Осъдени души.

Душите човешки са осъдени.
Осъдени са заради смъртните си грехове.Това са тяхните слабости и те плащат през живота си за тях.
Гневният човек е слаб-но е слаб,защото е гневен.
Завистливият-заради зависта си.
Интересно ми е дали Любовта е също слабост и дали плащаме за нея?
Но тези грехове обричат душите ни на падения.И ако приемем,че опрощението на греховете ни може да се достигне чак при Страшния съд какъв е смисълът?
Дали има начин да спасим душите си преди това и да потушим тези си слабости?
Това ме вълнува чисто човешки.:)