Search options (Page 1 of 67)

Точно сега темата комунизъм - антикомунизъм в последните постове някак си е актуална. Забелязваш ли че при сегашните протести когато стане въпрос за конкретните политически сили антикомунистическите настроения имат най-голяма мощ. По всичко личи, че социалистическото минало продължава да е и в момента е една отворена рана в обществото. Затова си заслужава да се обсъди.

Но, аз като отговорен другар, все пак не върви само да стоя отстрани и да коментирам, чувствам, че времето налага активни действия и мога поне това да направя - да привлека в левите редици Момчето. А и в такъв момент БСП се нуждае от хора като Момчето, така че... нека пропагандата и агитацията (от която по всичко личи Момчето успешно се е измъквал) започне - сега.

Предлагам ти една игра.
Аз ще коментирам точка по точка последния ти пост, а ти казвай къде си съгласен и къде не. Целта на упражнението не е само да забавляваме публиката, а накрая ти да станеш по-комунист и от мен, тъй като аз отдавна не се занимавам с партийни въпроси.

Най-напред. Помисли внимателно и ми кажи.
Може ли да се вижда истината със сърце? Безспорно тя може да се вижда с мислене, но ако се мисли само причинно-следствено, по алгоритъм това заприличва малко на решаване на задачи. Правилният отговор си е правилен. Но в човешкия свят не винаги всичко е като задача по математика.
"Да виждаш истината със сърцето си" не е толкова лесно колкото изглежда, защото когато човек си мисли, че е така всъщност често може това да са и някакви лични моментни настроения, или просто човек може да пребивава в някаква трайна, устойчива жизнена констелация, например специфични семейни отношения, роднински, съседски, отношения в професионалния кръг и тогава всички оптики на това което е "със сърцето" се изместват със сложни ротации към много специфични емоционални центрове. От там последното което правиш е да виждаш "със сърцето" си, виждаш под ъгъл, онзи емоционален ъгъл, в който те е забила здраво собствената ти жизнена ситуация и те е фиксирала там.
Умението "да виждаш истината със сърцето си", а не с мисълта, означава много дълбоко вникване в живото, в самата живост на индивидуалното, неповторимото уникално живо.
Съгласен ли си? /Само с "да" или "не", евентуално само с вдигане на червена партийна книжка и размахване/.

Ако си съгласен, в следващия пост, който може и да не е веднага още тези дни, аз ще се опитам да кажа, КОЕ според мен са най-силните, най-важните неща за българина. Конкретно, не събирателно, на базата на собствения ми опит с няколко хиляди души. Има нещо, по-точно неща в самата живост, които са много общи. Видяни "със сърцето". Тук разбира се може да се съгласиш, а може и не, може да се поспори.
После това ще се приложи по-горе и точка по точка ще се анализира и ще видиш, че ако не напълно, то почти изцяло грешиш.

Иначе изпреварващо, ако трябва да кажа това което се говори в нашите среди, то е че социализма не трябваше да пада толкова рязко. От рязкостта, бързината на падане произтече провалът през следващите 20 г. Това беше много сложна и субординирана система, която не може, нямаше начин изведнъж да бъде изключена. Може само да се извежда от експлоатация в историческото време поетапно, в никакъв случай не изведнъж.
Тогава антикомунистическите сили не разбраха 2 неща. Първото е че те не бутаха Партията (както си бяха въобразили), а разрушиха държавата - бутаха цялата държава. И в резултат още през първите години веднага след 10 ноември '89 г. се получи безпилотна държава, безпилотна администрация и безпилотна икономика. От това се възползваха не бивши комунисти или нови демократи, какъвто е един от митовете за прехода, а всеки помияр и долен мръсник, който нямаше скрупули да вземе за себе си и да унищожи всичко останало. Абсолютно точно и буквално отговаря на истината: българската държава приличаше на катастрофирал човек, който лежи зашеметен край пътя. Така наречените "бизнесмени" бяха просто по-оправни тарикати, които го пребъркваха, или му сваляха дрехите и за финал се изпикаваха отгоре. Това представлява нашият бизнес, такъв е българският "национален капитал". Ако аз нямах поне някакви капки останал морал и ако не вярвах в Бог и аз щях да съм от тях. И щях да се самоубия по-късно, но не от угризения, а от това, че всички щяха да ми казват: "браво!", ти си успял, издигнал си се - нека ти е лошо сега. Мога да направя голяма мизерия, не че не мога, но после не бих понесъл одобрението, похвалите и ръкоплясканията на останалите.
((Ако това се анализира по-внимателно и във факти ще видиш толкова чудовищно ненормална картина, че здравият ти разум ще откаже да го приеме, или ако ти е останала някаква човешка нормалност ще полудееш)).

