъв е климатът на научния и колегиален живот в института по философия), обаче, а поради наглостта да бъдат прекрачени някакви подразбиращи се от една професионална гилдия норми на присъствие в нея - норми както собствено научни, така и личностно етични. Не е нормално и е абсолютно  деморализиращо разни личностни, кариеристични или властови амбиции, цинично "опаковани" като "бележки по същество", да се легитимират като грижа за качеството на един философски труд и за пуризма на "философския шифър" (пълен идиотизъм, поднесен като нещо разумно, като нещо "европейско", подминавайки очевидния факт, че това е едно от средствата на тоталитарната наука да легитимира разни псевдофилософи като философи и да възпрепятства намесата на философи от други профили в „научната” територията на тези така шифърно удостоени "титани на мисълта" - да не би да им лъсне нефилософския задник!).
Цинизмът, простащината, извъннаучното съзаклятничество и собствено философската немощ, преминаваща в нечувана наглост – когато щатна преподавателка по когнитивни науки заявява, че говоря врели-некипели за нейния предмет, че бил парафилософска дисциплина и „пропуска” факта, че дори в един от най-уважаваните речници по философия пише именно това! ... оставям настрана многото други „уместни” и „аргументирани” подмятания по адрес неа моя текст (брей, намери се една „лейди клийн”, която си позволи от позицията на „философските висини” на „философски” дисциплини от рода на когнитивните науки и това философско недоносче, наречено „философия на науката”, да раздава оценки на философски трудове, които дори не може да проумее ... цинизмът и профанщината на тази госпожа достигнаха дори до там на едно от обсъжданията тя да заяви „аууу, това, което Владо е посочил в дисертацията си като приноси, ако Цочо Бояджиев го прочете, това ще накърни имиджа на института – гнусна инсинуация, но коя е тази научна примадона, че си позволява собствените си невнятни „философски” съображения да ги влага като предполагаеми думи в устата на Цочо Бояджиев!) – това са причините за моята емоционална реакция.
Повече няма да ангажирам читателите на форума с мръсните чаршафи на „парижките потайности” (собствено професионални и нравствено поведенчески) на участниците в този грозен спектакъл – просто казах каквото има да казвам. Но, ако те продължат да размахват тези мръсни чаршафи като знаме на философската „съвест” – тогава ще ги приземя от облаците, в които витаят нефилософските им болни мозъци, защото е крайно време философската общност да изчисти от плътта си подобни ракови образувания и да ги назове със собствените им имена: некадърници и подлеци.

Тази сутрин ми се наложи да прелистя част от The Cambridge Dictionary of Philosophy (всеки момент се чака излизането му на пазара), на който с една група колеги и приятели сме преводачи, и това е причината отново да постна нещо във форума.
Но нека, първо, да направя една извадка от вече казаното тук от г-жа Гурова, което добре илюстрира доволството й от гнусната й в нравствено и некомпетентна в научно отношение постъпка. Защо е фрапиращо некомпетентна ще посоча малко по-долу, в поантата. Очевидното доволство от така стеклите се поради интригата й събития, съчетано с това, което ще постна за „научната й компетентност” по-долу прави повече от очевадни мотивите на действията й. Направо съм потресен от подобна профанщина! (Същото е в сила и за „натуралистката философия на съзнанието”, добре формулирано понятие в главата за майнд-боди проблем и философия на съзнанието – ама кой да чете, по-добре е да се подхвърлят злобни и неаргументирани упреци.)
Ето какво казва тя: „той би бил щастлив историята на този провал да бъде обсъждана в Проектория”, „Владо не би се почувствал добре, ако всичко, което се каза вчера на СНС се направи публично достояние в Проектория”, „проблемът е, че на защитата се изказаха още двама души и двамата -  силно критично (т.е. казаха доста неприятни неща за една голяма докторска дисертация)”  „е, исках да му спестя на Владо всички тези думи тук в Проектория”, „Владо трябваше да се възползва от дадения му шанс, а не да върши глупости, при това зад гърба на секцията”. Каква радост струи от тези редове, че е успяла да напрапи на съвета идиотското си „становище”. Ще спомена само, че за преписване въобще не е ставало дума, а за „структурни заемки” – нещо напълно налудно и неаргументирано, както винаги съм твърдял и доколкото можах да се запозная с критите (от мен и от всички колеги) и оповестени чак на защитата шизоидни бръщолевения на откачената Ваня Стъпова. Що се отнася до одиозната креатура Ст. Пенов, когото госпожата припознава като български автор, капацитет по майнд-боди проблем (ха-ха), и чието смехотворно изсиране по проблема (за 1-2 минути е прелистил текста преди да вземе думата) тя определя като „общо-взето основателно”... ами другарче по кауза, какво да се прави:), независимо че и двамата си затварят очите пред факта, че това е една много добре написана глава, нямаща претенцията да изчерпва проблема, а само да очертае рамките на провеждания в него дебат от гледна точка на философстването за тялото. И накрая – аз глупости не върша, а просто си бях въобразил, че работя сред нормални и доброжелателни колеги, за които философските достойнства на дисертацията са от значение, а не шифърът, по който ще защитавам. Никога не съм се натискал за този шифър – никой не предложи да ме обсъждат в друго звено, напротив изчакаха да минат обсъжданията и да забият ножа! Архиподлост, представена като идиотски патос за „шифърна справедливост”! Тези идиотски шифри, впрочем, ги премахват с проекта за нов закон за висшето образование и науката. И още нещо – дни преди защитата тази жена, която дори не е на щат в института свиква, забележете, цялото ръководство на института плюс председателя и секретаря на съвета, за да ги подготви какви ги е замислила. Коя е тя, че да й играят по свирката толкова високопоставени хора в научната йерархия? Отговорете си сами, а аз ще се опитам да дам един възможен отговор в карая на поста си.       
