Search options

Обществото е отделен свят на човешката мисъл, той е резултат от взаимодействието на вътрешното отношение на отделните индивидите и групата от такива (в случаите на колективизъм). Сепарирането на тази висша идея за единство на култура, подем на групата, отличаването и от останалта част, от "масата" (не в смисъла, който се влага в близковремевата "борствена" прозата) може да помогне в разбирането на семантичната й цел. Това не е коренуване/събиране на ефекта, това е получаване на крайната сметка, на пълното число. Културата води началото си от човешката дейност, но човекът е този, който "налага" обществото и цивилизацията. Да, той може да се вменява в него, да търси "синия кит" в "морето", но това не значи, че дава шанс за развитието. Антропогенният фактор не е природно явление в развитието си (в изначалото, в еволюцията си, във влиянието върху себес си може да е), за да се насочва от естественото. Той се нуждае от подтик, от източник на идеи. Идеите идват от отделните субекти, сепарирането на общата (обществената) "ценностна пирамида", показва каква е желаната и изпълнената цивилизационност, границите на "океана". В този ред на мисли - "удавените" в него (общия "воден басейн") имат съществена роля за разбирането на миналите преди тях събития от следващите ги примествени поколения. Езикът, изкуството, морала, държавата, спорта, градовете, обичаите (и т.н.) са също част от една култура. Това, че спортуваш прави ли те по-/най-цивилизован (ако видим прагматиката на нещата и в същото време метафоричността на грубата истина)? В тази насока няма отрицание. Във връзка с интерпретацията на Юда, като фигура, биваща част от контекста на различните теми без значение дали са религиозни, атеистични, междинни, верни и неверни, може оповести (раз)гледката на смисъла си (този на фигурата) като елемент на културата и на самата цивилизация (прогресията е протеворечива, а Юда е источеско-психологичен оксиморон). Историята е необратима, миналото е "заминало", грехопадението е сторено, страшният съд ще дойде или няма. Юда опровергава осмисления "път към Бога" на Августин. Той (Юда) е смятан за предател, за отрицателна фигура, за "враг" и причина за "греха", но се знае, че е просто една от избраните "тези" за "налагане" на вярата и вменяване на анти-ефрейската екпленация на Библията (вменяване, защото не създателите на евангелията са създателите на библията). Дали е така, историята го потвърждава. "Не ли?" ("...Ева и Адам... Бог ги изгонва от Едем.") - защото тя е написана по много начини, по много истини, по много гледни точки (защо според Вас не може да се вярва изцяло, на голяма част от историческите книги, а изворите стават водеща тенденция в историкознанието, но това не значи, че и те са правдоподобни; правотата в тях е като в обикновената книга, истината е тази, която знае или не знае автора). Историята е многоизмерна, тя включва миналото, но се интерпретира "век след век" в бъдещето. Налага ли историята, взима ли заслужената си част или "краде" от културата на една цивилизацията, (и същата "насока" на въпроса) от една цивилизация? Да сепарираш историческото събитие значи, че то не е случайно ("сепарейтването" е само метод, то може да "посочва" развитието). Културен ли е човекът, който е част от цивилизацията, която се противопоставя на някой от елементите на развитието на обществото (в частност и в общ план)? Саможертва ли е да търсиш "мрежата от знаци" на социалното или "бурята"/"урагана" на индивидуалното, когато си част от сплотената общност или пък, дори от затворената?

Правната фикция, теорията?
Французинът яде жаби, той обича да яде жаби, той е задължен да яде жаби, повече от французите ядат жаби... това му е вменено от неговото общество, това е вменено от друго общество. Как трябва да се развие обществото, за да достигне до умозаключението, че другото общество или собственото му общество се характеризира с нещо (отношението цивилизация /една/ - охарактеризирана популация /също една/)?
Кр. divergo - обучението по право; науката "право"; загубилият делото "правист".

Основата на цивилизацията е логичното, определеното. Не може да се създаде цивилизация без идентифициране и дефиниране на културо-исторически подем на дадено съждение (на поставянето на базиса), но е възможно да бъде изградена върху основата на вече създаден такъв, вече осмислен. Цивилизацяита се характеризира с преобладаващото, ясното, различимото, средно/междинно съждение на "чуждите". Именно на мнението на останалия свят, част от него, спрямо сътвореното. Това означава, че до тук - цивилизирането е преображение, еволюиране от отсъствието на нещо (първичност) или от наличието на нещо (вторичност) - изначалност и продължение на сукцесията.
Да не би структурирането, придаването на морфология (дори и неточна, непълно), на комплексността и сложността на обществото има за цел представяне на обобщение за нея? Докато французите и немците клонят, и пренасят националностните, и историческите, цивилизационни значения, то при гърците и римляните се полемизира продължението на една цивилизация - древна, архаична, нова, променена, всестранна, многозначна, проблематична... Сигурно е, че съществуват и ще просъществуват още съждения. Както го е казал caspar - еднородността сплотява съждението, но не го окунтурява. Някой трябва да направи връзката между четирите представи - гърци-римляни - немци-французи и при самото им кросиране...