за цивилизацията (Page 1 of 2)

Добра тема, frege. Поздравления!
Ето и коментар от първо впечатление (не че някой ме ръчка да бързам). Проблемът доколкото разбирам е в оценяването на "историко-културни" съждения. За сега не ми е много ясно какви точно са те, но все пак мисля, че разбирам, не без помощта на примерите. Първото, което ми хрумва е, че тези съждения (както и примерите) са напълно произволни. Второто е, че те не подлежат на оцнека от типа "истинно/неистинно".  Последното обаче не означва, че те не подлежат на оценка изобщо. И тук за мен е привлекателното във вашата тема: как се оценява тогава, когато понятието за истина (такова каквото го познаваме в логиката и точните науки) не е приложимо? Лично на мен ми е интересн опитът на Гадамер в тази посока. 

PS. Казвате, че истинността на първите две твърдения е очевидна. Това, смятам, че е невярно. Те са нито верни, нито неверни. В противен случай ще трябва да ни предложите начин, по който да ги проверим.

Основата на цивилизацията е логичното, определеното. Не може да се създаде цивилизация без идентифициране и дефиниране на културо-исторически подем на дадено съждение (на поставянето на базиса), но е възможно да бъде изградена върху основата на вече създаден такъв, вече осмислен. Цивилизацяита се характеризира с преобладаващото, ясното, различимото, средно/междинно съждение на "чуждите". Именно на мнението на останалия свят, част от него, спрямо сътвореното. Това означава, че до тук - цивилизирането е преображение, еволюиране от отсъствието на нещо (първичност) или от наличието на нещо (вторичност) - изначалност и продължение на сукцесията.
Да не би структурирането, придаването на морфология (дори и неточна, непълно), на комплексността и сложността на обществото има за цел представяне на обобщение за нея? Докато французите и немците клонят, и пренасят националностните, и историческите, цивилизационни значения, то при гърците и римляните се полемизира продължението на една цивилизация - древна, архаична, нова, променена, всестранна, многозначна, проблематична... Сигурно е, че съществуват и ще просъществуват още съждения. Както го е казал caspar - еднородността сплотява съждението, но не го окунтурява. Някой трябва да направи връзката между четирите представи - гърци-римляни - немци-французи и при самото им кросиране...

темата избуя някакси, но ще се върна към #2:

разбирането, според популярна дефиниция, е знаене на условията за истинност: регресът тук стратегически е заметен под думата условия, а в #1 под думата 'съответно'; предварителната аналогия немци/френци приемам така за верифицируема, респективно - вярна, и после идва отплесването, как 'фрапиращото' би могло превратно да бъде (ре)конструирано като 'масово'.
(че 'руснаците пият' и 'руснаците пият водка' не подрива фатално подобна дистинкция)

"връзката с цивилизациите" #3 е в представите, (да не кажа  фантазмите), които лежат под този род изказвания, с  които пък се гради историко-културен дискурс.

онова трудно проверимо, което ме занимава(ше), е: дали, спазвайки мащаб, в антична гърция непропорционално много хора се вълнуват от 'философското' или просто другите са впечатлени от това специфично тяхно занимание; (и респективно - за правото в  рим)?

Тук съм силно несъгласен с Яската: фактът че Аристотел е имал 10345 косъма на главата си по никакъв начинне зависи от начина на проверка, който имаме на наше разположение. Факт е, че Аристотел е имал определен брой косми на главата си в момент т (вярно твърдение Р) и факт е , че ние не можем да проверим този брой. Това обаче няма нищо общо с верността на твърдението.

frege, това последното е много добро и смешно. Има и ирония и поука.

Обаче. Предпочитам да осъществя наблюдението с немците. Мисля, че в пиенето на бира имаме нещо общо, за което да си говорим докато пием бирата. И няма да е нужно да спирам след втория. Колкото повече немци пиещи бира срещна и се запозная, толкова по-добре за немската култура и цивилизация.
"по-добро доказателство", бихте ли пояснил? Кога или кое или защо едно доказателство е "по-добро", а има ли най-добро, а след него ... мега-ултра и доказателството на всички доказателства, т.е. абсолютно доказателство!

правно или математически :)

/безобиден оффтопик: вчера ми хрумна, че заглавието звучи като наздравица :)/

Опитвам се да свържа все пак цивилизацията, правото и научните факти. Признак за цивилизованост е развитието на едно общество. Какво развитие? Всако възможно, което може да си представим- социално, научно-техническо, политическо, икономическо и т.н. Интересно е, в кой момент едно общество се превръща в цивилизация. И дали това заради което можеш да кажеш за един народ, че е нация не е определящото при идентифицирането. Културата е от определящо значение, но културата може да се ограничи до определен набор от традиции и фолклор, който да се повтаря и предава от поколение на поколение без да търпи някакво съществено развитие и така да си остане една дори малкопопулярна култура с последния мъдрец, който разказва легенди. Тогава, благодарение на науката разбираме, че определени способности на хората могат да се развиват. И ако тези способности и това развитие усъвършенстват и подобряват човешкия живот- те са добри. Доказателствата в науката способстват хората да разбират по-ясно как да употребяват способностите си. Докъде са границите им и какво може да се постигне и след това предаде необходимо и полезно знание.
При правото целия този стремеж не е за установяване на знания и опит, а за контролиране на определени етични норми, налагането им, след което отсъждането според тях на едно относително правилно решение.
Така като се замислим, според мен научно-доказаните истини, употребата и достоверността на фактите способства в много по-съзидателна степен, отколкото принципите на относителната справедливост, основаваща се на субективни човешки преценки, дори в съгласие със закони писани и тълкувани от хора. Защо за едно престъпление да не можеш да си съден два пъти?
Резултатите от двете също са интересни- с /през и благодарение на научни доказателства може да се открие нещо, обоснове или опровергае по начин полезен за човечеството, а чрез доказателствата в правото можеш само да установиш определена постъпка или причинно-следствено стечение, но не и да промениш нещо в това- ако престъпника е невменяем, болен или умрял впоследствие, за да си излежи присъдата.