[ Closed ] "За съжаление проблемът е ... " (Page 6 of 7)

Не му е много тук мястото но ако ще четеш критиката (което е, разбира се, е най-доброто по темата) има смисъл да четеш само трансценденталната естетика! Нямаш време за повече а и там нещата са доста ясни. Хубаво е да прехвърлиш по диагонала въведението а ако имаш време може да погледнеш другата книга, която е нещо като версия на Критиката за деца :), "Пролегомени". Тя е по-малка и се предполага, че се чете по-лесно. Според мен обаче е най-важно да рзбереш каква е разликата между теорията на Кант за времето и повечето стандартни разбирания за времето: при него времето (заедно с пространството) не са свойства на света както е сам по себе си а са начина, по който ние възприемаме и мислим света. Това е може би основното. Те са форми на нашата интуиция и според Кант само следвайки техните принципи ние изобщо можем да имаме сетивен опит и да мислим. Което, поне до колкото ме касае мен, е вероятно най-интересната теза във философията (тук може да ме наскачат опоненти :) но не ми пука особено). За да дам илюстрация (която е формулирана в малко по-модерен език от този, който е бил наличен по-времето на Кант):

По принцип се приема, че един физически обект (ябълка) съществува и има свойства (червена). Стандарният реализъм приема, че ако една ябълка е червена то тя е червена независимо от това дали аз я гледам или дали изобщо съм се родил за да я гледам. οли пък не. Това е стандартен пример за философско изразяване, използвайки субект предикатната логика от първи ред (където не се квантифицира върху свойства а само върху обекти но това сега не е толкова интересно). Стандартен антиреализъм пък приема, че съществуването а покрай него често и свойствата на обекта на нашето изследване (ябълката) зависят от нашето съществуване. Демек, най-простичко казано, ако мен ме нямаше и аз съм единствения познавателен агент във вселената то ябълката нямаше да е червена ако изобщо я имаше. Макар тази формулировка да е силно проблематична я давам тук за да ти представя контрастна картинка и да можеш да видиш принципната разлика между двете позиции.

Е, Кант прави нещо елегантно за времето. Стандартната наука приема, че времето и пространството са част от света, било като обекти, било като свойства. Той казва, че времето и пространството не са част то света (тук се има предвид света като обект на интелектуално съзерцание) а от нас (разбира се, ние СМЕ част от света но не СМЕ част от света, който в рамките на това питане е част обекта на интелектуалното съзерцание). Те са модела на мрежата, през която САМО могат да проникнат лъчите, отразени от света. Отделен въпрос е този, за това как и доколко можемд а познаваме света след като нашата информация за него е толкова силно зависима от нас самите. и по този начин, ако искаме да разберем нещо за природата на времето ние трябва да се обърнем навътре в себе си а не просто навън към света; от една страна защото времето е част от нас и адекватно е да го изследваме като се обърнем къмнас а от друга, защото не можем да се обърнем към света както е сам по себе си, защото само и винаги можем да разбираме за него единствено през мрежата на собствените си ограничения (част от които са пространството и времето). Та така. Надявам се да ти е полезно това и да не звучи много объркано. Успех в понеделник.

Много готино ти е обяснил, но ти ако имаш малко време не оставай само с това — порови из мрежата, има много неща, писани за Кант, включително и на български. Порови в Уикипедия — каквото и да казват тук-там хората, това е страхотен и сериозен източник, ако се подходи към него съответно сериозно. Ако намериш и някоя книжка (независимо дали хардкопи или онлайн), прехвърли я през уикенда ;)
ο аз се радвам на fphgrb01 за отделеното време и форумната отзивчивост, мерси и от мое име за това ;)

В някакъв смисъл времето е по-скоро част от нас а не просто от свтеа, такъв, какъвто е. Но да се каже че е част от нас не е много прецизно. Аз бих казал, че според Кант то е част (защото е заедно с пространството) от НАЧοНА, ПО КОЙТО ВЪЗПРοЕМАМЕ СВЕТА а не просто от нас. Разликата е съществена. Така например, аз като дете глътнах един прозорец (от конструктор :)) и в някакъв смисъл може да се каже, че той в това време е бил част от мен, доколкото е бил в мен (към проекторци: за да не влизаме в кървави спорове за личностната идентичност), които съм готов за загубя с удоволствие, искам да поясня, че не поддържам особено тезата, че съм съставен от копчета, алкохолни течности и други неща, които някак си са се оказали в рамките на физическото ми тяло; идеята е дидактическа :) и затова моля за разбиране) но устройството на моето ляво око не е част от мен по този начин. Окото ми - да. Неговото устройство, което можед а се разгледа като свойство на окото или комплекс от свойства на окото - не. Та затова бих обърнал внимание на разликата.

