аналитична философия: що е то? (Page 8 of 13)

А, ако идеята е да си говорим откога я има АФ, аз предпочитам със сигурност максимално общата дефиниция (АФ като стил на философстване), според която АФ "винаги я е имало" :-), поне от времето на Платон и Аристотел. Разбира се, аналитичният стил на философстване се е развивал във времето (както всичко останало).

Зад съвременните спорове "що е то АФ" в повечето случаи прозират намерения да се наложи една определена философска изследователска програма (тук волно или неволно Луиза улучи в десятката :-)). Затова аз лично не ги обичам тези дискусии. Не че виждам нещо лошо в това някой или някои да се опитват да си популяризират философската програма, ама да правят това обявявайки, че те представляват автентичното аналитично философстване, като реконструират историята в свой интерес - това не ми харесва със сигурност. (По същите причини не ми харесва и опитът на дядо Ники да легитимира Хайдегеровата философия като представител на автентичното философстване). Но подобни упражнения се правят, за съжаление, от много самоидентифициращи се като "аналитични философи".

Затова и не обичам аз лично да се афиширам като "аналитичен философ" - за да не ме асоциират (погрешно) с някоя от доминиращите в момента аналитични философски програми. Предпочитам да мисля за себе си и да се представям като философ на науката - това поражда по-малко недоразумения. И не мисля, че тези ми съображения са "нефелни" :-).

Между другото, философията на науката днес съвсем не се е "размазала" в история, но това ни отклонява от темата.

Понятието "аналитична философия" като обединяващо различни философски школи, които споделят общ стил на философстване се употребява май за пръв път от Артър Пап в "Елементи на аналитичната философия". Артър Пап е бил забележителен философ с много интересна философска биография (в гигапедия има сборник с негови събрани съчинения, в който е включена и интелектуалната му биография). За съжаление, умира твърде млад - преди да навърши 38.

Друг любопитен факт: ако в googlelab  се даде търсене на фразата 'analytic and continental philosophy' (вместо на аналитична философия и континентална философия поотделно), ще се види, че използването на тези понятия като двойка "обратни" :-) е сравнително скорошно явление - от 70-те години на 20 в. насам.

Когато пиша (особено в предоставеният ни философски форум) максимално се старая с изреченията, които изразяват мислите ми да има някаква елементарна нагледна свързаност. Т.е. да съставя изречение с подлог, сказуемо, допълнения и присъщите граматически и фонетични изисквания. Така не е задължително да се разбират мислите и мненията ми, но определено показвам, че не съм чужденка, която пише на неродният си език или друг вид събеседник, който е с още по-извънземен произход.

Да видим горното как може да се коментира, за да е мнение изискващо отговор, а не просто набор от символи, с които показваме най-малкото неуважението си към езика, който владеем като човешки разумни същества.

"континентална ффия"  е просто английски начин на говорене, обаче с "аналитична ффия" сигурно не е така;

английски начин на говорене- що е това? акцента важен ли е? областта, както и самият начин като "английски хумор", храна, култура, история, а оттам и възможност да се научи този начин?
Ако, обаче с аналитичната философия не е така, остава питането- какви са другите начини на говорене- хумор,храна,култура, история?
Важното- когато разберем- Защо? едното/а философия се определя от начин на говорене, а не от традиция, тогава се сещаме ... че ако не знаем английски - ние не сме континентални, но май не сме и аналитични.
Тук ме занимава всъщност, начинът на мислене -(именно- актуалният!)
Продължаваме нататък с:

изразът вероятно го има още в 17в, а тогава всяко специализирано знание наричат 'ффия' (нали, Хорацио?) и колкото да аналитичността that is the question, от тогава до днес.

