Search options

на едно философско упражнение колега, напълно не-иронично, ни сподели, че според него "най-чудесното нещо по отношение на ученето на философия е фактът, че след каквото и да е изказване никой от слушателите не може да заяви "разбрах какво каза току що!" съвсем не-чудесно е, ако зад такива мнения стои идеята, че каквото и да бъде казано в ситуация на преподаване (и упражняване) на философия ще остане в рамките на разбриането само на този, който го е казал! и какво изобщо се очаква от евентуалните потребители на това говорене - да се омайват от гласа на говорещия, да изпаднат в унес следейки движението на устните му?? струва ми се, че в процеса на следването все повече се наложи ситуацията "нищо не разбрах, следователно, този, който го каза е много умен.", намира се под формата на лекции (макар, че не ми се иска да подозирам някой преподавателите в умишлено недопускане на студентите до техните осъществени разбриания на темите!), дискусии, изпити..  е ли курсът по философия една мъъъъъъъничка общност-ичка, в която хората ентусизаирано си "доказват", че наистина са умни, което може да бъде постигнато само чрез неразбираемост, след което, вече по-уверени в себе си, се прибират вкъщи за да се справят сами? наистина, предполагам, не е лошо, ако това води до страхотно интензивно развитие и самостоятелно създаване на стойностни продукти, които могат да бъдат достигнати по друг път... просто понякога се чудя така ли е, както нещата се случват? :-)