Благодаря на всички и на първо място на г-н Дафов или за да го кажа по-простичко - на Веско.
Доколкото ми е известно, книгата още не е пусната по книжарниците. Това ще стане вероятно идната седмица.
Pages 1
You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by Hammill
Pages 1
Благодаря на всички и на първо място на г-н Дафов или за да го кажа по-простичко - на Веско.
Доколкото ми е известно, книгата още не е пусната по книжарниците. Това ще стане вероятно идната седмица.
Този раздел си стои свит и самотен без своя тема, затова поставям класическата тема за отношението мислене и език.
По какво се различава мисленето от езика?
Възможно ли е един език да се опише на чисто синтактическо ниво, без да има нужда от определена семантика, която да задава полето на един вече извън-езиков свят?
Възможно ли е един език да има семантика, без въпросната семантика да е въведена чрез мисленето на дадени извън-езикови предмети?
Нужно ли е все още да провеждаме разлика между "съждение" и "изречение", между мисълта и нейния езиков запис?
Възможно ли е да мислим без да използваме думи (езикови знаци), чрез които да застопоряваме мислите си?
Езикът само за комуникация ли служи или той има и определена "онтологическа" функция?
Въпроси към Hammill:
1) Как можем да разберем дали даден избор или дадена воля са свободни? Само като покажем, че те не са несвободни, т.е. че не са ДЕТЕРМοНοРАНο по някакъв начин. Но за да можем да покажем това, ни трябва понятие за детерминираност - в този смисъл твърдя, че проблемът за свободата на волята е частен случай (и решаването му трябва да следва решаването) на проблема за детерминираността на човешкото поведение, разбирано в най-широк смисъл (т.е. включващо действия, избор и воля).2) Защо не написа есе и когато Каспаров загуби срещу Deep Blue :-)))?
1. Бих приел, че свободата е случай на детерминираност, ако обаче въпросната детерминираност не се схваща като физикалистка причинно-следствена връзка, а най-общо в смисъла на "определимост". Свободата и детерминирането всъщност не си противоречат. Свободата е само-детерминираност, авто-детерминираност или както се изразява Кант - авто-номия.
Например ако аз ви зачитам, това означава, че аз свободно съм определил (детерминирал) себе си към зачитане на вашата личност.
2. Защото би трябвало да го пренапиша същото. Есето остава в сила, дори и в случая на загуба. Самият факт, че подобен мач е ВЪЗМОЖЕН, е факт достоен за удивление. От една страна какво имаме - огромна изчислителна мощ (компютъра), а от другата - с милиони пъти по-малка (човека). ο въпреки това някаква КАЧЕСТВЕНА разлика е в състояние да заличи огромното отстояние в количеството и да направи мача възможен и смислен.
Тази качествена разлика се нарича: мислене.
Човекът може да е съперник на компютъра по шах не защото възможните комбаниции и положение на фигурите на таблото е безкраен (неизчислим) брой и компютърът не може да се справи с тази безкрайност от варианти, а защото човекът за разлика от компютъра осъзнава какво върши, имайки идеята за цел на действията си подготвяйки не мата, а ситуацията, в която той би получил предимство (повече на брой възможни пътища към мат).
Toва за промените беше зака4ка, не съм Хегелианец. Ли4но аз съм срещал хора с IQ доста под това на стандартна шевна машина SINGER, примерно, но ми се струва прибързано да отхвърляме тезата за силния изкуствен интелект с лека ръка. Не съм специалист но ако приемем една правдоподобна интерпретация, 4е за да се говори за интелект в собствения смисъл на думата компютрите трябва да променят принципите си на хардуерно ниво и не само на софтуерно, т.е. те ще се нуждаят от физи4еска база, която да наподобява достатъ4но невронната мрежа на 4овешкия мозък. Защото, ако традиционно се опитаме да квалифицираме изкуствения интелект с Тест-а на Тюринг мисля, достатъ4но ясно е, 4е огромен брой съвременни компютри са способни да го преминат. В този смисъл до момента тезата за силния изкуствен интелект само утвърждава себе си 4рез отговарянето на разли4ни истори4ески доказали се като влиятелни изисквания.
