"Понятия за философия" от Венцеслав Кулов

Не е нова тази книга. Излезе през 2009 г. Въпреки това съм провокиран от други теми във форума, както и от цялостната атмосфера в Проектория. Тя все по-малко ми допада и в сайта виждам все повече и грозни страсти за сметка на разума, разбирането и взаимното уважение. Чудех се как да коментирам всичко това по един по-добър начин и накрая реших да представя книгата на Венци. Това е колкото представяне, толкова и коментар на случващото се в Проектория в последно време. Мисля, че книгата може да помогне в полза на една позабравена тук толерантност. Мили колеги, моля ви! Не си мерете понятията за философия. От това полза няма никаква и за никого.

Книгата разнищва въпроса за същността на философията по начин, който е едновременно задълбочен и увлекателен. Венци борави с толкова ясен и изчистен от произволни глупости език, че е истинско удоволствие за всеки, който обича точно поставените въпроси и ясно изведените, недвусмислени отговори. Логическата прецизност, общата стилистика и не на последно място пестеливостта на текста дават основания той да се окачестви, освен като приятен за четене, и най-общо като аналитичен. (Моля ви, не използвайте последното изречение, за да ми обясните, че нищо не разбирам от аналитична философия) Още в самото начало са формулирани проблемът, тезата на автора, нейната валидност и следствия. Книгата всъщност е демонстрация и разясняване на тезата, с помощта на умело изграден контекст, който служи и като аргумент, и като илюстрация.

Венци застава зад схващането, че зад философията не стои определена същност. Това става ясно за читателя още от първата страница, на която като мото е сложена една мисъл на К. Попър от „Логика на научното откритие”: „Няма такова нещо като същност на философията”. Ако няма същност на философията, следователно не можем да говорим за една философия, а за много различни философии, като някои от тях нямат нищо общо помежду си. Общо е единствено името „философия”, но зад него не стои един общ смисъл.  Така някои философи се занимават с толкова различни неща, че е неправилно изобщо да смятаме, че между тях има нещо общо, че са "колеги". Говоренето за „философията” винаги изхожда от определено понятие за нея, което е детерминирано от специфичен исторически и културен контекст. Книгата на Кулов е своеобразен пътеводител във времето и традициите, като показва, как са се създавали и променяли различните понятия за философия - от древна Гърция до днес. Едно от големите достойнства на книгата е нейната ясна логическа рамка. Венци е изкушен от логиката и за това ясно свидетелстват както лекционните курсове, които чете в УНСС, така и великолепният учебник по логика, който издаде през 2008 г. За да постави основния проблем и своята теза възможно най-ясно, той прави редица терминологични и методологически пояснения, отнасящи се до характера на номиналните и реални дефиниции, естествените и изкуствените класове и т.н. Венци нито за момент не се изкушава да говори за философията есенциалистки, макар че честата употреба на общото име „философия” в различен контекст упорито създава у читателя интуицията, че все пак става дума за различни варианти на едно и също нещо. Той нарича тезата си „метафилософски плурализъм” и подчертава, че по своя характер тя не може нито да бъде опровергана, нито да бъде решително доказана. Тя може само да бъде разяснена по смислен начин и поради това авторът разглежда книгата си като едно „пространно разяснение”.

Много харесах тази книга, защото тя не усложнява проблема, не работи със съмнителна и екстравагантна терминология, както и не гради сложни теоретични конструкции. Тя анализира един проблем и го прави разбираем, а не обратното. И най-важното: предлага ясно и ненатрапчиво идеята за плурализма, при който философите са различни без да се мразят заради това. Това е и един поздрав към любителите на философските "стандарти". Защо все пак воюваме помежду си за утвърждаването на едно или друго разбиране за "философията"?
Според Венци това е така, защото езикът господства над мисълта и е създал в нашето мислене стереотип, който ни кара да мислим за философия-ТА така, както говорим за нея –  в единствено число.