Редактиране
" ...С хора" и " усилиЯ"
You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Posts by Ivan
Редактиране
" ...С хора" и " усилиЯ"
Здравейте,Sorry,
Изненадва ме следното ви питане:
"Не разбрах, дали имам роля в намирането на "изход". Но дори да сте го предвидил, аз няма да мога да помогна. Не поради липса на желание. А, защото... така се случи.
Лека нощ."{ как се получава това с цитатите в кутийка?}
Струва ми се, че и в друг ваш пост бяхте допуснала, че темата е "моя".
Излагам своя очевидност, която вероятно подлежи на обсъждане.
Самото естество на форумна работа, според мен, предполага съвместност, в която собствеността спрямо тема, резултати, права е " на всеки" или е обща. Вероятно току що изложеното схващане за собственост подобава доста да бъде питано.
С други думи, превръщането на тема, осмисляне и т.н. от лична в публична, вече предполага,за мен, че предложилият има не повече от правото да работи съвместно, и ангажимента, който съм склонен да мисля и като задължение, да се грижи за ставането на съвместността. Приемам, че всичко от написаното до сега може да се дискутира.
По смисъла на горното, ме изненадва признаването за собственост-" темата е ваша" и предполагането на " роля" за друг. Не знам...появата на роля ме изненада. Не считам, че е правомерно да "давам" роли, а и ...как да дам нещо, което нямам :).
Както е видно от постовете ми досега, аз изглежда изгубих и " приблизително ясна" идея какво " търся". Струваше ми се, че имам, но...Следваща от горното е и естествената липса на " сценарий".
Допускам, че нещо в стила ми на работа загатва възможност за преднамерени / в случая режисирани/ действия. Бихте ли ме насочила? Явно правя нещо в повече от желаното/ съзнаваното, а не мога са установя кое е? Тези ваши впечатления не са търсени и намирам в тях симптом за проблем в работата си. Изглежда извършвам несправяне откъм съ-общаване/ изработване на основание за общност със хора/. Може би на това се дължи нагласата ви " да помогна". Истина е, че първият пост можеше и да бъде прочетен под заглавието " Зов за помощ". Предвид на това, от него насам, полагам всички усили да стане поне " Покана за взаимопомощ".Последното е по- незначимо от " Покана за съвместност, за заедност, за общност в изследването", които са и търсените всъщност. " Поканата за взаимопомощ" разбира се, може да почива поне на реципрочност: с други думи-ако вие откривате " нещо за себе си" в тази тема, което е съ-общимо и за други, моля заповядайте!
Хубав ден!
P.S. Приликите с текстове на Екзюпери, които откривате са или буквална случайност, или съумявате да удържите свое подобие в разликите. Иначе ми е напълно непонятно...
ЗдравейтеLilia,
приветствам ви за съ-мислието.
Ще се въздържа от конкретен коментар, доколкото сме в ре-тематизация и още не ми е съвсем ясно как да продължим. Сигурен съм обаче, че когато се ангажираме отново с изследователски процес, вашият пост ще ни е от помощ.
Хубава вечер!
Valentino,
бих ни поканил към самообладание и присъствие на духа. Струва ми се, че се различихте неоснователно спрямо първите си постове. Ако и да сме в процес на ре-тематизация, аз не бих желал да пренебрегваме предложенията, които правите. Особено тези в първия ви пост.
Трудно ми е обаче да продължа да прикривам несъгласието си спрямо начина, по който осмисляте човека. Има вероятност да величаете " зверството" и от там да правите заключение, че именно посочените от вас като значими, исторически личности, са извършвали " най-големите зверства".
Искам отново да ни поканя да работим внимателно с Ницше. Той категорично извършва значими философски постижения, но във философското му наследство има прекомерно много неовладяност и неопределеност. Предполагам, че сега ще ме обвините в посредственост. Може и да сте прав.
Допускам, че имате своите основания да радикализирате позицията си.
Струва ми се, че "свръхчовекът" като модус е спасяем единствено като процес, и то отново внимателно, като стремеж към самопреодоляване, а по-добре като саморазвитие.
Valentino,
относно свободата съм съгласен, че няма как да я мислим като израз на законовост. Напротив-със закон тя се признава, не повече. Относно гарантираните права: струва ми се, че правото на свобода в слово, изключва "псуването", което повече ми изглежда да е /буквално/израз на не-свобода. Като че ли, то по-скоро попада откъм страната на задължението " да се въздържаме да псуваме" при признато право на свобода на словото.
Добро утро!
За настроение:
Оркестър без име- Оставаме ! И продължаваме, бих добавил :) .
[http://www.youtube.com/watch?v=Svifc9UG5VY]
Напрежението започна да придобива някаква определеност, която би могла да бъде изложена.
