По-скоро "общото в качеството му  на всеобщо " остава без почва умуването му без да се визира Нищото.
Най-вероятно не съм се изразила правилно, говорим за онтология , а от там правя връзка за онтологическите модели в такъв контекст -"всяка онтология". Онтологичната тема от времето
на Аристотел е  - `съществуващото само по себе си`, т. е. степените на действителност  на емпиричния свят : битие е свързаното и единното ,
а небитие - несвързаното , многообразното и съществуващото `във` възможност .Фигуративно казано , онтологията ни учи как да строим свят.Защото всеки онтологизъм е повик за устояване на мимолетното "Dasein".


Онтологическите модели биха могли да бъдат подредени:
1) по средства - сетивни, медитативни , рационални ;
2) по предмет - модели , отразяващи разлини елементи от системата Човек ,Общество ,
    Земя ,Космос , Бог;
3) по тип познавателна дейност - системосъздаваща,коментаторска и пр.,неща, потигащи резултати
    в съзерцателн и дейностни , емпирицистични и логицистични , детерминицистични и пр. модели ;
4) по преследвания резултат - например създаване на картини за света , оценяване съобразно стандартен идеал.
В онтологията моделите функционират с качеството си на квазиобекти :моделиран свят =>единствено
влиден свят . Причината е там , че онтологията е обвързана с допускането и наличието на неизключаеми абстракции.

Хайдегер изтъква вид битие (Dasein), което в своята `наличност` е захвърлено и въвлечено , съществува
в своята нищожност и падение , не надарено , а обречено да "прави" метафизика по "природа".
Metaphysik gehört zu "Natur des Menschen".

Такаа..навеждат ме мисли че пиша неясно и  => неразбрано Dalai_tatar. Ще драсна някоя друга дума за яснотата на "нищото",въпреки че всички ясни неща са най-неясни,жалко че не разполагам с време да навляза в детайли  и конкретизирам тях и ще съм максимално кратка. Доколкото виждам тук индекса е "Метафизика и Онтология", а общото се явява предмет на всяка онтология.А без визиране на нищото - както и да се разбира то - остава безпочвено всяко умуване върху общото в качесвото му на всеобщо.
Кант свързва нищото с понятие без наглед,с процедурата "отрицание",с наглед без предмет и с вътрешната противоречивост на едно съдържание,например фигура образувана само от две прави страни.Какво е казал  Кант в "критика на чистия разум" относно това ?
Говоря за онтичната дискретност на самото общо,но както казах без визирането на нищото умуванията остават безпочвени. А между другото  Хайдегер си го е написал човека : Das Nichts ist ursprünglicher als das Nicht und die Verneinung.Die schlechthinnige Verneinung Der Allheit des Seienden-> Нищото е фундаментално отрицание на всеобщността на биващото.->нито унищожение,нито отрицание ,а изначално "онищяване" от страна на "самото нищо".->Das Nichts selbst nichtet.
οзкушавам се да цитирам една Хегелова мисъл : ```Блажени времена за метафизиката,когато се занимавали с нея в княжески дворове и когато за проверяването на нейните положения не е имало нужда от друго напрежение освен това,да се сравняват листата на дърветата.```
     
               
                   ---------------------------------------------------------------------------

                                     Може би езикът ми е обещал,а не умът.

Общата идея,е че нищото не е логически порядък,а фундаментално отрицание на всеобщността на биващото.Не е отрицание,нито е унищожение,а едно изначално онищяване  от страна на самото нищо.
В този ред на мисли съм убедена,че мисленето е полезно ограничително условие при всеки категориален анализ. ( Omnis determinatio est negatio ).Битие и небитие,нещо и нищо са рамка на всяко мисловно усилие.