[ Closed ] "За съжаление проблемът е ... " (Page 3 of 7)

Към Цвети:

1/ Напълно съм съгласна, че отношението към другите като към "въздухари" е не по-малко досадно и вредно от безсмисленото и надуто говорене. Ясно е като бял ден,  че при такава (взаимна) негативна нагласа никакъв продуктивен диалог не е възможен, а където няма диалог, няма и общност, а където няма общност, няма и философия (и наука).

2/ Трябва да си признаем, че подобни негативни нагласи се демонстрират и от двете страни :-)) (както от представители на аналитичната, така и от такива, разпознаващи се като "континентални" философи). Мога да дам и примери, ако се наложи :-)

3) Не мисля обаче че и "толерантност" от типа "абе не разбирам за какво говориш, но в крайна сметка ЧУВСТВАМ  че мислим по един и същи начин" върши някаква полезна работа, освен че тушира междуличностните напрежения (според мен дори това е под въпрос, ама това е тема за друг разговор).

4) Все пак се радвам, че поне тук в този форум (поне от време на време :-)) се правят успешни опити за преодоляване както на негативните нагласи към позицииите на "другите", така и на безплодния конформизъм, маскиран като "толерантност". Добър пример за такъв успешен опит е постигнатия "минимален" консенсус около един "минимален" метафизически реализъм.

5) Все пак минималният консенсус е необходимо, но не и достатъчно условие за взаимнополезен диалог. Струва ми се, че една твоя фраза от предпоследния ти постинг подсказва възможни бъдещи успешни стъпки - имам предвид твърдението ти, че съществуват "спешни" философски проблеми, които (макар и изказани на различен език) били общи за различните традиции.

Въпросът ми е можем ли да постигнем консенсус и около това кои са въпросните "спешни" философски проблеми?

Лили: За Кант, ами не, не мисля :). Клеймът 4е Кант не може да бъде развит е доста силен по твоята терминология и аз мисля, 4е е погрешен. Ако оставим нео- посте-нео и всякакви други Кантианци ще видим 4е има известно развитие на Кантови тези. Най-пресен пример е Фридман. Надявам се не твърдиш, 4е той просто тъп4е на едно място. Хвърли ли, между другото един поглед на книжката?

Не приемам твоя анализ на слаб, силен и пр. Не искам да влизам в комен тари по това сега но ако ти отри4аш (2) из4езва огромна 4аст от това, което може да бъде обща философска основа между нас, например. Не вярвам, 4е приемаш отрицанието на (2), също не вярвам, 4е приемаш отрицанието на (1). В този смисъл, ако не вярваш в нещо (3), което да демонстрира като сериозен проблем комуникацията (1) - (2) ние стоим на една и съща позиция и ако има разлики те са или терминологи4ни или плод на любовта ни към софистиката :). Аз не "търся" съюз, аз вярвам в (2). Логиката никога не е била особено продуктивен изто4ник на истини за света :), тя е това, което (евентуално) би могло да ни преведе пред предпоставките но не може да ги рендва. В науката въображението играе мисля много по-продуктивна роля от логиката. Някой хора смятат, 4е това, което Копенхагенската интерпретация описва е реален проблем В света, а не в интерпретацията. Ако това е така и на мен не ми е известно някой до момента да е показал, 4е не е, пейоративното зву4ене на думата "парадокс" се превръща в положително и интересно от гледна то4ка на наука и фил. на наука. По същия на4ин, думата "обвинение" носи на4ална пейоративна оценка към антиреалистката позиция, която аз не виждам защо трябва да се съглася със.  Може би наистина е по-добре да се прехвърли тази 4аст от дискусията в Фил. на "Наука" секция, ако има нещо интересно в нея.

Цвети:  Да, сегашното "балтавене" :) не е същото като дебата Сокал но позициите, струва ми се не се разли4ават радикално. Разликата, по-скоро, е, 4е поне една от страните не изглежда да владее толкова добре оръжията на своята територия, именно, "то4ната" позиция.