...Та, въпросът беше, дали истината може да се вижда и със сърце, освен с мислене?

Е - не! Ти уби всичко детско в мен.

Чудно какъв ли би бил твоя коментар.
1 Имаш население, което 5 века живее без държава, недържавно.
2 Имаш население, което 5 века не познава друго отношение към администрацията, освен отношение на заобикаляне, опит за измама, получаване (а не извоюване) по някакъв "друг", "втори" начин на права.
3 Имаш 5 века действащи местни структури на властта, по места, всички до една легитимиращи се с някаква абстрактна власт (например султана, който седи на майната си, или везира, който се търкаля още по-далеч в някакъв харем с венерическа екзема и надрусан с опиум).
Това свършва към края на 19 в.

Само след 100 г., към края на 20 в. (малко преди края на социализма) имаш следната картина:
+1 Население, което счита държавата за абстракция - тя е "някъде" (например между петолъчката на Партийния дом, Държавния съвет отляво и Министерския съвет отдясно) и там не можеш да припариш. И е на "някого", примерно Политбюро и Секретариата. Всички останали сме равни, не защото сме такива, а защото сме равно отдалечени... от "там" където е държавата и от "тези", които владеят държавата.
+ 2 Население, което по отношение на администрацията се дели на 2: пасивно (изпълнява безропотно и добросъвестно всички разпоредби и принуди на администрацията) и активно (това са активно мамещите администрацията, те заобикалят, нарушават, корумпират и я ползват в частен интерес).
+3 Местните структури на властта не са в този тип пряк диалог с хората, че да се изграждат в диалог с хората, а черпят своята легитимност от някаква супер-абстракция - партийния дом в София и дори още по-нататък Кремъл в Москва.
Това свършва през 1989 г.

Само след 30 г., към края на постсоциализма през 2019 г. имаш следната картина:
+/- 1 Държавата вече не е абстракция, а е непряк източник на твоите доходи и препитания, т.е. държавата трябва да те храни теб. Затова вече не е абстракция, защото я напипваш в джоба си с размера на стотинките, които хващаш там.
+/- 2 Население, което по отношение на администрацията се дели на 2: пасивно (такова, което не работи на щат там) и активно (такова, което си вади хляба чрез работа на щат в администрацията).
+/- 3 Местните структури на властта са транслатор, медиатор между голямото ничие в държавата и частно-икономическия (ПРОЕКТЕН) интерес на отделни субекти за смучене, гньетене, зобене, лапане от голямото ничие на голямата хранилка на държавата.

200 г. след Освобождението, но не благодарение на собствено развитие (за това трябва още по-дълъг период), а благодарение на неудържими мощни процеси на национална десоциализация и социализация в глобалното общество на интернет-културата (това било 5-то измерение, според учени от Румънската АН) може и да се получи гоооооре-долу това за което ти говориш, Момче. Пожелавам ти да си жив и здрав още 50-70 г. да доживееш да си видиш идеите на практика, на живо в истинския свят, но това е тогава, а дотогава трябва да се говори и да не се престава, да се говори неуморно, без спиране, само с малка пауза колкото да се отпие от чаша с вода и пак да се продължава.
Това е малко като "ефекта на пеперудата". Защо пустинята е пустиня? Ами защото всички докато ходят през нея мълчат. Ако всеки, който минава през пустинята разкаже по една приказка - тя вече няма да бъде такава, не знам как, но ми се струва, че по някакъв начин ще спре да бъде пустиня.

Това по- горе беше гатанка за антикомунисти, която при верен отговор носи червена точка:
Открийте разликите между 3-те.

Некадърник бездарен. Мъж в мензис.

Моля за извинение.
Както и заявявам готовността си в случай на предупреждение от страна на администраторите на Форума своевременно да коригирам неприемливите за етикета на този форум изрази в поста по-горе.

Май ще го разкажа по-нататък. Подобни неща отнемат време и се изисква голяма концентрация, независимо колко дълъг ще е текста, който ще се получи, накрая може и да е само няколко изречения. Трудността идва от там, че човек в моето положение, аз съм следвал философия, нищо, че едвам завърших, трябва да се съобразява с останалите философи.
За мен е лесно да кажа това, което искам, но предварително знам, че повечето професионални философи ще наскачат с бурни и възмутени възражения. Знам и какви са възраженията. Не защото съм ги чувал, въпреки, че много от тях вече съм чувал, а защото знам как те мислят и знам какво са чели, за да мислят така. Това е причината, а не друга, която налага много внимателно да построя обясненията и интерпретациите си, съобразявайки се със страхотно голям брой клишета, които са верни, не че не са верни - верни са, но са друго.

