Search options (Page 1 of 2)

Хераклит,
Не ми харесва, че слагаш думи и тези под моето име, които думи и тези аз не съм заявила. Правиш обобщения, сякаш говориш наместо мен? Какво аз смятам не трябва ли да кажа аз? Или ти знаеш по-добре от мен какво смятам аз? Всъщност нищо не смятам, толкова съм зле с математиката, че без калкулатор просто не мога да живея :lol: Иначе мисля, че дори не е редно преди да съм станала дори философ, ти да анализираш какво искам да кажа и да правиш генерални обобщения за нечий светоглед на базата на няколко форумни реплики... Моля не го прави. Не ми слагай "думи в устата" - не те ли помолих вече?

Аз лично за първи път чувам за ноосферата и креационната теория (нали не е новообразуванието научен креационизъм, който кара американците да правят сайтове посветени на факта, че Земята била на 5 хиляди години...щото видите ли било очевидно..?) Колкото до  торсионните полета нямат нищо общо с онова, за което говорим и изобщо нямам и на идея защо ни слагаш такива лудости и щуротии в "устата"???! Всички изброени от теб "теории", които ние сме имали за основа на своите разсъждения (говоря и от името на Сори, защото ние за полета не сме говорили камо ли за торсионни) не са философия и не са и "здрав разум" - това са мистификации. Ние не сме лапнишарани да се връзваме на такива "теории". Но пък живота не може винаги да се теоретизира - и ако говоренето за смъртта включва разни наукообразни теории, то може да включва и само поезия или мълчание, жест или музика. Иначе идеята за Матрицата за brain in a vat е всъщност скептицизъм и солипсизъм...не е обаче "теория тип канал 2001" - аз лично не бих започнала да се занимавам с тях :) Но все пак ти започна да си играеш с думите, а то игри много - и гледай вече да не ни водят към "парапсихология"

Най-после спрях да се препъвам в онова, което искаш да ми кажеш :)

Е то и аз не мисля, че съзнанието умира... само че си го представяме по различен начин очевидно - за теб то е скалата, за мен вълната - може би е така, защото просто съзнанията ни възприемат света различно? Сигурно някой би използвал и трета метафора съвсем различна от тези, с които започнахме :rolleyes:
Иначе примера с програмките много ми пасва. Така всъщност май спорим, а имаме едно и също виждане? Или може би греша ...виждаме го различно, но то си е едно и също ....а спорим защото не съм те доразбрала:)

Всъщност не е сигурно дали начинът на хранене не се отразява на съзнанието :)-:P

Извинявам се (то всъщност, Sorry  откак влязох все поразии правя и се извинявам :)) на всички от темата за цялото объркване и спам извън темата - знаете, че обикновено новодошлите и особено неопитните влизат във форуми, където се водят интересни дискусии като "слон в стъкларски магазин" - неподготвени за изградения тон и начин на водене на дискусии в съответния форум, както и със социалните му "практики" както и че да речем повечето членове на форума си се познават и си имат "приказка", някои де познават лично...и изобщо има си "нещо извън думите" - та поради това такива, неопитни новодошли като мен недоразбират някои неща, които за редовния посетител са нещо обикновено :) За това, Sorry не ми се сърди, че не реагирах особено адекватно. Иначе аз се засегнах поради това, че не знаех че повечето хора тука се познавате... като празчетох и другите теми и вече ми иде да се изчервя "по монитора" - та слончето което докато се е оглеждало е направило няколко бели изчервено излезе за да огледа нещата от витрината тъй да се каже =)
Дано приемеш моето извинение и да продължиш да дискутираш с мен, въпреки слонската ми проява :)
Иначе аз считам, че ужасяващото в смъртта е фактът, че докато човек умре трябва да преживее смъртта на много други като необратима загуба. Тези други, близките  или оставилите следа в живота на човек са и онези, които са активно участвали в съграждането на актуалното му съзнание тук и сега. Да изчезнат завинаги е ужасяващо, за това в моята представа онова, което са оставили в живота ми актуално присъства тук и сега и се обновява дори, защото аз действам и чрез него и по нови начини... :)
Колкото до модела на съзнанието за личността и Аз-а вероятно би трябвало да се съглася с твърдия модел...
Но какво в твърдостта на съзнанието би спряло моя ужас, че ще дойде ден в който онези, които обичам няма да ги има вече примерно? Или че някои от тях вече ги няма...?
Понякога в моменти на такъв ужас човек се пита дали не е по-добре той да е умрелия:rolleyes:- по-малко страхове и ужаси...
Всеки се успокоява за смъртта по различен начин. Ако ми предложиш нещо, което да ме успокои още повече и да се ужасявам по-малко няма да се откажа да го приема. Не мисля, че това, че съзнанието има твърдо, непроменливо ядро и основа ще ми помогне да не се ужасявам...? Кое може да ме успокои или да намали ужаса, то си е направо смразяващ страх, че един ден всички онези, които сега са животът ми (например) няма да ги има...ама хич...някак тъй без следа...

