Диалог-дискусия-събеседване (Page 2 of 5)

И двамата са го казали (за учудването), и двамата са били съгласни, че с него започва философстването. А Аристотел след това допълва и онова, което пък е заложено още от Сократ:

п.п. Момчето, радвам, че има хора като теб, които намират у себе си и разбират потребността от философия. Има един съвременен философ, Colin McGinn, който, в едни свои лекции, с които популяризира философията, казва, че "у всеки човек има един "вътрешен" философ". Част от заглавието на тези популярни лекции гласи: "Discovering the Philosopher in You". Пожелавам Ви успех по Вашия път на откриването Ви като философ!

Обратното е, когато хабер си нямаш от фактическото състояние на нещата, но почваш да градиш философии. Тогава само ПО СЛУЧАЙНОСТ може да се окажат верни, понеже се случва и от погрешни предпоставки да се достигне до верни изводи.

Никой, Ваня, не говори, че ползването на факти е всичкото. Изхождането от ФАКТИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕЩАТА е НЕОБХОДИМО, но НЕДОСТАТЪЧНО условие. Примерно както с Интернета ти - компютърът(мобилния телефон) е необходимо, но не достатъчно условие, за да имаш Интернет.

"Същността при философст-ването е КАК интерпретираш и тълкуваш фактите."

Правилно, обаче Момчев и др. ПРОСТО НЕ РАБОТЯТ С ТАКИВА. Те си измислят факти или ползват много, много ограничен брой такива и резултатът е плачевен.

"Защото едни и същи факти взети от един и същ сайт, в един случай могат да ми помогнат, във втори да ми досадят и въобще да не им обърна внимание и в трети така да бъдат изопачени, че ... жалко за това, че са били установявани и популяризирани като Факт-и."

  Е, абе има си риск, ама по-добре да ползваш факти (с вероятностна истинност), отколкото хич да не ползваш или да правиш ПСЕВДО-ИНДУКЦИЯ подобна на описаната от Фр. Бейкън с червенокосия чужденец.

"обръщането на  внимание е относително... отношение."

  ОК, ДОПЪЛВАМ - активно внимание! Ама това, че му казвам, че основно аз му обръщам АКТИВНО внимание не е толкова укор към тебе и останалите, а по-скоро насочване към него  - да се замисли колко е на нефилософско ниво. Приказките му стават за форум на Иван Костов или Надежда Михайлова, макар че и там, вероятно, ако има висшисти, няма да му е толкова лесно да убеди съвсем, че всичко се дължи само на миналото и пр. клишета, които са ненаучни.

"Ако има хора, които не желаят да им обръщаш внимание, но ти го правиш ... заради "дълг"-ът си, и тези хора от възпитание се опитат да не са груби, та изчитат част от нещата, които си им отговорил, но... срещнат думи като "промитак", "непрокопсаник"(цитат по смисъл) и т.н. според мен биха били поне в леко тъпо настроение."

Второто не съм го казал. Първото иде от ПРОМИВАНЕ НА МОЗЪКА (техника създадена в Китай по време на Корейската война под името "СИ НАО"). Промитак не е равно на простак, макар и да съвпада, понякога, при някои промити субекти. А той, ако иска да чете, ако иска да не чете. Аз си спазвам дълга и убежденията. А ти поизчети малко какви ги дроби, недей като Дядо Ники да се изказваш "априори". Момчето просто не е в час и не държи сметка за всестранното изследване на предмета.

"И аз вече не те чета. Не се обиждай. А преди наистина ми беше приятно, и дори, когато си ме обиждал съм се "връзвала" и ми е ставало криво. Но сега вече НЕ."

Хубаво, душа! Твоя воля. Благодаря, разбира се, че ме информира за това събитие в твоя живот. :)

"Вчера нямаше въобще да вляза, да чета и да пиша, но първо видях, че Ники е писал, та ме разведри, а след това ... бях в супер настроение и исках да го споделя :)"

  Ами то и аз се разведрявам на неговите писания, обаче да не прави издънки както в критиката на аналитиците (дето се оказа, че има един бюлюк народ, дето не ги е чел) или пък в моята тема, където въобще не си направи труда да погледне за какво става дума. Иначе преди си пишеше добре. Сега, гледам, пак проявява тенденция за адекватност в дискусиите не си говори ipse. Дано да се оправи човекът! В него ми е надеждата! Дядо Ники, обичам те! :)

"Така като гледам, ако скоро, обаче не пише някой друг, освен теб и Косето мисля, че ще позабравя този форум.
Нищо де, не беше лошо.
:)"

  Абе даже само Хераклит да си води монолози, аз пак мисля, че е полезно, щото този човек има и способностите, и информациите, а и достойнството като сбърка нещо да се корегира. Голяма работа, че ползвал всеки ден хероин, кокаин, марихуана и някакви нови наркотици разработени в личната му нарко-лаборатория, прикрита нейде из София под формата на легална фирма! Хи-хи :) Шегичка, ама вярно си е много полезно да се чете Хераклит! Препоръчвам го!
А Коста какво? Човекът ПОНЕ се базира на нещо и пише сравнително-отговорно.