Няма главна буква или нов ред за нова мисъл, явно е продължение на предходната.
От 17 в. има много изрази - в превод "Зова смъртта на този свят съм сит...", което/които доста успешно могат да се включат към "специализираните" знания. Да, но какво е "специализирано" знание? Философията не се определя от определени изрази и начини на изразявани, еволюирали от някой век. Това е една много прецизна наука на мисленето, с която не просто се дават еднозначни или конвенционални отговори като: истина-неистина-поезия-философия- а се изграждат системи и традиции през които да могат да се мислят не толкова прости неща като: Свят, Битие, Време.... нищо, смърт, съзнание. Така че, Хорацио не е сигурно дали е бил по-философ от Тартюф, както и че начинът му на изразяване го е определял като мислител.
Куесчъните за аналитичност- от автентичност до слаби места и пробойни- са чисто ... спекулативни. А спекулацията почти като манипулацията е добър инструмент за установяване на определена култура и история.
Какво би била една история без философия? И обратното? Следвайки традиции, чисто исторически променя ли се нещо или напротив?

meanwhile, още от същото

Preston A., Conformism in Analytic Philosophy: On Shaping Philosophical Boundaries and Prejudices, The Monist, 88:2, April 2005, 292-319.

чукче читател, не писател...

това си е темата - "говоренето за 'аналитична ффия'" и може би защото тя е толкова неустойчива, от шейсетте, поясняващо-отрицаващо  я чифтосват, устойчиво, с 'континентална'. хипотезата е, че такава почват да мислят още покрай Скотското Просвещение: факт е, че гугъллабс открива най-ранни примери от 1800; Simon Glendinning/Тhe idea of continental  рhilosophу- 2006/сочи Дж.С.Мил като пръв и подмята, че някъде през 60те оттатък гьола (over the pond) също започнали да казват 'континентална'.

сдвояването аналитична & ффия остава да се изясни (Престън, горе подсказва): има две аналитики, аналитична геометрия, после аналитична механика и т.н., трупан престиж.

мемите на Престън и на мен са ми в повече, но щом Монистът ги е преглътнал...

дали сега не се казва Хоурейшо, не съм сигурен, но ето:

There are more things in heaven and earth, Horatio, Than are dreamt of in your philosophy (Hamlet A.1, sc.5)

не е ясно дали Пап е намираем дигитално; така или иначе като корифей се очертава Michael Beaney, автор на статията 'Анализ' в СЕФ, и също редактор на намираемото в Авакс, което впечатлява:
The Analytic Turn: Analysis in Early Analytic Philosophy and Phenomenology (Ed) Michael Beaney, 2007/Routledge

впрочем, на едно неясното място в мрежата http://etkirja.pp.fi/Arthur_Pap.htm
намираме:  "Professor G. H. von Wright  has written to me that the term "analytic philosopy" was not used in the tenth International Congress of Philosophy, in  Amsterdam, August 11 - 18, 1948.

Readings in Philosophical Analysis by Feigl and Sellars in 1949 used the term "philosophical analysis".

Arthur Pap's book Elements of analytic philosophy (1949) says that "philosophical analysis" or  "analytic philosophy". [така]

In this book Arthur Pap says that he is not a supporter of the logical empiricism. This was the beginning of the analytic philosophy. Jaakko Hintikka says that the fall of the logical empiricism was an affair of the cold war."

с това ли остава Пап в историята или пък с асистента, който си взел във Виена - ще четем

"Arthur Pap, one of the first to attempt to analyze analytic philosophy as a unified movement or school, believed that:

'a history of analytic philosophy, if it should ever be written, would not have to begin with the twentieth century. It could go all the way back to Socrates, since the Socratic ‘‘dialectic’’ is nothing else but a method of clarifying meanings, applied primarily to moral terms. Again, much of Aristotle’s writing consists of logical analysis. . . . It is especially the so-called British empiricists, Locke, Hume, Berkeley and their descendants, who practiced philosophy primarily as an analytic method. To be sure, much of what they wrote belongs to psychology, but if that is deducted there still remains a conscientious preoccupation with questions of meaning, full of lasting contributions to analytic philosophy'. [1949, vii–viii]"