А ето сега и поантата! И тази поанта е само част от надутия балон наречен Лили Гурова.
Ето как „голямата” специалистка по философия на науката - не злобно, както тя твърди, макар да заявява буквално следното „Владо и понятие си няма от философия на науката и ти добре знаеш това (на Боби Грозданов говори). И заявявам това съвсем отговорно и без никакво лицемерие!” - легитимира „безапелационната си компетентност”: „ТАЗИ РАБОТА НЕ Е ПО ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА, НЯМА НИЩО ОБЩО С ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА, НЕЩО ПОВЕЧЕ, НЕСЪВМЕСТИМА Е С ЕЛЕМЕНТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА НАУКАТА (КАТО ТОВА ДА НЕ ПИШЕШ ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ ЗА РАЗНИ НАУКИ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАШ, КАТО НАПРИМЕР ТОВА, ЧЕ КОГНИТИВНИТЕ НАУКИ БИЛИ "ПАРАФИЛОСОФСКИ" И Т.Н.”
Но ето какво пише за когнитивните науки във второто последно издание от 1999 г. на The Cambridge Dictionary of Philosophy: „когнитивна наука (cognitive science), интердисциплинарна група изследвания, която се опитва да разбере интелектуалната дейност, независимо дали се изпълнява от живи организми (специално зрели хора) или от машини. Оттук, когнитивната психология и изкуственият интелект образуват нейното ядро. Много други дисциплини, сред които невронауката, лингвистиката, антропологията и философията, както и някои области на психологията (напр. психология на развитието), също имат своите приноси. Същинският когнитивен учен е човек, който се занимава с техники на компютърно моделиране (развиване на компютърни програми с цел симулиране на конкретни човешки когнитивни дейности). Широкият ранг дисциплини обаче, които са най-малко странично конститутивни за когнитивната наука, дават назаем множество стратегии за изследване на начинанието. Докато има малко общи институции, които се опитват да обединят когнитивната наука (факултети, списания и общества), изследваните проблеми и методите на изследване често се ограничават до отделна допринасяща дисциплина. Така че по-правилно е когнитивната наука да се разглежда като интердисциплинарно начинание, а не като нова дисциплина.”
Думи не ми стигат от възмущение!!!
И накрая този подлец заявява „в един идеален свят работата на Владо нямаше да е каквато е сега, каквато и да е тя”. Да, в един идеален свят, хора като Лили Гурова въобще нямаше да бъдат допуснати до обсъждането на дисертация като моята, а дисертацията щеше да е именно такава, защото е философска! Не стига, че им даваш да четат текст, който е непостижим за възможностите им, ами и се заиграват с „чистотата” на периметъра на дисциплината „философия на науката” (за по-любознателните – да влезнат в която си искат енциклопедия по философия и ще видят доколко философията и „философия на науката” се припокриват!) и най-важното – с неговия шифър, защото нямат други аргументи, с които да легитимират подлостта си.
И накрая едно предложение.
Предлагам на госпожата да си закачи отпред на блузката един бенч, на който да пише следното, напълно характеризиращо я като учен и участник (макар и не на щат) в живота на института:
1)    Аз не съм философ, а философ на науката (от поантата става ясно и какъв философ на науката е, ама хайде... )
2)    Аз съм протеже на директора на института.
И в заключение, защо намесвам името на директора на института? Ще кажа нещо, за което досега не съм споменавал в постингите си тук, но което съзнателно не беше допуснато да се случи от г-н Проданов. След като на първото обсъждане лудата Ваня каза, че в дисертацията ми има заемки от книга на мъжа й (пълни идиотщини!) и слухът за това (слух е, защото тя до деня на защитата не предостави писмени доказателства за това и подличко, с надеждата да хванат декиш, ги предаде на секретаря на съвета – не само идиотщина, но и завършена подлост!) тръгна сред хората, аз помолих г-н Проданов той или научният съвет на института да сформират комисия, която да прецени дали упреците на Ваня са основателни или не, защото и дума не можеше да става за подобни измишльотини. Беше ми отказано! Тоест, беше ми отнета възможността да се защитя, но пък беше предоставена такава на Ваня да продължи да злослови неистини и да снесе тези неистини пред специализирания съвет. Към този отказ добавям „героичната” постъпка на Лили и водевилната изява на лицето Пенов, за да си съставите мнение как беше подходено към защитата ми. И какви са моралните и научни качества на изказалите на защитата и на тези, които стоят зад тях.
А защо се подходи така? Отговорът е в първия ми постинг тук: аз съм учен, философ, ироничен, колегиален, харесван, не се огъвам пред административни принуди, не съм член на никаква съзаклятническа паранаучна общност, не интригантствам, не клеветя, говоря истината, не „цепя басма” на административни авторитети... Демек, свободен съм. Е, това не можаха да ми простят! Но сега идва моментът да си кажем някои истини: подобни „случки” на практика навеждат на мисълта, че институтът по философия към БАН не е място, където се прави философия, защото, ако беше обратното, нямаше да се отнесат по такъв начин към една дисертация като моята (щеше да има философски обсъждания, а не скалъпени постановки), а място, където научните аргументи и дебати се верифицират единствено от принадлежността към някакъв съзаклятнически кръг. Е да, ама сега ще им бутна колата. На война, като на война!

Извинявам се за два пропуснати пълни члена, една дума и три сгрешени букви:)