Добре, убедена съм... Но аз мога да кажа, че има вълни по-твърди и по-здрави от скалата, които обаче не само, че не си стоят на едно място, но и променят света - защото скалата не действа...а съзнанието действа, скалата не се движи (тя се движи, доколкото няма абсолютен покой и се променя, но нали ние я превръщаме в модел...та за това в сравнение с вълната тя не се движи)...как скалата действа? Аз за това от метафорите вълна и скала избирам съзнанието да е вълна...по-ми е логично, пък дори да ви звуча "като лудите от лудницата"... На скалата й трябват вълни, за да се измени...самата тя вътре в себе си е изградена от мъъънинки вибрации в кристалната решетка. Кристалната решетка на скалата се образува когато нещо аморфно и безформено се постави в условията на висока температура и налягане и после се охлади и то времето за охлаждане - скалата се образува от много условия, нейната твърдост и устойчивост се дължи на това, че е "минала през какво ли не" :) модела на скалата също бива...да, вече по-ми харесва, но някак ми е странно да приема, че нещо, което може да се сравни със скала може да е "адаптивно към условията"...а нали точно уменията, които се контролират от съзнанието ни адаптират към човешката среда. Може би бъркам изцяло, тъй като аз едва сега прохождам във философията.. Просто споделих онова, което е моето убеждение. Не откривам твърдо...подобно на скала нещо в съзнанието освен Аз-ът :) За него съм съгласна, веднъж образувал се, трудно се разрушава - но в контекста на "гушването на букета" точно от тази константност на Аз-а според мен нищо не остава... Остава да кажеш, че щом той не се запазва...то нищо не остава.. Аз обаче някак не съм съгласна да си представя, че цялото количество натрупана енергия и информация се губи...
Знам, че съм досадна с дължината на изказванията си... извинете ме, за което, но то е от неопитност в подобен сорт дискусии... Иска ми се да се науча да говоря кратко, което е умение, което все още нямам.
И още нещо, неуважение към мен самата, колкото и да съм невежа и начинаеща във философията, да се вмъкват в отговори насочени към мен послания очевидно насочени към някой друг, който не участва в дискусията! Така някак си освен начинаеща се чувствам и експлоатирана в някакъв диалог между редовете, който не ме засяга! И ако от уважение към хората, които споделят тук философски размисли, към тях и техния опит не се обиждам от това, че почти бях обявена "за като лудите в лудницата" (това трябваше да е ирония), то тези изказвания в постове към мен според мен са един неприятен начин да бъда посрещната тук...
Искам да кажа - която и да е Лили, аз съм Велислава и ако искате човек, който се казва Лили да прочете посланието между редовете, то му напишете  му лично съобщение! На мен ми е неприятно, сигурно щеше да е нормално, ако в момента в дискусията участваше някой с името Лили! Извинявам се за това своеобразно свое избухване на останалите пишещи по темата или имащи интерес към нея, надявам се когато се обръщате към мен в постовете си да не се чудя какво общо има моето изказване или вашето изказване с "о, Лили!"
Поради факта, че ми стана неприятно ви заявявам, че повече няма да ви противореча (казах каквото исках да кажа) и да ви провокирам да ми отговаряте, вероятно бихте искали да дискутирате с друг човек и той не се казва Велислава :)
Поради това се оттеглям от тази дискусия.