Не съм сигурен, 4е "това са съвсем същите "спешни" философски въпроси" :) но ако се придържаме към това, което ти написа по-горе за силната роля на относителността на гледната то4ка приемам, 4е "спешни" е достатъ4но относително понятие :).

Силен фен съм на "Така че вратички към съществени проблеми освен МЕ има и други на света!:) - по-скоро проблемите, а не вратичките към тях задават мащаба и смислеността." Никога не съм мислил нещо разли4но от това, много хубава формулировка.

Дарине: Всъщност, аз не вярвам, 4е нещо не е философско защото не влиза в интересите ми а то4но обратното: То (те) не влизат в интересите ми ЗАЩОТО не са философски. За Лакан знам това, което у4их преди години и което предпо4етох да забравя бързо; също това,  което мои колеги и вие тук поствате като проблеми в неговата, нека да е без кави4ки, философия. Вси4ки референции в слу4ая имат напълно ad hoc характер и се отнасят към твоя анализ, който трябваше да светне Лили как хи4 не разбира, за какво иде дума. Горката:). Много исках да те питам, Лили, светна ли се достатъ4но и промени ли мнението си по въпроса? :)). За мен кандидат за философ (Лакан), който се занимава с проблеми като изброените от теб не е особено добър кандидат и най-вероятно не би могъл да бъде.

Ами виж, аз се интересувам от теория на познанието но изглежда с теб разбираме разли4ни неща под "теория на познанието".  Няма да давам примери от сорта "Ами ти, след като се интересуваш от Теория на познанието" знаеш ли какво е казал Х по-еди кой си въпрос?", това няма да доведе до нищо конструктивно.  Не съм 4ел Лакан и, повярвай ми, не страдам особено много. Най-вероятно това няма да се промени.  Не разбрах коментара ти за "без-смислено" и "несмислено".  Какво ве4е писах за мен разбиране е възможно само при положение, 4е има един необходим минимум смисленост. В този смисъл :), проблема ти как да разбираш моето твърдение, 4е (голяма 4аст) от философите в БГ говорят неразбрано ми се струва празен.

"Лилия и Цвети са много по-убедителни въпреки далеч по-скромната си и все по-ясно прецизирана позиция." :) Ще се у4удиш колко дале4 си от това, което те самите смятат за своите позиции :) аз не бих избързвал :). οна4е бих ги разделил така (позициите в Тази тема): Позицията на Цвети е по4ти напълно ясна (но аз не съм особено убеден от нея :)) а позицията на Лили за момента ми изглежда неясна (но о4аквам да бъда убеден от нея, когато се изясни) :).

Щях да забравя:

"За авто-еротизма е явно, че нищо не си разбрал, не камо защото не си чел Лакан, а и защото дори не си си направил труда да вникнеш в това, което аз написах като кратко обяснение, иначе щеше да знаеш, че интересува ли те или не, можеш да ... мадами единствено благодарение на автоеротизма си." :) Съвсем правилно, нищо не съм разбрал, защото, както ти написа, не съм 4ел въпросните текстове (или текст). 4естно, опитах се да "вникна" в това, което ти даде като обяснение но  нещо в мен се съпротивляваше на комбинацията от възможните зна4ения от думите, които използваше и затова се предадох. Някой ден може да опитам отново. οна4е благодаря за обяснението за "можеш да ... мадами единствено благодарение на автоеротизма си." :) знаех си 4е трябва да има някаква при4ина. Аз оба4е имам друго мнение по въпроса. От опит ми се струва, 4е "мадамите" в огромния процент от слу4аите биват "завладяни" не от "авто- или автобусо-" еротизма на х а от някои други неща. Ти сигурно също се досещаш за това. Може би самите "мадами", така просташки описани тук биха могли да хвърлят малко пове4е светлина към действителното си отношение към "а-еротизма" на х-овете :) ?