Искам да изкажа благодарност и признание към основателите на този форум! На тях дължим възможността за съ-мислие във форумен вид!
Изказвам и задълженост към съ-мислениците, с които заедно работихме по темата до момента.
Признавам си, че тази съвместност, поне на мен, помогна да интензифицирам напредъка по невероятен начин. Показвам какво се има предвид: само в рамките на четири дена, форумното сътрудничество ми помогна да схвана " дефект" в питането, който вероятно щеше да ни изведе в " задънена улица". В този смисъл, мога да свидетелствам от личен опит вече, че съвместността във форума на Проектория предлага чудесни възможности. Надявам се, че всички съумяваме да означим и мобилизираме получаваните резултати и с оглед на собствения си напредък!
Сега-аа, с надеждата, че ще подходим с благоразположение към " виновността", ще изложа проблема, тъй както ми се струва, че е.
Мимоходом споделям, че приемам да бъда разпознат като някой, на когото липсват първите три години. Предполагаме, че новопостъпилите в питагорейската школа са спазвали обет за мълчание три години. Възможно е аз да поизбързах, защото мълчах само една / в регистъра на форума/:).
Но стореното, сторено...а и то не е малко.
Първи опит за установяване на " дефекта": по начина на полагане на питането е допуснато "философ" като своеобразна определеност да се вземе като вече наличен, получен и " пригоден" да произвежда своеобразна на определеността си действителност във вида на философски принос. И така може, но само като много частен случай. Обаче... през така удържано питане няма как да ни се получи ставането на тази определеност, която вече открито можем да твърдим, е предпоставена и предпоставяна / от мен до сега/. Вероятно и от там произхождат неразбирателствата ни с Valentino, в чийто първи постове по чудесен начин е загатнато ставането на философа. Допускам, че на същото, обаче прочетено във фаталистичната му фактичност на " вече станалото и неизбежното" се дължат някои от различията ни със Sorry. Едва ли не, аз си позволих наглостта! да възразявам на най-добронамерено предложените ми решения, като на лесни. А направеното в постовете на Sorry всъщност е ,като че ли, единствено възможното, с оглед на такава предпоставеност.
Накратко: предпоставянето ни въвежда в много сериозни затруднения. Ако останем при него губим толкова много, и най-вече " надеждата" за всеобщност на резултатите ни. Всъщност, в постовете ми по не съвсем явен начин, беше мислено следното. Философ е лице, което е завършило образование по философия в Университет и иска да бъде професионалист. Струва ми се, че тук тавтологиите, които възпрепятстват каквото и да е получаване на смисъл, са само един от проблемите. Положителното все пак, което като че ли прави ситуацията спасяема е, че се остава в социалното- образование, образователна институция, действия, които са предприемани от човешки същества ... по тежкия случай щеше да бъде, да се скочи направо в свръхестествени предпоставки откъм божества, природности, обдарености, музи и т.н , които за да се отстоят се скриват в "отвъдното", до което по очевидни причини е отказан достъп. С други думи, аз ни подведох да се изложим на опасността да се позоваваме на някаква метафизика, или пък да "запретнем" ръкави и да създаваме нова. Което пък неминуемо щеше да ни доведе до нуждата и от съответната социална философия, която за да ни стане, трябваше да организираме през йерархий, редополагания на хората по " сан" и " достойнство" и ето ви противоречие, вече непреодолимо. Питане, което цели и " социализацията" :) на философа, проведено по един предпоставен начин, го принуждава да стои в " не-социалното", което може да се извърши и през" свръх-социална" привилегирована позиция във вида на " елит" например, който тук неминуемо би съвпаднал със " специална порода"/ заемка от животновъдството- струва ми се, че няма от къде другаде да дойде/ хора. А пък нужната ни политическа философия щеше да е направо за съд..., ако бихме си позволили да я създаваме. Допускам, че познавателна теория така и нямаше да развием, а щяхме да се спасяваме с логика.Вероятно онтологията ни щеше да е във вида" тука има, тука нема"- като се натъкнем на реалност, незнайно как я установяваме, като не се натъкнем-...седим и чакаме тя да се натъкне на нас :).
Наблюдение: размерите на поста пак пораждат смущение...
Предстои изработването на възможност за изход.
Здравейте!
Появи ми се неочаквано напрежение откъм тематизацията. В момента ми е трудно да го ословестя. Като получа някакви смислени резултати, ще се включа отново. Струва ми се, че има "дефект" в самата тема, но не мога да установя точно откъде идва.