Няма доказателства, че съзнанието Е същото днес, каквото е било вчера??! Не се ли променя "същността" му, когато нощес се е случило нещо, което го кара да реагира, чувства, мисли и действа "като не на себе си" :) И "завръщането" към себе си не е ли възможно единствено в интеракцията с другите, тъй като те потвърждават че си същия като вчера. Препотвърждават и така си създаваш "илюзията", че не си се променил...Или авторефлексията и повтарянето на собственото име и самоубеждаването и внушението отвън, че си същото съзнание са аргумент, че то е същото? Какво е останало от едно съзнание, което да речем е загубило паметта си, какво е останало от едно съзнание, от един човек преживял ужас, загуба, трагедия? Че как ще е същия? Има едно такова понятие "разпадане на личността" - когато се сблъска с "камък" със "скала", който ранява не тялото а именно съзнанието. Той понякога не само, че не същото, но и изгубва качествата на "човешко съзнание". Хората преживели травми безвъзвратно се променят все едно умовете им са се ударили в нещо и са се разпаднали, същото се отнася и за емоциите и всичко останало. Човек се променя, понякога се разболява, друг път промяната му просто се отчита от другите като лудост, защото той никога не може да се завърне към предишното състояние. Хрисим и добър и изведнъж започва да убива (примерно). Процесите в природата са необратими. Включително и измененията на съзнанието. Хората не случайно използват думата "нарани ме" - как може нещо, което има постоянна "същност" да бъде наранено. Как може нещо, което уж винаги Е да се губи в пластовете на сънищата, когато тялото му губи сетивност към реалността, и да действа по милиарди невъзможни начини, каквито дори самото то не си е представяло.
Не знам от другаде откъде може да се почерпи пример? Имаме природа и артефактуален свят. Във втория, който е продукт на съзнателната, човешка дейност не могат да се търсят примери за нещо естествено като съзнанието.
Колкото до разликата между край и промяна... Мисля, че въпросът дали има разлика е безпочвен. Тя е очевидна. Краят означава прекъсване на процеса. Промяната означава процес. Съзнанието е процес, който е каузален. То няма същност, независима от причините а те са много и различни и са различни за всяко съзнание. Спорно е дали съзнанието е "отделно" т.е. реално отделно, тъй като самостоятелни системи, изолирани, непроменливи в природата не съществуват. Като казвам, че няма същност имам пред вид, че съзнанието не притежава нито една величина, която да е постоянна.  Същност и при това постоянна, според мен може да има само нещо, което не е причинено от външни процеси и не е зависимо от промени. Така в зависимост от силата и естеството на въздействието, промяната на съзнанието е различна. Различна е и "същността" му - днес едни характеристики, утре други - удържано е в една относително и краткотрайно постоянна форма, но непрекъснато променя съдържанието си. А съдържанието, за разлика от формите в природата реално не изчезват, те се трансформират - понякога по-прости форми взаимодействат и правят сложна форма. Понякога група хора заедно губят личнвостта си или по-точно отдават енергията на съзнанието си в някаква активност, стават един вид кохерентни - различни ритуали, масов протест, масова паника, концерт на любима група, където всички правят едно и също до "самозабрава". Границите на личното съзнание също са променливи...обема му, формата дори.
В крайна сметка съзнанието на хората е и продукт на социалната адаптация - съзнателни (според критериите на хората) стават онези човешки същества, които са отгледани като хора - отгледаните като животни, малтретираните, насилваните - те нямат нормално съзнание, но имат съзнание - те нямат формата на личността, която е подходяща за живот сред хора - тяхната личност не е постоянна, те не "удържат" волево промените (а ние го правим, за да се справим в социалната среда - заради другите държим на името си и своите "постоянни" характеристики) на съзнанието. При един такъв човек се вижда как всяко въздействие променя цялостно " съзнателния процес" :)