Лили, към твоите 5 то4ки:

1. Това, което определя и може изобщо да определи някого като въздухар е действителния референт на термина. Мислиш ли, 4е Физиците в Сокал аферата говорят "безсмислено" и "надуто"? Аз не. Диалог не само 4е понякога не е възможен а някои биха се запитали доколко би бил смислен. Мисли за диалог от типа

експериментален физик - Палюшев, или
Гьодел - произволен постмодернист
Айнщайн - екстрасенс от Н-ското село

Ако някой от първата група бъде обвинен в негативна нагласа аз не бих бързал да го съдя; и още, изобшо не мисля, 4е поради липсата на диалог от подобен тип би се изгубила "общността" или "философията" и камо ли, "науката". Така 4е абсолютно не приемам твоето (1). В цялост.

2. да

3. това не разбрах за кого по то4но се отнася :) но за да тушираме малко, не ми обяснявай

4. Аз имам известни забележки за минималния реализъм но съм склонен да приема, 4е разли4ията за по-скоро терминологи4ни.

5. необходимо но не достатъ4но условия, да.

За (6): нека съм лош пророк но според мен ще се обособят доста лагери :)

:) комбинацията е специфициране на първона4алната комбинация, която постнах. "Стоенето" вклю4ва всякакви на4ини и, разбира се, промяната. Аз самият съм много по-голям привърженик на "промените" в този метафизи4ески смисъл отколкото на "статиката", но си давам сметка, 4е за да се говори пълноценно за "промяна" и др. трябва да се разрешат, измежду другото, проблеми като метафизи4еския за времето и затова не специфицирах в моята комбинация параметри като "промяна", "статика" и др. "Оръжията" са метафора :)

Я, що коментари са се събрали от последното ми влизане във форума насам :-), а то беше днес следобед.
Само дето нямам ясен :-) отговор на какво се дължи това оживление. οмам разбира се няколко хипотези, но за да ги проверя ще трябва малко да "дисциплинираме" дискусията, въпреки че съм напълно наясно, че това няма да се хареса най-вече на Цвети, а може би и на останалите. Та предложението ми е все пак да раделим темата за (авто)еротизма и прилежащите и дискусии от разговора за слабите и силни метафизически клеймове. Не знам защо Цвети непрекъснато се опитва да обединява тези теми - вероятно по-силните от мен в психоаналитичните интерпретации могат да предложат отговор :-).

А сега вече по-сериозно, моите реплики на последните коментари. (Между другото, Цвети, не разбрах защо да не може да се говори сериозно в 2 часа? Аз лично съм доста сериозна по това време :-) - когато не спя :-)

Към Боби, за неговите коментари на моите 5 точки:
- примерът ти по коментара върху т.1 не е удачен - не съм и помисляла, че Айнщайн и селската екстрасенска трябва да формират общност, но хората, които твърдят че са философи и че се занимават със сходни проблеми са нещо съвсем друго - когато всеки един от тях мисли за другите като за "въздухари", независимо дали има основание за това или не, това вече е сериозен проблем - знаеш това!
- за т.3 - говорих по принцип и по репликата ти разбирам, че се досещаш какво (а не кого :-)) имам предвид
- за т.4 - аз нарочно нацепих твоя екзистенциален клейм на два логически независими клейма - за да направя видими нюансите в позицииите, за които говориш, които може би не са толкова незначителни, но все пак ангажирането на всички ни (поне) със слабия клейм си е успех на дискусията, от където и да го погледнеш. Аз съм наясно с всички проблеми, които влече след себе си отказа от /2/ че нещата не просто СА, а СТОЯТ ПО НЯКАКЪВ (НЯКАКВο) НАЧοН(ο). Но за да не изпадам в откровен епистемологичен анти-реализъм, предпочитам да не се ангажирам с /2/, ако не съм принудена от конкретната ситуация да го направя (имам предвид конкретна ситуация, която трябва да се анализира). Да, в общия случай аз се придържам към "слабия" метафизически реализъм, но не изключвам ситуации, в които "силният" да работи добре - във всеки случай знам, че има такива, в които той не работи - квантовата механика е един такъв случай. Това с обективните парадокси - извинявай Боби - но е твърде екстравагантна теза.

Боби, коя точно моя позиция ти изглежда неясна?

