аналитична философия: що е то? (Page 4 of 13)

в доклада на Милков има едно подмятане за 'analytic scholasticism' (с препратка към Рамзей): идеята може би си струва да бъде задълбочена, още повече, ако си припомним мнението, че Фреге е успял да се справи със схоластическия проблем за suppositum-a; при Романтизма науката и философията отново са се разделили и той реално подхваща старите занимания, там където са били прекъснати.
има ли аналогия: както от Птолемей, поради липса на материал, се скача през десет века към Коперник, така след схоластите се прескача Новото време и се минава към Аф?

Добро включване. Не знаех за класацията на Монк, но тя също е показателна. Не е случаен "пича" и не смятам, че става въпрос само за конкретния пример. Напротив, той става за пример, именно защото илюстрира (не доказва, не претендира и пр.) добре атмосферата в една традиция, която "зацикля" в занимания с въпроси, които имат смисъл, но ... нямат никакво значение. :)))

Яска, ако ти мислиш. че това е истинската атмосфера в една традиция (АФ) по моето скромно мнение ти просто не я познаваш.

дискусията сигурно ще придобие по-аналитичен облик, ако се впуснем да разсъждаваме за една подялба на универсума на променлива и непроменлива, сиреч:инвариантна, част, която да остава постоянна, сиреч: константна или че в друг, близък, смисъл, както по-горе, константата е проста форма на инвариант; а пък непроменливото съвсем аналитично е обратно на променливото, било то функция или променлива собствено.

в интелектуалната историята интересът обикновено е "кой пръв" и не се повтарят повторенията - така естествено изпадат арабските и пр. ретроградни критики на птолемей

собствено очаквах от дупката между късната схоластика и ранната аналитична филисофия да бъде изваден Лайбниц, когото да шунтирам с аргумента, че  единствено защото се е занмавал с всичко, се е занмавал и с логико-лингвистични разглеждания

Разбирането ми по-горе, на което продължавам да държа, за АФ като дейност /стил на философстване?/ от възможен метод към необходима истина, е в "топла" връзка с функционалността. При това-без да имам претенции да съм наясно защо "обратното" на функцията да е инвариантът-кой инвариант по-точно, може ли един пример? Моите скромни занимания с математически функции не са ми посочили никаква вариативност при тях-точно обратното. Да подскажа и че Б. Ръсел вероятно не би имал нищо против да обозначи като функции логическите константи /ако не го е казал вече нейде черно на бяло/-за какви не-инварианти би могло да става дума при тях?
Опосредстващот е т.нар. "дадено"-което и именно е никога-"несвършващото"-анализируемо.
А връзката е модалността-щото всяка функция е модална-възможни аргументи /поле/, действителна и конкретна частична стойност или стойности и необходимост като нейно общо правило /на функцията/.
Защо "даденото" опосредства? Защото то може да е в различни модалности-въображаемо, сънувано, мечтано, спомняно, възприемано, представяно-това е отбелязано още Декарт и от пра-феноменолозите тип Брентано и е същността на интенционалността /неслучайно оттук произлиза етиката на ценностите/.
Не съм далеч от мисълта че интенционалността е функционалността на съзнанието.
Остават още интересни /за мен/ въпроси-а/ как и защо това се връзва с езика, б/ защо АФ се отказва от очевидността като критерий за истината и в/ с няколкото значения на думата "индивид", както и г/ разликата между "функция" и "отношение", например.
Може би се изразявам малко вкратце, но това е засега от мен.

Само ще отбележа, че според мен "функционалност", за която пита и иска някакви импликации Knb са далече от функция, която обяснява frege.
Не мисля, че подобно объркване ще има резултат, който да убеди нефеновете на АФ в нейната Стойност (сега пък, след константа...)

Никой не се съмнява в знанията на другите за някакви термини, а в това какво като АФ има критици? Нали е факт, и явно успява и се справя с определени философски предизвикателства, за разлика от процесуалната.
А "фиксирания независим избор" е... метаубедително! На мен ми е интересно тоя тип "поведение на писане" като на партийно събрание.
Има думата frege. Той каза "обратното на функция е константа"; Бурни аплодисменти, след които Лилия загатва някакво несъгласие, но друго си е постулатът по-горе.
Следва думата на yasska. Той казва каквото казва (няма да коментирам конкретното изложение, неподкрепено със собствени аргументи) и отново аплаузите.
Изправя се knb и се осмелява: Да зададе въпроси свързани с нещо, което е характерно за всяка предишна традиция. защо точно АФ е толкова недолюбвана? От неразбиране? ей така да има за какво и на кой да се опонира или просто да се развива една тема във форум.
Няма аплаузи, чудят се хората какво е Аналитична Философия? Ако е омразна като фашизъма и капитализъма, дори не искат да слушат, а ако е нещо, което е интересно младите да се занимават без да занимават зрелите, отрудени и омислени хора във философия.
Функционалният анализ е един интересен израз свързан със симетрията, която в същия смисъл може да се провери за един Функционален континетализъм.