По-скоро "общото в качеството му на всеобщо " остава без почва умуването му без да се визира Нищото.
Най-вероятно не съм се изразила правилно, говорим за онтология , а от там правя връзка за онтологическите модели в такъв контекст -"всяка онтология". Онтологичната тема от времето
на Аристотел е - `съществуващото само по себе си`, т. е. степените на действителност на емпиричния свят : битие е свързаното и единното ,
а небитие - несвързаното , многообразното и съществуващото `във` възможност .Фигуративно казано , онтологията ни учи как да строим свят.Защото всеки онтологизъм е повик за устояване на мимолетното "Dasein".
Онтологическите модели биха могли да бъдат подредени:
1) по средства - сетивни, медитативни , рационални ;
2) по предмет - модели , отразяващи разлини елементи от системата Човек ,Общество ,
Земя ,Космос , Бог;
3) по тип познавателна дейност - системосъздаваща,коментаторска и пр.,неща, потигащи резултати
в съзерцателн и дейностни , емпирицистични и логицистични , детерминицистични и пр. модели ;
4) по преследвания резултат - например създаване на картини за света , оценяване съобразно стандартен идеал.
В онтологията моделите функционират с качеството си на квазиобекти :моделиран свят =>единствено
влиден свят . Причината е там , че онтологията е обвързана с допускането и наличието на неизключаеми абстракции.
Хайдегер изтъква вид битие (Dasein), което в своята `наличност` е захвърлено и въвлечено , съществува
в своята нищожност и падение , не надарено , а обречено да "прави" метафизика по "природа".
Metaphysik gehört zu "Natur des Menschen".