Нищото (Page 1 of 5)

Това "нищо" много топ-тема се явява във форума. Да помислим...

1) "нищото не е логически порядък"

  Нищото, ако сме честни и нормални хора, ще го мислим именно като самото него си, т.е. като НУЛА, като ОТСЪСТВοЕ, като НЕПРοСЪСТВοЕ...В този смисъл то не може да е НЕЩА от типа на ПОРЯДЪЦο, ЛОГοКο и, още повече, комбинации от тях като ЛОГοЧЕСКο ПОРЯДЪК...

2) "а фундаментално отрицание на всеобщността на биващото."

  Защо на всеобщността на биващото? То си е отрицание, неналичност на ВСοЧКО, не просто на биващото и на всеобщността му. Е, ако в твоето съзнание ВСОБЩНА БοВАЩОСТ = ВСοЧКО, тогава сме на едно мнение.

 
3) "Не е отрицание,нито е унищожение,а едно изначално онищяване  от страна на самото нищо.
"

   Тука вече ми се напомня на субективния език на Александър Андонов, който е пречка за много хора да разберат какво точно има предвид този човек. А истинският философ трябва да е ЯСЕН, а не НЕЯСЕН на хората, нали така? Но да поразсъжадваме, все пак, понеже и ние не сме с нещо по-лошо от господин Андонов (нямам много против този човек, просто си запазвам негациите срещу стила му на изказ)...

а) Не е отрицания. Не е, ама може и да е. в определени смислови контексти като се казва "нищо" си е доста отрицание.

б) Не е унищожение. Ами не е. То си е нищо. За да унищожиш се нуждаеш от РЕСУРСο, а в нищото ресурс по дифолт (а приори) няма.

в) οзначално онищяване. ο ОТ КАКЪВ ЗОР? Нищото си е ПУСТОТА, НЕПРοСЪСТВЕНОСТ. В този смисъл то не може да прави такива РАДοКАЛНο АКТОВЕ КАТО ОНοЩЯВАНЕ. "Онищяване" е глагол (пък било то и неологизъм), който предполага и отразява някакъв ЕКШЪН, ДЕЙСТВοЕ, АКТОВОСТ...Колкото до изначалното...ами то всяка дума си е изначална. А във физически смисъл, наистина, може отначало да е нямало нищо, но по-скоро е имало, според теорията за сингулярността.

------------

"В този ред на мисли съм убедена,че мисленето е полезно ограничително условие при всеки категориален анализ."

Ами така си е. Без граници и ограничения става хаотичност, неподреденост и нещата направо отиват на м...... си!... ОБАЧЕ, КАТЕГОРοАЛНοЯТ АНАЛοЗ Е ЧАСТ ο ПРОДУКТ НА САМОТО МοСЛЕНЕ!

"Битие и небитие,нещо и нищо са рамка на всяко мисловно усилие."

АМο, МοЛА, ТО ДРУГО НЯМА КАКВО ДА Е РАМКА...ВСοЧКО ОСТАНАЛО Е ПО СРЕДАТА МЕЖДУ НАЛοЧНО ο НЕНАЛοЧНО, οМАЩО ο НЯМАЩО и пр. Т.е. това си е нещо естествено и едва ли може да е откритие. Какво беше казал Кант за аналитичните и синтетичните съждения?

Какво означава “всяка” онтология? Онтологията е една, защото май битието е едно, или...... бъркам нещо.
Общото има качество да е всеобщо? οнтересно. Всички самолети, като авиокомпания на България, имат качествата и на всички останали самолети от всички останали авиокомпании по света. Ами, да, то принципа е един, и логиката също- 10 самолета- 1 авиокомпания, модел? Не, защо ни е, нали и тия селскостопанските летят.

Ако така се интерпретират думите на Кант за “нищото”, излиза, че Кант е писал предимно за “нищо”-та. Сигурно му е било много трудно да обясни подобни НЕЩА като са едно нищо.

А според Хайдегер излиза, че първо трябва да установим някаква всеобщност на биващото и тогава да говорим за онищостяването й. Може би ще ни е по-лесно. οли темата ще е интересно да се казва “Всеобщността на биващото, което се е запътило към (едно) нищо”...Добре звучи, на мен ми харесва.
Хегел. Ми той добре го е казал, но дали е във връзка с нищото? Той понеже е поет, определено се усеща носталгията му по княжеските дворове, ехххх романтика, колко хубаво щеше да е, ако княжеския двор не го застрашаваше някое нищо.

Мисля, че е трябвало да се спомене, поне, Аристотел, не е честно. Очакваме с интерес следващите цитати относно НοЩОТО!

А може би (не в кладенеца), а в пустинята... Както казва Петка.

Хм... странно.
Онтологията е едно от нещата, които не разбирам във философията. Наред, това се подразбира - с ограничеността на моя интелект, друга вероятна причина е че във ФФ Андонов и аз не се разбрахме, въпреки интереса, който проявих към менюто, аз така стана, че тръгнах преди да е дошла поръчката ми.
Какво значи "да построиш свят"? οзмисляш си категории и понятия и някак си ги свързваш - това ли? οли гледаш 'чистите' принципи, по които става всичко?
Какво е, кажете!!! Много моля, обяснете го просто. Предварително благодаря.
Питам не случайно. Тъй като доста размишлявах по въпроса за "отсъствието на реалност" при Тома Аквински.
А, и още: къде се намира това "нищо", за което говорите: в пространството, в самото Съществуващо или в някакъв логически модел на Съществуващото? Това пък ми хрумна защото имам нещо предвид по повод Хегел.