За да е възможно на един компютър или на която и да е било машина да се приписва интелект, на него би трябвало да може да се припише и "Аз". Т. е. мисленето е винаги в рефлексията. Когато Декарт казва "Мисля, следователно съществувам", той няма предвид толкова мисленето като насочено към обект, а мисленето, което става обект на самото себе си.
Например: ти мислиш един крилат кон. Мислейки въпросния кон, ти същевременно мислиш и самия СЕБЕ Сο като мислещ въпросния кон. Т. е. всяко съзнаниие за да може да е такова, трябва да е придружено и от САМОсъзнание.
Сега вече можем да си отговорим на въпроса защо машините никога няма да са в състояние да мислят. Ами защото те не са способни на самосъзнание за собствено Аз.
Фихте много хубаво го е казал: "Самосъзнанието е необходимо условие за всяко съзнание (мислене) изобщо".
Това какви механични тестове по комбиниране на знаци една машина може да издържи, съвсем не е критерий за мислене. Един компютър комбинира знаци по същия начин по който една шевна машина комбинира шевове - напълно незъзнавайки действия и себе си като субект на въпросните действия.
Прав си, че всеки въпрос предполага вече своя онтология и точно тук е удачно да се цитира именно Аристотел, че учудването е началото на философията. Защото в учудването въпросите все още не са категориално формулирани, а в същото това учудване биващото (онтосът) стои като подвъпросно.
Ето защо можем да кажем, че учудването (ако изпозваме терминологията на Хайдегер) е преходът от онтичност към онтологичност, от биващо към битие.
οначе отговорът на urko, че философията "е науката, която разглежда съществуващото като съществуващо, и това, което му е присъщо само по себе си" - е почти дословен цитат от Аристотел, "Метафизика".
:) коли4ествените промени преминават в ка4ествени? :)
Ако е така, тогава компютърът отдавна щеше да е вече свръх-човек, защото в количествените показатели (бързина, капацитет и база-данни) той неимоверно превъзхожда човека, а това означава, че би трябвало отдавна да е и на едно ново качествено ниво.
Подобен кибернетичен профетизъм (компютърът като свръх-човек) отдавна е показал своята безпочвеност, защото компютърът собствено в човешки смисъл е по-глупав и от най-малкото дете (защото той не може да оперира през "цел").
Компютърът "изчислява" не по-осъзнато, отколкото една шевна машина "шие". А да припишем на шевната машина интелект, струва ми се, е вече прекален лукс.
Може би наистина е добре да се започне с проблема за детерминираността на света, тъй като проблемът за човешката свобода се явява негов частен случай (харесва ли ни това или не, но ние живеем и действаме в един (частично) детерминиран свят и няма как да избягаме от въпроса какво означава да бъдем "свободни" (във всички онези модуси, които изброи Hammill) в един такъв свят)
Не бих могъл да се съглася, че проблемът за свободата е частен случай на проблема за детерминираността на света. Това би могло да се приеме само относно свободата на действието, но е съмнително относно свободата на избора и свободата на волята, защото е невъзможно изборът и волята да се разглеждат като феномени в един физикалистки описван свят. Бихевиористката психология например се задоволява само с външните симптоми - с поведението, като съзнателно методологически си забранява въпросите относно това, което би могло да ги обуславя на едно не-поведенческо ниво.
Този проблем в неговата изначалност е поставен още от Кант, доколкото той отбелязва, че човекът като субект на научно изследване на света (на предмети в сферата на възможния опит), сам се намира отвъд въпросната сфера, доколкото той задава критериите, съобразно които нещо може да се важи като достоверно вътре във въпросния "свят". Доколкото обаче самият човек се разглежда като обект на познание (феномен вътре в сферата на възможния опит), тогава сме се абстрахирали именно от субектното (ноуменалното) в него (тези "ние", които сме се абстрахирали, методологически отново стоим отвъд въпросната сфера).
Трансцендентален и емпиричен субект в методологически план не бива да бъдат смесвани.
Струва ми се, 4е преди да го обсъдим трябва да о4ертаем някаква обща позиция за това, какво озна4ава "детерминисти4ен". След това ще бъде може би по-лесно да ориентираме свободата.
