Май на това му викат да се оплетеш в собствените си мисли...
"9. Ако отношението на "субекта" х към феномена Ф е добро (Д) това ни казва нула за етическата природа на Ф. Плюс за смислеността на Х и за основанията на х да има Д. Казва ни само и единствено как х евентуално схваща Ф, не какъв е етическия статус на Ф."
Ми аз какво според теб твърдя? Разбира се че... Ф няма етическа природа. Това обаче не значи, че субекта няма основания да й придава такава... Теб ако те удари тухла по главата, каква етическа природа ще подозреш в гравитацията и масата на тухлата? Ама сигурно ще се замислиш защо е паднала и кой как си е гледал работата.
"8. Ако е така, ние може да правим каквото си поискаме, защото винаги можем да изпаднем в подходящото ad hoc отношение към събитието. Ити може да гръмне Адолф на 1 годинка и да има добро отношение към това, а мамата на Адолф, strange as it is, може да има лошо отношение към същото. Кой е в час или, казано по нашенски, кой е прав и кой бърка?"
А представи си, че ядеш телешко задушено. За да ти дойде в чинията, някой е трябвало да убие някое теле. Ето ти убийство. Кой е убиеца - самият извършител на заколването, тоя дето му е платил, или ти дето го ядеш? Защо приказваш абсурди, че някой може да е прав, а друг да бърка с етическите си възгледи спрямо каквото и да е? Силно предполагам, че в твоите етически възгледи точно тоя проблем дори не съществува... Което прави обърканата ти логика, с потенциала за още по-голямо объркване. Докато за мен нещата са прости - докато го няма субекта - етическият проблем не съществува. Докато я няма групата от субекти които изповядват еднакви етически възгледи - те не съществуват за нея. Съдията дето го перчиш, точно потвърждава тая теза, защото той е нарочен да налага тези възгледи, след като държавата е решила, че те трябва да се изпълняват от цялото населенени. Т.е. те не изхождат директно от твоя феномен, а от субекта който го интерпретира.