Sorry, благодаря ви за posta. Намирам го за навременен. Ще го използвам като повод, за да дисциплинирам изказа, в който е допуснато да се познават пречки от субективен характер. Най- малкото тези субективни пречки подобава да бъдат обосновани с оглед на правомерността на тяхното публикуване в публично пространство, каквото несъмнено е форумът. Задачата сега ще бъде да се докаже, че в тематизацията могат да се открият и съ-общими моменти, като тук съ-общимостта е използвана в слисъла на възможността на дадена реалност да послужи за правене на общност на/със хора.
За да се направи горното, се налага предефениране на темата. Тя би звучала по следния начин: Има ли право на признание философът именно като философ и ако има, то поради що? Употребата на принос целеше откриването на срединна дума/ съзнателно в до-термина, до-понятието и т.н/, която да даде единството на субективно и не-субективно, в случая посочено като социално.
Преформулирането се нуждае и от контекста си на възникване. Очевидно е, че доколкото на всеки човек е признато правото да се самоопределя в мисленето си, ословестяването, сдружаването и т.н. според конституция, то няма напрежение откъм заниманието на някои хора, по свой избор, и с философия, т.е. с философстване. Те съответно могат и да се сдружават и да произвеждат най-различни действителности, доколкото не нанасят вреда на себеподобните си / целенасочено избягване на другия, другите, доколкото те функционират като понятия в конкретни мисловни традиции и моментално произвеждат конотации/. Очевидно е, че тук няма дори и повод за въпрос. Всичко е от ясно по- ясно. По-скоро философстващите, от своя добра воля биха споделили или не биха с не-философстващите "защотото" на заниманието си. Очевидно е обаче, че по този начин философстването би останало в полето на " клубовете по интереси", " хобито"- които са чудесна възможност, разбира се.
Пречката / а именно не-знаенето на основанието за публично признание на философската определеност/обаче възниква, когато философът поиска признание от не-философа в полето на публичното. Най-ясно това се вижда в опита да се привличат ресурси / в това число и финансови/ за дейности, които са определяни като философски. Този опит вече изисква обосноваване, което
трябва да е съ-общимо, ясно и значимо и за не-философа.
Това е и източника на напрежение. Все още е рано да отидем до ползата от/на философските резултати, която няма как да се докаже от предпоставяне. Допускам, че подобно признание може да се иска през посочване и доказване на конкретни " приноси" или резултирали действителности, които да няма как да се постигнат без философска "намеса".
Ще опитам да покажа и следното. Философът и не-философът първо се срещат в едно и също лице, като различни определености. Посочване: изборът между работата с философски текст Х и излизането с приятели на [кафе, бира и т.н.-по избор] е среща на не-философ с философ. С горното се опитвам да покажа, че нямаме основание да мислим философа и не-философа като различни видове хора. Среща на философ и не-философ е поне об-ясняването на " философските" занимания за близките / роднини, приятели/. От подобен род е срещата учител-ученици. Можем да забележим, че имаме случаи, в които философи посочват като не-философ авторът на нова " философия", както и автор посочва предшествениците си за не-философи.
Признавам, че горните повторения дразнят, но сега само липсва да се овладява и синонимия :).
Отново посочвам: поле за изследване има през питането : Може ли, има ли право философът да очаква, изисква, да се надява на признание и за-що? Разбира се, рискът в подобни питания е да се получи отрицателен резултат. Ще си позволя да допусна следното: по финансовите потоци, които се насочват за подкрепа на философски дейности, можем да преценяваме и относно моженето философите да съ-общават значимостта на постиженията си и за не-философите. С това приемам и, че не е правомерно да се търси отговорност за не-разбирането/не-зачитането само от не-философите.
Ако се справим със задчата, бихме могли да извършим напредък и по темата " Кариери за философи". Познаването на собствено философските компетентности би трябвало буквално да явява/ заявява нуждата от философско действие, когато и където и да е. Далеч съм разбира се от мисълта за степен на яснота като тази на " Бърза помощ", " Пожарна" и др :) .
Признавам, че от гледна точка на не малко философски традиции, горната заявка би се разпознала като " сквернословие". С горното се опитах да получа единство на пречката и прионса и да покажа, че всъщност незнаенето на приносите открива поле и за субективни пречки. В този смисъл ще бъде и употребено не-знаенето- за да се получи през изследването му знание.
Sorry, наистина се затруднявам да разбера какво се изисква да направя с последното изречение от posta-и. Съжалявам.
Valentino, позволявате ли ми да чета в твърдението " Философията прави смисъл"- " Философът прави смисъл"?