смисъла на клипчето (Page 1 of 3)

Мисля, че като се предлагат подобни неща, трябва да има някакъв анонс или предупреждение.
Започнах да гледам това с детето ми, не нарчно, беше до мен и се загледа. Естествено на 10 секунда закрих екрана и му казах да не гледа, а да отива да закусва. Супер тъжен и ядосан ми повиши тон - "нееее, не искам да гледаш този лош филм"
Трябваше да го послушам.
Не знам какъв е смисълът на клипа.
Но наистина се заинтригувах, от автора на този клип? Кой ли е и какво е искал да ми "покаже"?
Но ....май още повече като се замисля, не ме интересува.

"....ужасно, ужасно
разказвате сякаш, като че там сте били.
Какъв ти тук ужас, той пеел човекът, това е прекрасно, нали?"
Н.Й.Вапцаров

Ако съм обидила някой с мнението си, съжалявам.
Но аз лично се впечатлявам и търся смислите в други неща и на други места.

Кое да разясня, по-точно? Аз гледам към тази тема от толкова зрителни ъгли, че даже не им знам бройката.

Ето откъсът.

Човекът се казва Изидор Дюкас. Литературен псевдоним - Лотреамон. Лирически герой - Малдорор (повествованието се води от първо лице).
Роден е в гр. Монтевидео в средата на 19 в. (тогава - Аржентина, днес - Уругвай), бащата е французин, майка - неизвестна (не са запазени сведения). Учи и живее във Франция.

. . .
Полунощ. Не се вижда нито един омнибус от Бастилията до Мадлената. (...) ето един се появява неочаквано, сякаш е изскочил изпод земята. (...) не прилича на другите омнибуси. На горния му етаж са насядали хора с неподвижни очи на мъртви риби. Те са притиснати един до друг и като че са изгубили зрението си. (...) Когато кочияшът шиба конете, изглежда сякаш камшикът кара да се движи ръката му, а не ръката - камшика. Какъв ли ще е този сбор от странни и неми същества? Жители на Луната ли са те? (...) Но те приличат по-скоро на трупове. Омнибусът, който бърза да стигне до последната спирка гълта пространството, кънтейки по паважа... Той лети!
Но една безформена фигура го следва упорито по следите сред праха. "Спрете, умолявам ви, спрете... краката ми са подути от дългото ходене цял ден... Не съм ял от вчера... Родителите ми ме изоставиха... Не зная какво да правя... Решил съм да се върна във вкъщи и ще мога да стигна до там ако ми направите място между вас... Аз съм дете на 8 г. и имам вяра във вас..."
Той лети... Лети... Но една безформена фигура го следва упорито по следите, сред праха. Един от онези хора със студени очи бута с лакът съседа си, сякаш иска да изрази недоволство от тези вопли със сребрист тембър, които стигат до ушите му. Другият навежда едва забележимо глава в знак на одобрение и веднага след това се свива в неподвижността на своя егоизъм като костенурка в черупката си. В чертите на останалите пътници личат същите чувства (...) Той лети!.. Лети...
Но една безформена фигура го следва упорито по следите сред праха. Само един млад човек, потънал в мечти сред тези каменни хора, като че усеща милост към нещастието. Той не смее да издигне глас в полза на детето, което все още вярва, че може да настигне омнибуса с изранените си крачета; защото останалите пътници му хвърлят погледи, пълни с презрение и достойнство и младежът разбира, че не може да стори нищо сам срещу всички. С лакти облегнати на коленете и глава между ръцете, той се пита смаян, дали наистина това е така нареченото човешко състрадание. И разбира сега, че това са празни думи, които не се намират вече дори в речника на поезията (...) Но една пареща сълза се е търкулнала по бузата на този юноша (...) Бори се напразно в този век, в който е захвърлен. Чувства, че не е на мястото си тук, но не може да излезе от своето време. Страшен затвор! Отвратителна съдбовност!
. . .

Веселин, момчето може да "вдъхва" живот. Спомни си сцената с камъчето, което се превръща от кръвта в мишка - това е именно един вид алегория за тази сила на любовта. Но любовта изисква взаимност -  без отклик в сърцата на другите, момчето не може да "съживи" всички в каменния град. В този смисъл, то се обръща към кучето си, което отново се е било, че не е възможно вечно да го "лекува"..без "отклик" от негова страна.... Момчето търси добротата и любовта у другите и това е единственият шанс - спомни си първата сцена с очакващия поглед към моста...Но дори и в сърцето на кучето, най-верния му другар тук, има омраза, егоизъм и насилие - кучето е готово да подгони мишката, родена от кръвта на момчето...(И по-нататък сънят на момчето за Сърцето, което ражда камък...!) Мога да говоря и още за отделните детайли, но струва ми се, че идеята е тази.
Не съм съгласен, че момчето загива, защото се поддава на "слабост и неразбиране"! Напротив, именно това е моментът на дълбоко прозрение - съзнателният акт на саможертвата в името на любовта! Момчето моли за прошка своя брат, защото го лишава от себе си, като избира този последен, отчаян и ужасяващ  ход - саможертвата! И тук, струва ми се, има дълбок Библейски мотив: саможертвата на "кръста" в името на доброто и голямата любов успява да направи чудото на изцелението- да събуди любовта и състраданието...и вероятно да спаси "каменния" град...
Има, има много надежда в последното разкаяние, в тази последна протегната ръка на коленичилия брат...Остава, остава надежда...

Не е бащата, а брат му. Не следиш действието и не четеш внимателно субтитрите :). Но, иначе, да, като че ли това пак не би променило същественото.
Виж, присъствието на жена, би променило радикално нещата! Няма женски същества в тази анимация, защото женското по принцип е хтонично и същностно потопено в ценностния свят на отсамното, в пенатите на дома, така че присъствието на женски персонажи би "отслабило" идеята, препращането към онази божествена  "братска"  Любов между хората, за която, както ми се струва, става дума. :)

Така е, приятели, много съм съгласен с Vesselin и Дядо Ники.
Казаното от Веселин е превъзходно: успя да ме изненада с гледна точка, каквато честно казано и през ум не ми е минавала.

Ето това харесвам в сюрреализма - няма друго направление в изкуството, което да предлага до такава голяма степен вариабелност в интерпретациите!!!

В една професионална посока на мислене (аз разбирам от тези неща) клипчето е сюрреалистично произведение с извънредно качество, от чиста проба. Методологическата прецизност на изпълнението е такава, че за мен е извън съмнение: или авторите са от някой от колежите по изкуствата, или са самородни таланти, прозряли духът на сюрреализма също толкова добре, ако не и по-добре от онова, което се преподава в колежите.