"пс. някой ден, ако имам желание, ще ти напиша аз пък какво научих, и то за кратко време. Но може някой друг път... сега не виждам (намирам) основание да го направя.."

За мене ли (случайно) става дума? О...не им вярвай! Аз всичко сам си казвам. Няма как да научиш нещо ново, ти даже и кътните зъби ми знаеш. :)

  То и аз така се радвам, че има ориентирани към философията хора, но първо трябва да постигнат РАЗБИРАНЕ за това какво е и какво не е философията в нейните добри, автентични варианти. Иска се БАЗА. Базови неща за философа ДНЕС:

1) Поне обща запознатост с историята на философията (кой какво рекъл и писал), за да не се преповтаряме, както и да знаем как еволюира (деволюира) мисълта.

2) Запознатост с фактологичното положение на нещата (особено, ако иска да прави ПОЛИТИЧЕСКО-МОРАЛНА философия). Информираност и историческа подкованост.

3) Желателно е да изучи базовите принципи на логиката и диалектиката.

Тогава вече ще може да прави философия.

.

   Прав си, от банове няма нужда, но и няма нужда от прекалени ласкателства към такива (ти като пишеш сериозно не си от тях. Ти си по-образован от доста колеги, стига да решиш да пишеш философски.) Примерно, сега, Момчев - няма хабер от философия, но решиил да ни учи (защото неговите текстове са нищо повече от пропаганда и дидактика) на морал, политика...

Благодаря, Дядо Ники, с помощта на такива насърчителни думи сигурно ще успея да се науча да развивам философията си в научна форма, така че все по-малко да ставам обект на невъздържани, злостни нападки.
Много ме беше впечатлило прочетеното изказване на английски дипломат, който посетил шведския кралски двор през 17 век и останал приятно изненадан от знанията и уменията там да се постига дух на съгласие. И вместо да си помисли - "Тези глупаци за какви се взимат", човекът отчел и признал явните знания и умения на шведските дипломати. Това, а и доста други неща са ме карали да си задавам въпросите - Защо ни е съгласието? Каква е ползата от това да постигаме съгласие? и т.н.
От моя гледна точка мисленето и измислянето се характеризират с духа на противоречие, съмнение, проверки, като разбира се това става успоредно със способността да се раждат идеи и обяснения, които на тази основа се развиват и усъвършенстват, за да могат да се приведат в подходяща работна форма. Природата на мисловния процес е такава, че се нуждае по-скоро от несъгласие, отколкото от съгласие, в което по загадъчен начин емоционалната енергия се превръща в проникновение, а то ражда новото мислене. Чак когато мисленето се доведе до ниво на  истинност или поне до ниво на практическа пригодност, тоест след достатъчен брой проверки и преценки, тогава възниква необходимостта от съгласието, защото то всъщност става основа за обединението и организирането на хората за усилията или работата, която им предстои. Ако участват в тези процеси, според силите и способностите си, хората не само остават с чувството, че са неразделна част от процесите, но и остават с убеждението, че са допринесли с това, което могат за стигането до общите позиции. Така те не пренасят съмненията и липсата на доверие във фазата на общите усилия, а по-скоро участват активно и всеотдайно за постигане на резултати и успехи.
Затова според мен междинното постигане на съгласие е начин да се направи успешен преход от мислене към действие и то в рамките на цели групи хора или цялото общество. И колкото повече самосъзнание и разбиране на тази основа за това, което мислим и правим, е важно и необходимо да разграничаваме отделните процеси, да се учим по-добре на тях и съответно да им намираме по-успешно приложение, когато вършим съвместна работа. Обратно, липсата на самокритичност и самосъзнание ни кара да вземаме "сенките от пещерата" за истинската светлина и така да постигаме резултати, за които не само нямаме разбиране, но и нямаме способности да си дадем сметка, че са плод на собствените ни заблуди, с които сами си пречим, вредим и се проваляме.
Разбира се това с нищо не може да попречи на някои хора да не се стремят към самопознание,  защото бързат да познаят нас и то така, че да не си дават сметка, че влизат в противоречие със самите тях и разбиранията си за относителната истина, която от бързане са превърнали в абсолютна.