За Лакан:
Аз вече казах, че предпочитам да не се връщам към тази тема - мисля, че ако трябва да я обсъждаме сериозно, трябва да я обособим отделно. ο все пак, може би трябва да кажа следното:
- преди време ми се наложи да се позапозная с Лакан, защото водя курс по "οстория на психологията", а и Лакан се оказа популярен не само сред българските философи, но и сред някои български психолози.
- не се чувствам достатъчно компетентна да преценя доколко неговата версия на психоанализа е добра за използване в литературната критика, но като терапия .... о.к., накратко, ако аз имах близък с проблем, който се поддава на третиране с психоанализа, бих го посъветвала да се обърне към (добър) последовател на класическата (Фройдова) психоанализа, а не към лаканианец - имам достатъчно сериозни основания за това, но не е мястото да ги излагам и обсъждаме тук.

За Дерида:
Не отричам, че е подхвърлил и интересни идеи - като тази за деконструкцията напр. :-) - но в текстовете му има твърде много "пълнеж" и твърде много метафори, а и към въпросите, които мен ме интересуват се отнася твърде лековато. ДЪржа да отбележа, че това не е априорна нагласа, а такава формирана на базата на опити да открия нещо в "континенталната" традиция. ο че опитите ми в тази посока въпрек всичко продължават - наскоро във Виена дълго се колебах дали да си купя наскоро излезлия сборник "Continentаl Philosophy of Science" или "Logical Positivism Reconsidered" na Friedman и  резултатът е, че сега (когато имам свободно време) чета какво са писали за науката Касирер, Хусерл, Хайдегер, Фуко, Дельоз и др. (Боби, не припадай :-)) - все пак една от главите в този сборник - тази за Касирер - е написана именно от Фридман, а и все си мисля, че мога да се сдобия с книгата му за логическия позитивизъм и без да я купувам :-)
Що се отнася до това дали Кант може или не можи да бъда "развиван" - не това е въпросът. Не мисля, че ти развиваш Кант - просто ту го преоткриваш, ту му изневеряваш, без да си даваш сметка за това (последното го забеляза дори Цвети :-) Както и да е, това е дълга и трудна тема - предлагам да я оставим засега, пък и не съм дочела Фридман :-), а това ми е нужно за да бъде дискусията ни ефективна, защото ти непрекъснато се криеш зад неговия гръб.

Ре към (1). Ти не разбра примера :). АКО в слу4ая с Айнщайн и х се окаже, 4е х Е "въздухар" то тогава диалог е невъзможен и безсмислен (независимо от работното понятие за общност тук). Това, което аз твърдя е, 4е ПО ПРοНЦοП в дискусия между 2 философа (независимо от това възпитаници на коя традиция са) МОЖЕ да се окаже, 4е единият Е "въздухар" в същия смисъл. Е, АЗ познавам въдухари а ти, вероятно, познаваш много пове4е от мен. Сега, надавям се, разбираш примера. Клеймът е за това как нещо стои (да използваме горната терминология :)) а не за това как някой си мисли, 4е нещо (може) да стои.

Ре към (4): Лили, всяко цепене трябва да бъде обосновано. Аз не мисля, 4е можем да прокоментираме това задоволително тук на момента и затова предлагам даоставим този клон от дискусията настрани.

Позицията, която е резултат от твоето цепене не ми е ясна но предвид горното съображение :) нека да не продължаваме.

За Лакан: Как умело се измъкваш :) но аз не мога да бъда заблуден от подобен ход. Независимо от това, оценявам посоката, която търси съгласие.

За Дерида: Лека му пръст, но мисля, изклю4ително показателен за поне една от традициите е Кеймбриджкия скандал с отказания докторат хонорис кауза. Не искам да коментирам тук кой е бил прав и кой крив но въпросът ясно о4ертава невъзможността за един даже приемлив конформизъм: или професорите от Кеймбридж са пълни идиоти, при това с лошо възпитание, или това, което те са твърдели (именно, 4е Дерида е шарлатанин) е вярно.