рибарят wrote:

Според форумистите тук със афинитет към философията, кое е преходното и кое не е ?. Да не намесваме бог и религия, които се приемат на вяра. Нови научни антропологични изследвания на човека, установяват че са съществували човеци преди милиоони години http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_giris_a.php
http://www.falun-bg.info/news/beyond-sc … odini.html

Та какво пречи на теорията за непреходността на планетата земя и древните човеци, съществували от преди милиони години до ден днешен, просто няма никакво сътворение,  креация,  както искат да внушат креационистите. Но също няма и еволюция от низша към визша материя, както твърдят дарвинистите.

Според форумистите тук със афинитет към философията, кое е преходното и кое не е ?. Да не намесваме бог и религия, които се приемат на вяра. Нови научни антропологични изследвания на човека, установяват че са съществували човеци преди милиоони години http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_giris_a.php
http://www.falun-bg.info/news/beyond-sc … odini.html

Та какво пречи на теорията за непреходността на планетата земя и древните човеци, съществували от преди милиони години до ден днешен, просто няма никакво сътворение,  креация,  както искат да внушат креационистите. Но също няма и еволюция от низша към визша материя, както твърдят дарвинистите.

Пенчо Вълев, ние сме стари познати от форум "сега", там обаче ме банаха заради това че пиша против Айнщайн.

Корабът на тезей, ако е видоизменен макар и със същите стари части, не е корабът на тезей, ако коръбът на тезей бъде направен като копие от по нови части от същият материал, то той е коръбът на тезей. Въобще идентичността се крие във формата и модела и разположението на частите, разположението на частите може да бъде променено без това да пречи на функционноста, както например има автомобили на които им монтират двигателят на задната страна, но това вече не е идентичният автомобил.  Но копието по същността не е оригинал, защото освен формата един обект-субект, има и история, та ако искаме корабът на тезей да е същият то трябва освен да го копираме със същите материали, и да го подложим на същата история-събитийност, трябва да има и тезей който да го управлявал със абсолютно идентична история на оригиналният тезей. А това вече е непостижимо, поради уникалността на историята на обекта-субекта. Никоя история във времето и пространството не се дублира-повтаря, дори и да вземем атомите които са абсолютно идентични, еднакви един спрямо друг, историята на всеки атом във времепространството е различна, защото при съвкуплението им във един субект-обект, те са се интегрирали по различни пътища и от различни части на вселената.

cronos wrote:

Става въпрос за опит да се осмисли времето по нов начин. Врермето беше делено (исторически) на минало, настояще и бъдеще (погледнато от модерността). Традиционното акцентува върху миналото (също мнение на модерността) - това, което е било трябва да е ("де бъде"  напрактика е същото като "да е" съществуващо за традиционното). Секуларизирането на традицията и то не просто на традицията, а на юдео-християнската конкретно ни отваря "да бъде" по добро за разлика от "лошото минало" (мислено като епоха). И когато това "по добро" е изоставено понеже не идва (въпреки осезаемата промяна) остава само "да е". Но какво трябва да е, като то не може да приеме вече нито миналото, нито бъдещето (видяно от Ницше според Ватимо, като несъстоятелност от всяко апроприиране, отчуждение-автентичност). Реалността се радикализира, защото има само "е", като че сме се събудили от всички възможни сънища. Проблематичното на това "е" е, че то се завърта в безкраен кръг. Всеки ден е едно ново различно "е". Ако вчера нещо е било добро, днес не е, а утре отново добро, то това нещо Е просто лошо, тъй като значение има само сега. И така до безкрайност.... Лишени сме както от памет така и от идеали. И връщане няма. Оставаме само да прокарваме просеки към нещо небило.
Въпросът ми е може ли да се направи това. От времето като минало, настояще и минало да остане НИЩО. Това означава да се замъгли и самото настояще, като единствено останалото. Има една фраза "Имаме само време". Времето винаги е било разбирано негативно - времето нищи, времето е смърт. Тогава "Имаме само време" е драма. Именно драмата е вече неприемливата. "Имаме само време" означава, че "сме" (онтологически). От една страна тръгваме й съдържаме това безкрайно "е", в което сме, от друга вече не сме само в него, тъй като времето е възстановено, но не в старите му граници минало-бъдеще, а граница на едно съществуване. И има съществуване доколкото има граници. Така всяко нещо, което няма граници във времето не съществува. Като боговете например.

