1 Reply by Tsena

(50 replies, posted in Метафизика и онтология)

Благодаря за коментарите, Dalai_tatar!

Dalai_tatar wrote:

Трябва да се отчита и факта, че при някои играе доста въпбражението или даже съзнателните лъжи, тези неща са си абв-то в детската психология.

Разбира се, психологията е важна. Само че за да се шегуваш, да си въобразяваш, или да "лъжеш съзнателно" по отношение на цветовете, предполагам, че трябва вече да си имал работа с (видяните) цветове.

Dalai_tatar wrote:

Да, ама КАК СА ПОЛУЧЕНИ? Само с ИСКАНЕТО НЕ СТАВА. Т.е. трябва и ДЕЙСТВИЕ. Ако си останем на ниво ИСКАНЕ, остава си субективното. Така че аналогията не е правилна, понеже имаме и елемента на актуализацията с действие, въздействие върху изходни материали.

Ето, едно възможно рафиниране на критерия.

Dalai_tatar wrote:

ВСЕ ОЩЕ НЕ СЛЕДВА, но има ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ това.

Благодаря за уточнението (спрямо казването ви, че "Такова едно антропогенно, антропоцентрично мислене е логически предтеча на субективен идеализъм, плътно до солипсизъм"). Според мен и тенденцията не е ясна, доколкото субектното не е само човешкото.

Dalai_tatar wrote:

Гнездото природа ли е? Природа е. Първа или втора? Втора. Има ли значение дали е направено от птица, човек или маймуна? Няма. Това е чистата и правилна логика.

Ако в споменатата логика: 1. всичко е природа (първа и втора, жива и нежива); и  2. гнездото (и пр.) се мисли само през това, че е едно нещо, което второ нещо е направило от трети неща - тогава наистина няма значение кой какво прави. Има някакви такива, които правят..., правят го по необходимост (по природа); преставаме да се питаме за авторство, творчество. Няма разлики между създадено, произведено, изобретено; изгубват се и спецификите на изкуственото. Рисуването на картини, свиването на гнезда и изригването на вулкани са все природни явления. В особеностите на изказа (които силно се надявам да не са от водещо значение тук) явно всички се ориентират лесно, но след като кажете, че всичко е природа, така или иначе не остава нищо за "оприродностяване" - дори някой да предложи пример, вие винаги ще бъдете в състояние да парирате. По логическия квадрат.

Go to forum: Метафизика и онтология

2 Reply by Tsena

(94 replies, posted in Метафизика и онтология)

В обсъждането се вижда, че парадоксалността е друга, ако вместо за кораба на Тезей, мислим за един (произволен) кораб, един автомобил (форд Т) и пр. Забелязва се, че да е на Тезей, придава на кораба идентичност, която един обикновен кораб няма да притежава. Но релационното свойство „...принадлежи на...” тъждествено ли е с "да е на Тезей"?  Имам предвид следната разлика:  Произволният кораб Х по-скоро има единичност; той постоянно се изменя (вкл. и по отношение) и понякога с него друго не може да се направи, освен да бъде посочен. В "Корабът на Тезей" е проникнала индивидуалност (т.е., той има отношение към нея, което е съществено, за да е иммено нашият-на-Тезей кораб). Парадоксът в този смисъл (може да) пита повече, отколкото за запазване на тъждественост по линията "цяло-части". Ето например, тези, които се грижат за кораба, в тази грижа правят нещо да е част от ... и тук не е достатъчно да се реши за приоритета на материала или „идеята” (за кораб). Ако беше първото, то – например – още със смяната на белите платна с черни корабът вече е друг. Ако беше второто, може би просто щяха да правят дубликати.

Go to forum: Метафизика и онтология

3 Reply by Tsena

(50 replies, posted in Метафизика и онтология)

Здравейте,

Позволявам си да се намеся в това обсъждане не съвсем своевременно и донякъде в страни от темата, по повод на споменаването на Философия с деца (благодаря на Vesselin за добрите думи) и разказаната от Dalai_Tatar част от обсъждане, което преди близо половин година направихме заедно с няколко деца (по-голямата част от това занимание е представена тук ).

Във всяко занимание по Философия с деца водещата идея се получава през това, че децата изследват темата (както Vesselin уточнява, самите деца са тези, които предлагат какво да се изследва). В случая с цветното (което наред с драсканицата, рисунката и пр. е - както забелязваме с колегите - една от любимите теми), споменат тук, на децата се предлага да изследват какво е отношението на виждането към цветното (ако предпочитате, цветността, цветовостта...). Едно от постиженията им е всъщност разбирането, че цветността се получава с виждащия. Иначе няма цветност. Аналогичен би бил случай, в който се прави експеримент да се познават цветове в тъмно помещение. Преди няколко месеца участвах в занимание по същата тема, в което това "упражнение" беше проведено. Там също някои деца твърдяха, че виждат цветовете. И макар да не е съществено в случая, си заслужава да се спомене, най-малкото защото от преразказването, записването и пр. на "живия диалог" това лесно се пропуска - освен да философстват, децата могат и много други неща - например, да се шегуват успешно с възрастните.

Шегата настрана, нека помислим случай, в който на децата се предлага да смесват цветове от палитра - тук "каквито си искам" (цветове) продължава да сработва. Излиза ли тогава, че въпросните получени цветове са някак "по-малко" обективни (от...???) ? Ясно е, че критерият "зависещо/независещо от волеви акт" на най-първо четене е "стабилен" критерий за различаване на субективно и обективно. Но ако мислим разликата между, да кажем, натрапчив образ и парче восък, ще излезе, че първият е "по-обективен" от втория. Не че мога да пожелая наличието на восъка и с това да го създам, но очевидно критерият има нужда от (и е претърпявал) рафиниране. Затова ми се струва - във връзка с темата на настоящото обсъждане - че ако се мисли природното като другото на субектното, от това никак не следва, че сме станали солипсисти. Питането "не се ли оказва,че ако няма субектно, няма природно?" като че си прилича с "не се ли оказва, че ако няма субектно, няма изкуствено?" (в настоящия контекст, в който се предлага конкретно разбиране на природното и се изследва как то се получава и накъде води). Чудесно е, че се експлицират основания за различни отговаряния в двата случая, освен етимологичните, свързаните с традиционна "кодификация на знанието" и пр. За мен обсъжданата тук (не)природност на светлината и енергията би могла да даде много в тази посока. Какво се "оприродностява" по отношение на светлината след "изясняване на вълново-корпускулярната й "природа"? Какво се "оприродностява", когато се създават изкуствени източници на енергия? Наличните вече (преди изкуствените) източници, или самото това, което вече е такова, че от него се получава енергия? ... Тук разлики като създадено-несъздадено, овладяно-неовладяно и т.н. не може да не се намесят, но кога (дали) са достатъчни?

Go to forum: Метафизика и онтология