Topic: достоверните сетива

та въпрос :
има ли човека основателна причина да мисли, че материята извън него не съществува, ами само идеи и съзнания?
това, че човек употребява други същества за своите цели като ги поставя в изкуствени условия не е причина да мисли, че и той може да е поставен от по умели същества в такива условия. а пък, ако е заблуждение, ние сме се убедили от опита, че когато човек преодолее едно заблуждение, то той адаптира действията си към новата истина, и тъй извлича нова полза; когато разберем, че да се ядат тухли е вредно, спираме да ядем тухли; а когато разберем, че нещата не съществуват, какво започваме да правим?

Re: достоверните сетива

qze wrote:

когато разберем, че да се ядат тухли е вредно, спираме да ядем тухли; а когато разберем, че нещата не съществуват, какво започваме да правим?

Наистина ли, ако разберете, че да се ядат тухли е вредно, просто ще спрете.. like that/this ?

Да се пушат цигари е вредно, да се пие алкохол...и т.н., защо хората просто не спират да го правят?

Ако някога разберем- ама това е в полюсите на абсурдите- че нещата не съществуват, няма да е нужно НИЩО да правим.
Тъй като и ние не съществуваме, и така несъществуващи, можем да направим само нещо което да не съществува....:)- мда! скоро дали ще напиша нещо подобно? не мисля.

Re: достоверните сетива

1981 г. 41-ва аудитория в Ректората. Семинар по увод във философията. Обсъжда се разбирането на Бъркли, че материалните неща са само съвкупности от идеи.
Междучасие. Жоро казва: "Е, аз отивам да изпуша една идея."
Ако не беше Бъркли какво щеше да прави Жоро? What difference does it make?

Re: достоверните сетива

Наистина ли, ако разберете, че да се ядат тухли е вредно, просто ще спрете.. like that/this ?

става дума, че спирането е възможно; хората не спират да пушат по много причини, основно обществени, но те все пак са способни да спрат, и това им носи определени ползи, и ги предпазва от определени вреди.
а след като нищо не съществува, но ние не можем да променим отношението си към него, това не е ли съвършено непрактично познание?
после тези, които твърдят, че нищо не съществува, трябва да имат някакви причини за това, като например, че им се ще битовите работи да не са действителни, за да може чистосъвестно да оправдаят себе си в своята безотговорност, и да се поставят над тези неща; да им послужи като един вид уговорка. аз все си мисля, че тея неща, които това вярване им позволява да правят, са по скоро вредни и за тях и за другите, от колкото полезни, а затва по добре такова вярване да бъде опровергано. или не съм прав?

Re: достоверните сетива

qze wrote:

това не е ли съвършено непрактично познание

Същността на познанието не се определя от практичност/непрактичност.
Доколкото си спомням, хубаво беше, познанието е желателно, достатъчно и необходимо истинно (обосновано, може и малко вярно- в смисъл на проверено леко в някакъв опит).

Съществуването на нещо, освен чрез знание (на теория) се обосновава и чрез такова в опита (опита не винаги предполага или предпоставя практиката).

Така че, мисля, че доста ще се отчаяте, докато първо ми докажете, че нищо не съществува, а след това какво да правим, ако се окаже, че съществува дори и само една малка някаква си мисъл (за нещо).
Как мислите? Мислите СЪ-ществуват ли?

Re: достоверните сетива

ми - щото "ми" е добро начало - под непрактично разбирам, че това познание за нищо не може да послужи, в нищо не може да се приложи.
аз хич не се стремя да доказвам, че нищо не съществува, ами тъкмо обратното, и поради това от време на време - не постоянно - си позволявам да не мога да се начудя на това, че някой чистосъвестно се е усъмнил в това съществуване.

Re: достоверните сетива

qze wrote:

аз хич не се стремя да доказвам, че нищо не съществува, ами тъкмо обратното,

Кое е обратното?
И когато някой се "осмелява" да се осъмнява, Вие как му го доказвате, щом сте толкова убеден?

Любовта съществува ли? (аз мисля: Не. - Разубедете ме!)

Re: достоверните сетива

обратното на "нищо не съществува", е "всичко съществува" независимо от наблюдаващия.
ако някой се съмнява не му доказвам нищо, понеже и аз сам не съм изяснил концепцията за себе си дотолкова, че да говоря уверено за нея. но всички потвърждения, които са ми несъзнателно известни посочват на самия мене, че "нищо не съществува" е погрешно; поради това в такъв случай аз не мога да изкажа нищо, но мога да изслушам аргументите на съмняващия се в подкрепа на неговото съмнение, и един по един да ги опровергая, ако действително съм способен. а докато не се състои потвърждението на моята неспособност, аз нямам причина да я допускам.

Re: достоверните сетива

а инак, лубовта, доколкото тя се състои от това, което ти влагаш в понятието, вероятно не съществува, ако се доверя на преценката ти. но аз не мога да знам дали това, което влагаш в понятието е действително или не. на мен ми се струва, че лубовта не е нищо повече от положително усещане свързано с една външна причина; значи като такова без съмнение съществува. известно ти е обаче, че в понятието се влагат всевъзможни идеалистични съдържания, които няма да разглеждам тука, понеже ще стане много разтеглено, а не ми се занимава, но в основата си, съгласен съм, не се основават на никаква действителна причина, а само на интерес.

Re: достоверните сетива

qze wrote:

не се основават на никаква действителна причина, а само на интерес.

Интересът не е причина, така ли?

Щом има външна причина, сигурно има и вътрешна, с какво едната е по-обоснована от другата?
И конкретно може ли да я назовете, тази причина за съществуването на Любов?
аз не мога.
Според мен причина и основание за това не е нужно.
Както на Вас не ви е нужно да ми доказвате, че еднорогът не съществува.......или, че АЗ??? съществувам ли всъщност?

Re: достоверните сетива

за всяко съществуване е необходима причина, а не основание, причина, на която съществуването да бъде следствие.
а интересът не е причина, тъй като става въпрос за интереса на един човек да вярва, че едно твърдение е истина, тъй като е от полза за него да е истина; но това, че за мене ще е добре да съм безсмъртен, не доказва, че съм безсмъртен - това имам предвид, като казвам, че интереса не е причина да се заключва едно твърдение.

12 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:08:02)

Re: достоверните сетива

.

Re: достоверните сетива

Valentino wrote:

По каква причина човек е свободен?

ще те помоля да ми обясниш връзката, щото съм неук от време на време и не свързвам; доколкото знам нищо не съм споменал за свободния човек, та да стигнем до там, по каква причина е свободен, ами казах, че за всяко нещо, което съществува, е необходима причина, а не всяко, което е свободно.

Re: достоверните сетива

а инак считам, че човек никак не е свободен.

Re: достоверните сетива

qze wrote:

за всяко съществуване е необходима причина, а не основание, причина, на която съществуването да бъде следствие.

аз пък си мисля, че за всяка причина е нужно основание. :) Така, харесва ли ви?
И, тогава....Какво?
Интересът ... може да се окаже... основание за причината, която да доведе до следствието... Любов. Ако интересът е основанието, коя е причината. Някак много ми се иска да ме разубедите.
Защото ще започна да разбирам, най-накрая :) все някога нещата започват и да се ....схващат както отбелязва и уважаемия frege.
:)