"Науката не мисли" (Page 2 of 5)

Крайно време е модераторите на форума да започнат да си вършат работата. В противен случай, хората, които биха искали и които биха могли да напишат нещо сериозно, просто ще спрат или няма да започнат да пишат тук. Не бих отправил такъв призив, ако тези форуми не се наричаха "Философски" и ако все пак не се определяха като виртуално място за философски дискусии?

А, как така диалектическият материалист още не е разбил на пух и прах "перлата на нацистката философия". Или просто се оказва мой ред да противореча на тезата.
Не съм чел статията, но от цитирания в началото цитат мисля, че може да се противоречи на такава теза от две страни. Първо, от гледна точка на това какво е мисленето по смисъл и второ, от гледна точка на това какви са обектите на изследване съответно на философията и физиката. Според мен - Противореча си, значи мисля - може да се използва като определение на мисленето, като процес. Когато противореча на другите, заедно развиваме процеса, теза - антитеза - синтеза и така развиваме стремежа към разбиране и познание във всяка една област. Философите го правят в своята област, а учените пък го правят в своята. Само че философите се удивляват, че не знаят първоначално какво са мисленето, пространството, времето и т.н., докато учените се удивляват, че не знаят и не разбират обектите на своето изследване. Например ябълката на Нютон, която го е тласнала да вникне, обясни, разбере гравитацията. А от гледна точка на обекта на познанието, факта, че философията може да си избере за обект мисленето и езика, по естествен път я води и към развитието на идеите за важността на самопознанието, докато физиката изучава света около нас. Разбира се мисленето например е толкова сложен и необяснен процес досега, че може би, за да се стигне до неговото обяснение, ще трябва да стане задълбочаване и разширяване и на философското разбиране и на физическото и химическото разбиране на човешкия организъм, че да се стигне до допирни точки между тях, а оттам и до това какво всъщност е мисленето, като процес.
Така че ми се струва, че не би могло да издържи на проверките това твърдение ако се направи необходимото то да се изследва. С мисленето всъщност познаваме и ако погледнем развитието на съвременната наука, може да се каже, че тя е открила много повече неща и новости, докато съвременната философия е стигнала по-скоро да самокритичното си самоопределение, че всъщност изглежда не е наука, тоест не може да познава почти нищо. От тази гледна точка аз наричам философията царството на свободомислието, което прокарва пътя на новото мислене и съществува във всяка наука, като подлага всичко на съмнение и проверка, за да стигне до удивлението за незнанието. Оттам нататък всичко днес е наука, а философията остава, като "доброто начало, което е половината от работата". А ако учените наистина не мислеха, тогава те нямаше да могат да стигат до никакви открития, а мисля, че това поне не може да се постави под съмнение. Така че бих казал, напротив, всеки учен е и философ, който мисли, изследва, открива, като просто има друг обект на изследването. Дори само от цитата обаче се вижда, че Хайдегер си оставя малка вратичка, като казва, че философското мислене е предварително зададено на учените. Бих казал, че по-скоро понятията са предварително зададени на учените, а мисленето, което извършват на тяхна основа с нищо не се различава по същност от това на философите. Може би в цялата идея на Хайдегер има малък опит за самоизмама и стремеж да се убеди, че философията стои по-високо от науката. Нищо чудно да се е поддал малко на влиянието на тоталитаризма на времето около него. Или просто става дума за чуството за величие на един голям философ.