Доколкото до съзнанието приемам, че то е крайна метаморфоза на метафизическия субект, а той както се знае се е размил в безкрайните си самообосновавания. Това означава безкрай от начала, мигове и взривове.

Времето е вместилище за събития, пространството е вместилище за обекти, в този аспект двете понятия са преплетени и не могат едно без друго, но са различни понятия, а не както казва теорията на Айнщайн че били едно и също, демек пространствевреме, че пространството е аналогична на времето.

frege wrote:

За доплеровия ефект, когато участва с, си има релативистко разглеждане; айнщанианското твърдение, както всички знаем,  не е, че нищо не се движи по бързо от с във вакуум, а че няма въздействие/ информация, което да е по бързо. И в
класическата физика изглежда това е така, но с отчитането на квантовите проявления май не е. Гюнтер Нимц  например твърди, че при тунелен ефект има нелокалност, сиреч скоростта е безкрайна и през бариера се тунелира буквално за нула време: съответно, ако се сравнява време за преминаване  на фотон по същата траектория при наличие и отсъствие на бариера, с тунелирането се установява скорост над с - има множество експерименти и  опити за explaining away  с много ярост.

Günter Nimtz, Tunneling Confronts Special Relativity, Found. Phys. (2011) 41:1193–1199; The Superluminal Tunneling Story, arXiv April 2013

Виж сега тунелни ефекти, сплетени състояния, експерименти със отложен избор, са все квантовомеханични проявления, но, тази квантова механика, все още няма статут на завършена научна дисциплина, самият Айнщайн е ревизиран към интерпретациите на КМ, тази наука КМ ми мирише на вуду наука. Ти как мислиш ? и по точно нейните нетрадиционни интерпретации, множественната вселена на Еверет, дуализма вълна честица, копенхагенската интерпретация която казва че действителността в мащаби работещи със КМ е нещо което не можем да си правим аналогия със заобикалящият ни свет , тоест че частиците на мирозданието не са нито вълни нито частици, е какво са тогава ? нещо неприемливо от умозрителното заключение, ние градим наука на база опит от ежедневието и не може някакви вуду квантовомеханични тълкувания да ни втълпяват научни възгледи не основаващи се на нищо научно. Така че съм резервиран и към съвременната вуду КМ .

milko wrote:

Здравейте,
Нов съм в този форум и поствам за първи път по тази стара тема, без да знам дали някой ще обърне внимание на присъствието ми. Затова ще бъда пределно кратък.
Айнщайн е използвал постоянството на скоростта на светлината като константа в СТО без изобщо да обяснява този факт. Нещо повече, не съм срещал подобно обяснение в нито една друга теория - било класическа, било квантова. Срещат се предположения, че при определени условия са възможни и свръхсветлинни скорости, но никъде не съм срещал надежна методика, чрез която това предположение да бъде експериментално проверено. Напротив, срещат се дастатъчно възражения срещу постановката на Морли и отричането на етера като среда. Но не за това ми е думата.
Ако фокусираме вниманието си сърху структурата и свойствата на реалното пространство и неговата квантова същност ще намерим отговор и на въпроса - защо скоростта на светлината, която измерват уредите ни е една и съща. Повече по този въпрос може да намерите на адрес:  http://ontosite.webs.com/ontobg/ontobg. … hanizamSSS

Здравейте, аз съм противник на Теорията на относителността на Айнщайн, всички експерименти "потвърждаващи " ТО на Айнщайн са нагласени и манипулирани така че да са в съгласие с тази нелепа теория.  Айнщайн обяснява крайната скорост на светлината с това че времето и пространството са относителни и зависят от гледната точка на наблюдателя, дали той се движи със скоростта на светлината, но това е изсмукано от пръстите, първо не се знае точно какво е това пространствовреме, и как зависи от скоростта на светлината, как е възможно времето което е мярка за събития да се забавя, това е голяма глупист, времето е мярка за количество събития и то не е физично, пространството не може да се криви разстяга и свива защото то е мярка за вместимост на материята, и то също не е физично. От тези доводи става ясно че Нютон е правият а не Айнщайн.