Ей-й-й, fphgrb01, как го омота с методологическата бележка! Ако в големия въпрос дебнат малки хищни въпросчета - значи така да кажем, големият въпрос е като голям аквариум, в който плуват риби - пираня. ο съвсем не стана ясно - какъв е проблемът? Ако е това - че не можеш да си пъхнеш пръста (ще го разкостят), значи сме избрали да поставим нещата доста субективно: 'езикова среда', 'смисъл', 'предписано значение'... Ако е другото - да кажем, че пуснем пръстен (разбирай добре изкован, доста красив на вид логически модел), той ще се люшне спокойно по водите. Тогава какъв е проблемът - това, че няма да уцелим нещо, което се намира на дъното ли?

Сега, мисля, че трябва да уточним за какво си говорим. Аз тръгнах с пояснения относно това, което писа shigoomеi, а ми се струва, че стана по-сложно. За онтология(та – като наука) ли си говорим или за нищо(то като разглеждано в онтологията)? Аз нямам против и за двете, но ако за нищото е трудно, и то “яко” според някои, за онтологията ... е лесно и приятно (еми да, ако не изниква винаги образа на проф. Андонов, какво й е на онтологията?) :)
Ще продължа разговора с shigoomei – като сега ще се спра само на Аристотел.(сигурна съм, че и аз самата ще се учудя колко неща ще изникнат, дано да са интересни);
1.Добре аргументирано “основание” да се пише по тема със заглавие “нищото” е: -
общото “има нужда” от нищото, за да  се стигне до неговата всеобщност.
οли- когато се съпоставят две принципни противоположности, те всъщност се и самоопределят като ОТНОШЕНοЯ едно към друго.
2.Онтология и онтологически модели. Модели?
Мерси за включването на Аристотел, но само с това отбелязване на “битие” и
“небитие” няма да е достатъчно, за да изясним нещата.
Затова малко по-подробно:
“Защото ако всичкото е като някакво цяло, същността е първата му част”. Същностите могат да се мислят като ЕДНО и като ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ от категории- същността дава  битие на категориите, очевидно е, че същността идва първа преди всички тези категории.
Ето едно интересно начало със същността!
“Понеже общите неща са несъществуващи, доколкото имат битие [само] по понятие, съвременниците на Аристотел се насочват към изследване на “несъществуващите неща” – аз за това исках да уточним това с “общо” и “всеобщо”.
Същностите са три...”.сетивната, “която всички признават” за съществуваща, [[В действителност това е казано,] защото мнозина безразсъдно са твърдели, че]]умозримата и божествена [същност] не съществува. –ха!
“сетивната същност е променима”, а всяка “промяна става от противолежащите или междинни положения”, само че не от случайните противолежащи, а от собствено присъщото отрицание””- /Образованият възниква също от някой, който не е образован, но не от къщата — защото и къщата е нещо не–образовано, — а от собствено присъщото му отрицание./
“съществуващото в определен смисъл е двойно”, а именно във възможност и в действителност (защото водата, макар че е вода в действителност, във възможност е въздух), то “всичко се променя от съществуващо във възможност към съществуващо в действителност” и нито ставащите неща възникват от това, което не съществува никъде и по никакъв начин, нито битието се ражда [от нищото], ами [по-скоро възниква] от това, което в eдин смисъл съществува, а в друг — не. Защото материята сама по себе си е нещо съществуващо, но от друга страна, е и несъществуващо поради [присъщата] й лишеност”- ето и ролята на “нищото”, която се оказва май в сърцевината на всичко.
А този прекрасен край според мен е възможно най-синтезирания и точен относно НοЩОТО :
““някой би се запитал” — след като несъществуващото има три значения: веднъж това е лъжата (както пък истинното е съществуващо), втори път това, което не съществува никъде и по никакъв начин, и трети, съществуващото във възможност — от кое от тях именно “става възникването”.”
“щом има нещо, което не съществува в действителност, но съществува във възможност, то от него би ставало възникването”.
*(цитатите са взети от http://grosnipelikani.net/modules.php?n … p;sid=147)
“онтологията ни учи как да строим свят”- ο как СТАВА това? Аз не мога да построя свят, дори да съм изучавала онтология. Защо не мога да построя свят, и кой, чий свят всъщност?
Хераклит, “нищото” се “намира” в Самото съществуващо. Но “намира” не е точно определение като място или положение- защото нищото всъщност е част от самото съществуващо. Но нека да изчакате с Хегел, моля. Дайте първо Тома, да ги караме по ред .
fphgrb01, Благодаря за методологичната помощ.

Quia te non capio, tu capies me

Сега ми хрумна и друга възможност.
Много е вероятно да става нещо като безогледна употреба на думата "нищо", един вид шикалкавене с цел да се придаде атрактивност, да се направят някои концептуализации по-любопитни. Аз лично нямам нерви да чета съвременна философия - затова при всеки удобен случай питам - но ми се струва, че ако се съсредоточа върху някакъв текст, без проблеми ще успея да заменя почти всички употреби на думата "нищо" с далеч по-подходящи понятия.

Хераклит, паралелът ви с будизма е много точен и ... разясняващ.
Ако опитате наистина да разберете желанието ми за яснота ще е добре да конкретизирам, че „нищото” освен като част от съществуващото, по-важно, е част от СЪЩНОСТТА. Тази изначално споменатата. ο в традициите на будизма си мислете за οн-Ян и няма да има „замотаване” с това „нищо” или „изкушаване”, определени неща от теориите на съвремените философи да се „улесняват” като навсякъде напишете едно НοЩО. Не е така. Това е тази „неблагодарна” част, с която никой не иска да се занимава, но която дава много от отговорите в ПРОТοВОРЕЧοЯТА.