В този форум има много теми, посветени до голяма степен на мисленето. Мисленето, за което говори Хайдегер, не се обсъжда там. Просто той нарича мислене само това, което прави мислителят, не и това, което прави ученият. Според мен би било полезно да изхвърлим думата "мислене" от обсъждането и да се концентрираме върху най-явния смисъл на изказването - че има измерение, в което науката се движи, без да го поставя под въпрос, и че има смисъл все пак въпросът да се поставя.
Предполагам, че изказването на Хайдегер е направило и продължава да прави такъв скандал не заради този прост смисъл, който е изяснен в интервюто от 1969 г., а заради използването на думата "мислене". Ако вземем само пояснението, в него няма нищо, което умаловажава науката. Тогава защо той си служи тъкмо с тази дума? Изборът на думата като че ли прибавя към изказването една втора мисъл. Нещо от рода на: "Учените са живи калкулатори в бели престилки." За нас е важно, че нищо не ни задължава заедно с пряко изказаната мисъл да приемаме и неизказаната. Хайдегер е обмислил само първата. Втората принадлежи към едно измерение, в което той се движи, без да го е осмислил.
Аз се надявам, че по първата мисъл можем да постигнем съгласие, а не да се делим на континентални, аналитични, диалектически материалисти и всякакви други. Или не можем?

Мисля си : толкова ли е трудно да се разбере, че поне от заглавието на темата не става въпрос за:

-преклонение пред Хайдегер;
-за подценяване постиженията и ролята на науката;
-за разделение на ... стражари, апаши, индианци и каубойци
-за нацизъм
за..........
"ужасния Хайдегер"!! как е посмял да пише и публикува... колко ли му е гот, че не ни е съвременник.

Другото, което си мисля е, че е много важно, в какъв момент от живота си, си чел Хайдегер. За първи път, а след това, когато ти се е налагалода го изучаваш в какво настроение си бил, с кой си го съпоставял и т.н.

А пък най интересно от всичко, което си мисля, е за САМОЧУВСТВИЕТО на хората, бе!

Регнали севнекъв български "философски" форум и съвсем надменно ми обясняват че Хайдегер "небил в час", бил "смешник"...хъм! Чакайте малко беееееееееее.
Кои сте вие бееееееее хора? От къде на къде си позволявате, ей така дамидъвчетенеквадъвказа собствеността ислед което след поредното балонче, даме опръсквате с лигите си.
Отврат.

const, не съм съгласен, че, когато Хайдегер говори за мислене, има "измерение, в което той се движи, без да го е осмислил". Не съм съгласен също, че ако искаме да разберем и да се съгласим с това, което Хайдегер ни казва в израза "науката не мисли", следва да се откажем от думата "мислене". Всъщност съгласието с второто идва от допускането на правотата на първото. Но това не е вярно дори и поради факта, че , както в "Was heißt Denken?", така и в "Gelassenheit", Хайдегер пояснява защо и в какъв смисъл, в своята рутинна дейност учените са, както ти казваш  "калкулатори".
Когато Хайдегер говори за мислене и констатира, че науката не мисли, в собствения смисъл на думата, той има предвид - "Das besinniiche Nachdenken" - тоест осмислящо след-мислене или, казано иначе, разбиращото осмисляне, което идва-след, но е основно и в собствен смисъл мислене-пред, в широта и дълбочина отвъд границите, спрямо онова "мислене", в което са ангажирани учените. За да стане ясно, ето няколко извадки от  "Gelassenheit":

Тъй като "болестта", която Хайдегер констатира тогава, за много хора  днес вече е завършила с "летален изход" (тоест, те съзнателно избират това "бягство" именно като печелившата философска изследователска стратегия), аз не очаквам да се постигне съгласие дори и по "първата мисъл".

Ох, как се уплаших от предизвестената си мисловна смърт  какво ли пък Хайдегер да е прав и да може да докаже това, което говори, а не само да плаши философските гарги, пардон, орела на Заратустра?

Добре, че отколе все има философи, дето ме успокояват с това, че „музикалността” им намира съответен израз а ла Карнап...

1. Като този егоистичен гражданин:
http://www.youtube.com/watch?v=hHhf4TEc … p;index=38

2. И този състрадателен човек тук, дето Хайдегер му взе езика, но не и целите...
http://www.youtube.com/watch?v=alHu-nGqDHY
не е лошо, не е лошо...:
http://www.youtube.com/watch?v=Cean25AgYZM

3. И даже този заядлив критикар-новатор, дето хич не обича Хайдегер...:
http://www.youtube.com/watch?v=lIh9CkE_50c