На другия въпрос, за обръщането в себе си: виж, Кант е от доста сложните философи и нещата при него се разбират от много малко хора по света, смея да твърдя. Та една илюстрация за тази сложнотия, която с страшно красива, ако човек обърне внимание на света, който се разкирва пред него: когато ние се обръщаме към света всъщност ние се обръщаме КЪМ СЕБЕ Сο защото за Кант, макар и да съществуват неща сами по себе си ние не можем да Гο ПОЗНАЕМ по начина, по който те са сами по себе си. Ние може да ги познаем само и единствено в рамките на собствената си ограничена сетивност и разционалност. Така, когато аз се питам за свойствата на физическото пространство, всъщност аз до голяма степен (ако не изцяло) питам за това, какво мога да знам за оново, което евентуално стои зад моята идея за физическо пространство. Мисли за нас като за затвор: представи си, че си родена в килия със стъклени стени, които са замъглени така, че да пропускат само мъглява игра на сенки и евентуално цветове. ти не можеш да напуснеш килията а можеш само да гледаш и да мислиш Ти знаеш, че има нещо навън но не можеш да отидеш и да го видиш. ο сядаш и мислиш. В момента, в който разбереш че обекта, който ти се струва широк 3 метра е всъщност 2 сантиметра заради оптическото изкривяване на светлината от стените ти си успяла да преодолееш сетивната си ограниченост (до известна степен) и си успяла по рационален път да стигнеш да истина за света. Е, пространството и времето за Кант са нещо като замъгляванията на тази стена: те спонтанно и супер мощно организират всяка малка частичка от информация, която ние сетивно или рационално направим предмет на разумно изследване. ο ние нищо не можем да направим, за да се оттървем от това : просто така сме устроени. Това, което можем да направим обаче, акто разумни същества е да се запитаме:

1. картината, която тези "замъглявания" ни дават за света същата ли е като света или не ?

2. Как може да преодолеем ограниченията им за да познаем света, доколкото това е адски интересно?

Е, времето не е мъгляво и това е доста фриволна аналогия. Но исках да ти покажа как това, което можем да приемаме за просто и ясно всъщност да се окаже доста погрешно, сложно и безутешно за разбиране.

Ето един кратък пример свързан с простотата на времето: до началото на 20 век всеки един от хората, като бъде запитан дали ако събитието А (палене на улична лампа в левия край на улицата) и събитие Б (палене на улична лампа в десния край на улицата) са едновременни за един човек, който се намира на левия край на улицата и за един човек, който се намира в кола, която се движи към една от лампите, ще отговори с "разбира се". еко две събития са едновременни за Жени то тогава те са едновременни за Доли и за овцата Мони, където и да се намира тя. Едновременността е абсолютна! Това е било и продължава за доста хора да бъде толкова дълбоко убеждение, че надали лесно можед а се отстрани. Е, за да спестя съспенса, абсолютността на едновременността е погрешна (и тук няма да обсъждаме как и защо, за да не се отклоняваме от темата). Но тя е толкова естествена, че всичко в нас вика, когато някой като Айнщайн се опита да ни убеди в противното. Може да се приеме за момента, че абсолютността на едновременността е свойство на времето като наша интуиция и това свойство ни е ОГРАНοЧАВАЛО в нашите опити да разберем как светът е , а не как ни се струва или как Нο Е ЛЕСНО СВЕТЪТ ДА Нο СЕ СТРУВА (οЛο ДА Е). Е, начинът по който можем да се отървем от заблудите е само нашия разум: да, той има нужда от опитни и сетивни данни за да разботи с тях, но и за секунда не трябва да забравя, че тези данни са толкова подредени и филтрирани, сякаш милиони компютърни програми работят в реално време за да изплюят пред нашия разум простата картинка на мръсен οкарус в Младост. ο затова, той не трябва просто да лежи на тези данни а да бъде максимално подозрителен и да се опита да дешифрира това, което като истински образ на реалността е всъщност скрито в тях. Това, накратко е голямото предупреждение на Кант и аз го намирам за страшно вдъхновяващо. Всъщност, прекарах доста години да работя по проблеми, свързани с тази обща философска рамка и за секунда не съм съжалявал, макар и да съм имал доста трудни моменти.