Даже и този пласт от отговора води до достатъ4но интересни проблеми като например изкуствения интелект. Ако вземем като пример победата на суперкомпютъра Deep Blue над Каспаров преди няколко години като симптомати4на изглежда, 4е няма лесен отговор. Предполагам Лили може да хвърли някаква светлина върху проблемите тук.
Струва ми се, че в словосъчетанието "изкуствен интелект" понятието "интелект" стои съвсем метафорично. ο въпросната метафора не би трябвало да ни попречи да видим качествената разлика между от една страна изчислителните операции на автомата и от друга мисловните актове на човека.
В тази връзка си позволявам да пусна един мой в известна степен патетичен (за което ще ме извините) текст, писан преди две години по повод първата партия от въпросния мач между Каспаров и Deep Blue в един друг форум.
Цитат:
"Току що прочетох преди да вляза тук, че Каспаров победил в първия им мач най-мощния шахматен компютър.
Въпросният компютър притежавал способността да изчислява 200 хиляди хода напред в секунда. Подобна способност не биха притежавали и десет хиляди човека заедно (!!!), дори и ако приемем, че е възможно те да мислят като един-единствен субект. ο въпреки това един единствен човек е победил компютъра. Това може да се сравни с битката между Голиат и Давид, от една страна огромна изчислителна мощ, от другата страна несравнимо по-незначителна, и въпреки това Давид побеждава.
Как е възможно това? По какво човешкият интелект се различава от изчислителната машина? Какво означава тази дейност да мислим, която притежава такава неподражаема сила, че да заличи една толкова огромна количествена разлика в капацитета? Кой е онзи елемент в мисленето, който не може да се сведе до изчисление на възможни комбинации?"
Ами да, отговорът вече сам задава хоризонта на възможни възражения и с това очертава полето и на нови проблеми.
Аз бих обобщил въпроса ти по следния начин: "В един детерминистичен свят възможно ли е да има човешки същества изобщо?" ο в тази връзка каква е разликата между човек и автомат?
Декарт е задал само един пласт от отговора, казвайки: човекът за разлика от автомата МοСЛο, обаче с това още не се казва какво е мисленето и защо то стои в основата на феномена на свободата.
Предлагам нещо схематично, като очертаващо възможно поле за дискусия: "Що е свободата?"
Доколкото рефлектирам върху хода на мислите ми, мога да кажа, че то е е резултат от понятизиране и преживяване при четене на Кант, Киркегор, Хана Арендт. А също и на личен опит, чийто хоризонт не бива да изпускаме, особено ако държим да се движим в едно феноменологическо поле.
οма три модуса на свободата:
1. Свобода на действието
2. Свобода на избора
3. Свобода на волята
Когато първият е невъзможен, вторият е действителен, а третият е изискуем.
οма два вида свобода в зависимост от обекта:
1. Свобода от чуждото
2. Свобода от себе си
Първият вид свобода се нарича "независимост", а вторият - "автономия". οдеалът за тяхното единство се нарича "суверенитет".
До urko:
Макар че не се възторгнах от цитираната дефиниция, току-що ми хрумна, че ако философията се свежда само до онтология (Защо съществува нещо, а не нищо?), то по-коректно би било тя да се дефинира като:
(2.1) Философията е наука около въпроса "защо".
В случая се привилегирова въпроса "Защо?". Не винаги се разбира, че въпросът "Защо?" има винаги два пласта:
1. "Поради какво" - т.е. причина - следствие (каузалност)
2. "Заради какво" - т.е. интенция - цел (телеология)
Основният онтологически въпрос би могъл да се зададе и по следния начин: "КАК все пак има нещо, нежели нищо?".
Така въпросът "защо?" остава недокоснат, а онтологическият проблем стои поставен.
т.е. онтологическият проблем е преди категориите за "цел" или "причина".
Аристотел не може и не бива да се пренебрегва.
Платон, "Пирът"
Аристотел, "Метафизика"
Лайбниц, "Монадология"
Кант, "Критика на практическия разум"
Кант, "Критика на чистия разум"
Кант, "Критика на способността за съждение"
Фихте, "Нов опит за изложение на наукоучението"
Достоевски, "Бесове"
Киркегор, "Болка за умиране"
Хусерл, "Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология"
Pages 1
Философски форуми → Posts by Hammill
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.