Аз в този период се интересувам от социалните движения, Протестът и всичко останало, малко ми е трудно да превключа и да намеря връзката на това с античната философия.

Все пак, един от много важните въпроси, които има отношение към нашата тема и образът за билярдната маса и топките е въпросът за пълнотата на Платоновите идеи: те рестриктивно ограничаващи и изключващи ли са или обратно - всесъдържащи и всеобемащи? В първия случай идеята (да вземем за пример идеята за човек, или идеята например за площад) е само това, което остава след като отстраним всичко несъвършено. Във втория случай обратно: идеята е пределна пълнота, така всеобемаща "всичко по темата", че извън нея не остава нищо, което да не се съдържа там.
Аз вярвам, че и Сократ - учителя, и Платон - ученика са поддържали, че идеята, съвършеният образец е всеобхватен образ. Ето още един фундамент от който философиите на Платон и Аристотел са точно обратни, Аристотеловото "Неподвижно движещо" е силно рестриктивно и ограничаващо - то не съдържа несъвършенства и по тази причина не е модел, образец, а нещо съвсем друго - формата на формите на всички отношения.

- - -

Сега да се върнем на примера с билярдната маса и топките.
Как Платоновите идеи са "билярдна маса"?
Много просто, идеите биха били ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ конфигурации на топките - ъгли, траектории, взаимодействия, ВСИЧКО. Ето така те са билярдната маса. За да вникнем в това най-лесно можем да си представим следната абстракция, да си представим същата билярдна маса, само че безплътна, с прозрачни очертания. И да си представим как всяка траектория на топките и взаимодействието между тях рисува линии, които -самите линии - в безплътната маса стават плътни. Накрая се образуват толкова много линии, че от тяхното наслагване се получава цялата маса. Горе-долу това е. Само че още преди първия удар с щеката.

Философско проникновение на платонизма има невероятно много следствия. Първото е че "вътре" в билярдната маса се преобръщат много от причинно-следствените връзки и те нямат този тип на протичане, познат "отгоре" между топките. И времето "отдолу" не може да тече както е "отгоре" при топките. Също и не всички алгоритми на процесите са точно алгоритъм. Възможно е да има някои процеси, които от гледна точка на даден идеално типичен математически модел, приложим при топките да изглеждат така, че събитие в бъдещето, което "още" не се е случило да предизвиква по неалгоритмичен начин събитие в настоящето, което чак после по алгоритмичен начин да отвежда до пак същото събитие в бъдещето, което се актуализира, става актуално.
През Платон по тази тема би могло да се каже, че със сигурност и категорично гравитацията, както също и "време-пространствената" крива НЕ се генерират в измеренията на познатата ни Вселена. Което означава, че дори и да се получи Стандартния модел с бозона на Хигс, пак това не е точната картина, а по-скоро добре напаснат и "калибриран" модел, който отговаря на нещо, което не се съдържа в модела и не се вижда там.

И ако си избереш да вземеш социализма като отправна плоскост - от там, от там, а не от другаде да философстваш за историческото време в настоящето, надявам се да не се обидиш, но аз като човек който почти изцяло мисли в символи и художествени образи, мога да ти кажа какво ще се получи.

Ти ще превърнеш философията в презерватив и ще се опитваш да набутваш някакви свои си талази от виждания в областта на политическото. Лошо няма, българска политика е такава, че се нуждаеш от презерватив - там е дълбоко инфекциозно поле, кошничка с изненади с всевъзможни венерически болести и инфекции. И аз съм опитвал, но ми се отщя още в началото, естетически. Това е в случай, че избереш да тръгнеш от социализма като отправна плоскост, ударението даже е на 'плоскост'.

Съвсем друго нещо обаче е да се мисли в по-дългата перспектива на историята. Вземи и периода преди 9 септември '44 г. - толкова много интересни неща има там. После, ако ти е приятно добави и социализма. На това му се казва ерудиция. И ще бъдеш един високо образован човек, експерт, познавач на българското, българския народ. Това е един чудно прекрасен народ, забележителен в много отношения. Който обаче винаги прави възможно най-лошата политика.

И това поизчезна напоследък - познаването на историята на българското (всички сме се фиксирали в социализма като някакви параноици с хистеричен пристъп).

В един сайт намерих много симпатичен виц:

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
-Добре дошъл, Алберт! За нас е чест - такъв велик учен, такава велика формула измислил!
Айнщайн казва:
-Остави я моята формула. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
-Но, Господи, тук има грешка?!
-Е, да де...