Спомен и памет или обратното

Тези дни, и въобще напоследък съзнанието ми е на режим:"интензивно спомняне". Има неща, които никога няма да си спомня, ако някой друг не ги е запомнил и просто ще са се случили, но без споменът те не са били. Интересуват ме няколко неща;

1. (естествено) Как се поражда спомен? От вчера какво си спомням? А отпреди седмица? Защото отпреди месец гаранция нищо конкретно, което да си спомня другата година по това време.

2. Как конкретно си спомняме нещо забравено? Мирис? Поглед? Познат силует? Пица, която някой конкретно си е поръча или вино, което е пил. Стара снимка? Общ познат?

3. Какво правим с вече спомнен спомен? Затвърждава ме ли го в паметта или го забравяме.

4. Как и колко забравяме всъщност? Ако някой ми припомни нещо съвместно преживяно, а аз не се сещам грам ... поради най-различни причини... как ще повярвам, че това се е случило и че това не е някой луд/а, който си е въобразил/а, че ... примерно сме празнували рожден ден.

5. Паметта реално за какво ни е? Ако е изпълнило предназначението си определено знание- от това да развием умение до това да се научим да желаем конкретни неща и да ги постигаме- то като ненужно би трябвало да се забравя. Т.е. функцията на паметта да "забравя" как точно и контролира ли се? От какво? Само от нас ли зависи да си спомним нещо? Ако съм болна и забравям как да се науча да си спомням?