Казаното не означава, че с " лека ръка" ще пренебрегнем резултатите, които вече получихме. Струва ми се, че те никак не са малко. Благодаря ви за съвместността. Всъщност тя овъзможностви бързото установяване на все още "неназован" проблем. Иначе, представяте ли си...Щом десет години ми бяха нужни, за да се осмеля да повдигна темата, сигурно двадесет щях да изразходвам, за да схвана какво не е наред...:).
Хубава вечер!
За настроение:
Васко Да Гама от село Рупча
[http://www.youtube.com/watch?v=9PRqdAFxHdg]
Valentino,
на първата част във вашия последен пост отговарям в поста до Sorry.
За добро или не, трудно ще открием лесно решение на така поставеното питане.
Струва ми се, че Ницше не би помогнал в случая. Философстването му позволява съ-мислие при много специфични условия.Струва ми се, че сериозно негово постижение е, че съумява да трансцендира социалното и да направи опит да го осмисли цялостно. Смущаващото обаче е, че той като че ли си остава "там": в трансцендираното/трансцендентното. Което е почти равнозначно с " никъдето". В този смисъл, ако бих търсил изолация, то вероятно Ницше е един от най- подходящите наставници.
Поканата да се положи философстването само в личното/приватното/частното е приемлива, при положение, че я мислим като хоби, прекрасно занимание, самоусъвършенстване и т.н. Най-общо- действия по самозадоволяване, самоудовлетворяване и т.н. Моля да не оставаме с впечатление, че ги подценявам. Спорта за здраве, разходките в планината, здравословното хранене и т.н. са от същата категория.Посочихме и по-горе- тези занимания са включително конституционно подкрепени.
Въпросът е може ли да се очаква повече от философа?
редакция: ...но ми СЕ струва
Sorry,
посочвате лесно решение, но ми су стува, че то се отнася към различен проблем.Струва ми се, че тук "работа" функционира по смисъла на препитание. Търсенето на възможност за препитание е по-друго търсене. Струва ми се, че ние се опитваме да изработим основания за признание.
Посочвам следващо позитивно твърдение:
прочит: "Приносът се състои през възможността да бъде покатерен".
С други думи- собствено философският принос във вида му на резултат може да послужи като основание за не-философски постижения. Във вида му на прочит звучи добре: философите създават основания за напредък, които могат да бъдат и са използвани от не-философите, бих добавил и от самите философи. Имам чувството, че напредваме доста устойчиво.
Относно жертвеността-предполагам, че е въпрос на гледна точка.
Загатвате несъгласие относно " смисъл". Бихте ли го изложила?
Valentino, установявам, че не мога да осъществя връзката между:
"Осмисляйки това, в което (с полза или без полза, с успех или без успех, с удоволствие или болка, с амбиция или без амбиция, рушително или градивно, за добро или зло и т. н.) участва и това, което сам той в своето участие прави, човек извършва движение на духа по надлитане рамката на настоящото си ценностно вместилище и в последна сметка - по осмисляне самия себе си."
и
"И въобще - философията осмисля живота, т. е. средоточва човешкото: това е нейният основен принос към живота (доколкото животът бива най-подир да бъде един човешки живот). О, да, философията прави смисъл!"
Нещо ми липсва, не мога да получа следването през общност- човек, смисъл, осмисля 000 философия. При мен има този незадоволителен вид.
Бихте ли ме насочил. Допускам, че това насочване представлява вторият ви пост, но няма как да проверя.
Дописка:
Линк към обявата в блога на ABC.[http://www.blog.abcbg.com/?p=328]
Форумът под обявата е пораснал на пет коментара. Струва ми се, че и там има резултати, които можем да привлечем, но още не ми е ясно как да го направим. Вероятно с copy/paste и позоваване.
Добро утро!
Диана Експрес- Утре
[http://www.youtube.com/watch?v=5ZjjIpXq_6o]... за тонус./ Моля да приемем "духа" на песента. надявам се, че не накърнявам нечии естетически вкусове./
Продължаваме...С други думи " Нов ден, нов късмет!
Sorry, правя прочит на post-a ви:
" Философът, любейки мисленето, чрез което разбира или не разбира хората, чувства се страхотно, ...може да изпитва щастие, да го споделя, да знае Как, за да е по-осъзнат смисъла на живота, има мисията не просто да защити вече открити неща, но и да провокира хората да мислят правилно за да са полезни на себе си".
Покана: бихте ли посочил/а, кое от казаното считате за неотменима философска компетентност?
Уточнението ще ни помогне в работата с различаването филисоф/не-философ.
Отново пренасяме и прочита на предложеното от Valentino: " Философът прави смисъл".
Отбелязване: в момента работим със смислите принос, компетентност и мисия / post-а на Sorry. За сега само посочваме, но е вероятно да възникнат затруднения откъм съ-общимост по някое време, които пък ние бихме могли да използвали за напредък.