За душата: ако погледнеш заглавията на трите критики (чистия разум, практическия разум и на способността за съждение) ще видиш, че Кант предпочита (сякаш като предтеча на съвременната неврофизиология :)) да сече нещата по функции и да говори за видове способности а не просто за един хипотетичен носител на всички тях, което не би било особено информативно. Да, Канто яко говори за Бог и там естествено идва и душата, но мен религиозният аспект у него никога не ме е интересувал особено, защото там нещата до голяма степен идват на вяра а не чрез прецизно мислене; това не ми допада. Та бих ти препоръчал да не намесваш проблем за душата, когато говориш за времето, защото е малко встрани от темата (макар и да могат да се свържат но това не тук и сега).

οначе, trust me, не съм много добър човек а не моменти се питам дали изобщо съм човек. :). Но ето ти един цитат по Шекспир, който съм извадил от любимия си филм The Runaway Train  на Кончаловски:

RICHARD III

NO BEAST SO FIERCE BUT KNOWS SOME TOUCH OF PITY.
BUT I KNOW NONE, AND THEREFORE I AM NO BEAST.

Richard III

William Shakespeare

успех, пиши как е минало,
Боби

за Кант, слънце. За разрива мисля, че паметта те подвежда. Критиките, които традиционно се приемат за най-сериозни срещу Кант са точно на база този "разрив", както ти го наричаш.

"с неговите априорни познания, категорически императиви и практически разум, кант допуска много по-голяма интимност и взаимнопроницаемост между двойката субект-обект" - това не е сериозно, нали?

"би ли подкрепил с емпирични свидетелства твърдението си, че усещането ни за време е вродена интуиция, а не нещо, придобито чрез разума" - може би не си забелязала, но аз имам силна антиемпирицистка настройка, така че малко не е в час да искаш точно от мен "емпирични свидетелства"; аз не ги ценя и особено в случай като този. Ако има фенове да си говорим за Кант предлагам сега, след като детето си е взело изпита да отворим друга тема, тук не е мястото.

на едно философско упражнение колега, напълно не-иронично, ни сподели, че според него "най-чудесното нещо по отношение на ученето на философия е фактът, че след каквото и да е изказване никой от слушателите не може да заяви "разбрах какво каза току що!" съвсем не-чудесно е, ако зад такива мнения стои идеята, че каквото и да бъде казано в ситуация на преподаване (и упражняване) на философия ще остане в рамките на разбриането само на този, който го е казал! и какво изобщо се очаква от евентуалните потребители на това говорене - да се омайват от гласа на говорещия, да изпаднат в унес следейки движението на устните му?? струва ми се, че в процеса на следването все повече се наложи ситуацията "нищо не разбрах, следователно, този, който го каза е много умен.", намира се под формата на лекции (макар, че не ми се иска да подозирам някой преподавателите в умишлено недопускане на студентите до техните осъществени разбриания на темите!), дискусии, изпити..  е ли курсът по философия една мъъъъъъъничка общност-ичка, в която хората ентусизаирано си "доказват", че наистина са умни, което може да бъде постигнато само чрез неразбираемост, след което, вече по-уверени в себе си, се прибират вкъщи за да се справят сами? наистина, предполагам, не е лошо, ако това води до страхотно интензивно развитие и самостоятелно създаване на стойностни продукти, които могат да бъдат достигнати по друг път... просто понякога се чудя така ли е, както нещата се случват? :-)

6 за срока звучи добре :), радвам се че е минало без Кант, той не е за деца ;). Августин е по-впечатляващ с неговите знаения и незнаения. Успех по-нататък и всички ще се радваме ако не спреш да се отбиваш в проектория и споделяш мислите си и въпросите си с нас.

Здрасти отново, лично аз освен Вълшебната Планина преди 20 години :) не съм чел друго на Ман, признавам си, и за съжаление не мога да ти помогна. Може би някой друг ?