Така, че ако примера според вас не е подходящ, то какъв да използвам, за да споделя своята представа за състоянието отвъд "гушкането на букета"? Защото като казвам, че съзнанието е вълна - т.е. процес, чиято форма се запазва временно(при това относително) но съдържимо се променя (за това използвам вълна) то тогава смъртта е промяна и на формата - това естествено не означава, че съдържанието вече не съществува. Просто става въпрос за различно състояние. Нека не забравяме, че съдържанието на съзнанието е информация. Нека не забравяме, че съзнанието, такова каквото е тук и сега при саморефлексията ни е условно - то е такова, за да оцелее цялото - не просто тялото, не просто съзнанието а самата сложност на цялата организация на човешкото. Поради това съвсем приживе нашето съзнание оставя необратими следи в света, във всичко до което се е докоснало и от което е докоснато. Човек умира но след 25 години някой, с който е общувал го сънува, говори с него...дори добива мъдрост или просто се успокоява...примерно. Същевременно синът му говори като него и повтаря неговите ценности...човек, на който е дал съвет е променил още повече света! Този обмен на информация е необратим. Отдаваме енергия и даваме от "уж само своето" съзнание непрекъснато на другите. Това са вълни...безкрайно много, които се усилват и усилват...или ако не сме имали достатъчно воля дори отслабват силата на други вълни...ако примерно сме пребили оня, на който трябва да дадем съвет и той после е пребил друг - пак е променил света, но в друга посока...
И съвсем не претендирам, че давам този пример за рефлексията, за усещанията и възприятията на нещо, което вече няма усещания и възприятия - т.е. на това какво точно изпитва съзнанието, което не може да изпитва вече... Но друг пример мога да дам за да изясня какво исках да кажа - и то неприроден. С компютри - представяме си един много мощеш компютър, в който симулираме и сме програмирали съзнание - т.е. ние имаме едно съзнателно същество. Когато му дръпнем шалтера какво става? Губи ли се информацията записана в него? Взимаме му харда и го слагаме в по-слаба машина, който не може да възпроизведе всичкото количество информация, нито има подходящия софтуер да се справи със задачите на предишния - но може отчасти да чете оттук оттам нещо. Информацията в харда си стои и дори новата машинка може да я допълва и променя. След това слагаме тоя компютър в мрежа - щото няма изолирани процеси в природата казахме - от много, ама почти неизброимо много компютри с различни процесори и софтуери и тези компютри имат достъп до тази информация в тоя компютър. Тя влиза в някаква употреба и винаги е на разположение - може да не е точно за възпроизвеждане на човекоподобно съзнание.
Аз така си представям нещата... Начало и край, нищо и нещо...това са крайности, които ние употребяваме условно, превръщаме ги във философски понятия и ги разчекваме словесно... Хубаво, обаче реално не наблюдаваме край а проследяваме процес до момента, в който той не се промени дотам, че да ни е трудно да го класифицираме. Поради това го приемаме за друг процес - но туй не означава че предишния процес е свършил...- като нагряваш вода и тя се изпари процесът то трансформация на водата не свършва дотам, после стават други неща, водата се кондензира и после се извалява, после може да замръзне, пак да се изпари да я изпие някой, да стане на животоспасяващо лекарство или отрова... дори да се разпадне на водород и кислород и вече да не е вода, но процесът продължава и никога не бива прекъснат. Мисля, че съзнанието на хората е етап, част от подобен процес на друго ниво, в него има много повече сложност, фактори и е натрупано голямо количество информация...

Все пак всичко това е въпрос на собствено усещане...на отношение към хората, живота и смъртта... Не го налагам на никого, просто исках да го споделя някак си. :)
П.П. Какво е това О, Лили? Някак не го разбрах??!!Някакъв модерен вариант на "олеле"?