Считам, че дължа обяснение: От къде на къде именно тематизация през принос на философа?
Ще направя посочване, което можем да използваме като " материал". То ще бъде от автобиографичен характер. Позоваването е отнесено към няколко ситуации.
1. Допускам, че в основата на питането за принос може да "лежи" и твърдението " Който не работи, не трябва да яде."- има вероятност да присъства в някой буквар, читанка или...от първите класове. Доколкото сега е само позоваване, ще остане без коментар.
2. Принос се иска да бъде извършен и посочен от всеки , който възнамерява да защити и придобие научна степен, включително образователно-научната " доктор". Тук бихме могли да поканим да покажат какво са правили, когато са посочвали приноса/ приносите си защитилите такава степен. Буквално: каква поредност от действия са удържали, за да могат със сигурност да определят " принос"спрямо " не-принос". Поканата е и към тези, които са членували в комисии и са приемали или не са приемали " приноси". Биха могли да предложат случаи,казуси и т.н. за осмисляне, с които да работим.
3. Случайна среща: автор П.Дракър. При него ме отведе изследването на управляемостта на промените и в една от книгите му се натъкнах на глава: " Да управляваш себе си: ІІІ Какъв е приносът ми? В: Дракър, П. (2000)Мениджмънт предизвикателствата на ХХІ век. С: Класика и стил.,с. 177
Отбелязване: в търсенето на поводите за възникване на питането от принос показвам случаите на срещаа не отправям препоръка за книга, т.е. в момента не се ангажирам да просвещавам....честно :)
4. Разбира се обявата в блога на ABC Design от 18.11.2008 " Търсим да назначим философ", където ясно е посочено следното:
" От кандидатите очакваме:
1. Автобиография
2. Документ, описващ това, което един философ може да прави и с каквото може да допринесе за дейността на една уеб агенция."
- т.2 е директно изискване за посочено и признато по социален начин / чрез документ-тях ги произвеждат най-вече институции/ "можене да прави" и "каквотото на можене да допринася".
Горното изброяване е направено според реда на " срещи" във времето (ми), т.е. автобиографията.
Признавам, че дължината на постовете ме смущава. Смекчаване на вината ще потърся в " доброто намерение" да предложа материал за осмисляне, от което и самите постове " порастват".
Приемам, че ако бъда запитан в момента:
" С какво право си позволявам да спамя/логорея- логорействам по форума като невидял?" ще ми бъде трудно да отговоря :). Осланям се на добрите си помисли :).
Предлагам едно определение на "длъжността" философ, което се открива " Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България"
"
Код: 2443
Наименование: Единична група 2443 - Философи, историци и политолози
В тази единична група са включени лица, които: правят изследвания и описват минали събития и дейности, включително развитието на социални и икономически структури или културни и политически обичаи и движения и предоставят получените знания като база за политически, дипломатически или сродни политики.
Примерни длъжности, които са класифицирани тук:
Историк 2443 6002;
Политолог 2443 6003;
Философ 2443 6004.
Тази единична група изключва длъжности, които са класифицирани в друга единична група:
Археолог 2442 6002;
Етнолог 2442 6007. "
[http://www.mlsp.government.bg/class/sto … roduct=132]
Има вероятност повече да пречи, отколкото да помага...но да опитаме.
Триединството / още е трудно да ги различим/ историк/политолог/философ прави изследвания и описва минали събития...и предоставя получените знания като база за...политики.
Явно тук ще се иска специална работа по " разпадане" на единството...и после. Предложеният за анализ текст е фрагмент от официално действащ документ. Отчасти отговаря по възможен начин питането но ...засега несъгласията са повече от съгласията. По-добре " да преспи"...
Sorry, благодаря ви за бързата обратна връзка. Предлагам да задържим резултата" пречка е предпоставка за принос". Ще видим по-нататък как да го употребим.
Споменатото от вас лице / с усмивка/ предлагам да оставим настрани. Днес е то, след четири ще е друго и т.н. Постигането на устойчивост в определеността на философските компетентности заслужава да бъде мотивирано с по-значими цели, не смятате ли :)?
Кактото на превръщането касае показването, доказването, резултиралата действителност и т.н- въпрос на комуникиране е.
Обърнете обаче внимание на следното: горното е важно, но то възниква едва с получаването на някаква определеност на приноса. За сега ние разполагаме единствено с предложението, което Valentino направи и което си позволих да прочета като " Философът прави смисъл". Доколкото той все още не е изказал съгласие относно коректността на прочита, аз ще остана само при споменаването. Важно е обаче, че вече разполагаме с положително твърдение и това дължим най-вече на Valentino.
Философски форуми → Posts by Ivan
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.