Какво ще кажете за това? (Page 2 of 4)

Цвети, това counterexample на тезата, 4е е възможно да има интелектуалци, които не са социално ангажирани ли (следвайки приведените по-горе 4 критерии) ли е? Не съм сигурен 4е е успешен. Хора като Вернер (при Хитлер, после в US), Опенхаймер, Айнщайн, Файнман, 4иято работа е допринесла решително за създаването на атомната бомба (в слу4ая с Айнщайн и Файнман дале4 не директно, както при останалите двама) могат да се квалифицират като подобни гениални у4ени, вклю4ително и тези работили за Хитлер. Ако има парагон за интелектуалец на 20 век първото име или едно от тях е това на Айнщайн и дале4 не само за формулирането на СТР и ОТР. Аз приемам този и останалите като интелектуалци съвсем спокойно и без грам съмнение. Те са хора на разума, които първи са разбрали неща от изклю4ителна роля за науката и културата на 4ове4еството. В този смисъл те са парадигмати4ни интелектуалци и едни от най-успелите.

Струва ми се, 4е ти смесваш ка4еството "интелектуалец" с ка4еството "морален", които, разбира се, са две съвсем разли4ни ка4ества. οсторията изобилства с примери на сериозно "неморални" хора, които независимо от това си остават флагмани-интелектуалци. Роман Полански и до момента не може да стъпи в щатите където моментално ще го осъдят за секс с непълнолетна девойка но никой и дума не може да каже срещу това, 4е той е интелектуалец. Моралността, каквото и да се окаже 4е озна4ава това 4есто отсъства у интелектуалците.

Сериозно, не мога да разбера патоса към социалното у люде нари4ащи се философи. Всеки, разбира се, сам определя границите и фокуса на хоризонта си, но философията като стремеж мъм мъдрост, знание и разбиране съвсем не се нуждае от ангажимент към обществото като изходен фундамент на собствено философските си проблеми.  Странно е наготово да се използват сякаш предразбрани понятия като "съзнание" (ли4но или, както се среща понякога, обществено) и "знание" без да се познават внимателно философската история на тези колосални дебати. Демонстрираната липса на интерес в подобна посока по никакъв на4ин не може да усили аргументите за "яката" роля на обществото.

Дарине, трогнат съм. Етимологията, разбира се, е инструктивен и съвсем не достатъ4ен аргумент. Понеже Вентор-а някак си не обърна внимание на тия неща и затова. Прокоментирането на Коста е копи-пейст от ли4на дискусия с него, :).

οна4е:

Към (1). Струва ми, се, 4е все пак има общи елементи на разли4ите парадигми. За момента можем минимално да допуснем, 4е онези, които се признават за интелектуалци и от двете (или вси4ки) парадигми са най-добрите кандидати за такива. Мойте уважения към Деян, когото познавам, но преди неговото име има поне 100 други, които могат да се приведат като вероятно по-убедителни кандидати за интелектуалци, като тук следвам напълно Вентор - Ди4евата схема на социалните условия: Деян въпреки явно изявената си не-социална интелектуалност, с която аз, за мой срам, съм напълно незапознат, не изглежда да е при4инил някакви съществени "реформи" и "промени" и в този смисъл надали ще привле4е Ди4ев и Вентор особено. Anyway.

Към (2). Съгласен съм с интерпретацията, 4е Деянов и Крипке стоят на една плоскост, но дължа да уто4ня някои нейни характеристики: това е интра-национална плоскост (което в слу4ая след скандала с Крипке става три-национална плоскост, но това не е важно). οнтра-национална вероятно трябва да се тълкува като "х, който работи в областта на логиката в н-ската държава и има някакви успехи (минимални) е интелектуалец". На тази плоскост Д и К са на едно ниво, ако разбира се, Деян е логик. Съществува и друго измерение на съпоставяне оба4е, към което аз исках да насо4а вниманието ви и то, според мен в някакъв смисъл е по-интересно: οнтелектуалството на двамата, на плоскостта на логиката трябва да се измери с резултатите от техния интелектуален труд, т.е. кой какво е дал на науката, с която се занимава. На тази плоскост, без грам да искам да обидя Деян, нещата вероятно се разли4ават сериозно. По този, интра-дисциплинарен параметър, е възможно да мине квалификация, според която Крипке Е интелектуалец в пълнокръвния смисъл на думата а Деян не. Нещата, разбира се, са както уда4но уто4ни Вентор третокласно условни, а аз бих добавил и континуални а не дискретни така 4е в тази плоскост интелектуализмът идва на степени или интензитет и не просто T или F. Аз не бих се анагажирал с подобно максималисти4но третиране на квалификациите, държах оба4е да се обърне внимание на него защото само то е това, което би могло да послужи като коректив на собствените ни стандарти за интелектуалност. За да сме в 4ас с ка4еството на нашите интелектуалци е добре да можем да ги "сравним" с някои безспорни такива; 4есто - извън БГ.

Цвети, направо ме убиваш с това за самотния математик :))). Самотен или не, Кант тип живот или не, социалния му живот по никакъв на4ин не може да при4ини деквалификация на това, с което 4овека се занимава. Разбира се, 4е има разлика в "интелектуалщината" на Хайдегер и Айнщайн, вероятно несъизмерима (особено като вземем предвид предмета на техните изследвания). В тази връзка критерият "влияние върху ..." може да бъде хлъзгав: Гьобелс и всякакви такива имат даже още по всеобхватно може би влияние върху всякави маси и обществено настроени промен4ици но това не може да се приеме като автомати4но квалифициране в интелектуалност.

ο какви са тези пост-тоталитарни рефлексии? Каква посттоталитарна рефлексия отработват бедните физици от Бан, примерно, на които въобще, а според мен и с право, не им пука за селско-комунисти4еския пинтелектуален пейзаж в БГ, който преобладава и задава "стандарти" за интелектуалност в университетите и на други места? Това не ги прави по-малко интелектуалци.

Светлин и всеки 4итав художник Е интелектуалец с главна буква по силата на резултатите от своите произведения върху духа и разума на аудиторията си.

Мислех, че тази дискусия ще мине и без мен, но явно съм  бъркала.

Към Вентор: а теб в кой университет и коя специалност са те учили на добро възпитание и на участие в публични дискусии? ο откъде тази убеденост, че дефиницията ти на интелектуалец е перфектна? Тя предполага, че обществото може да се повлияе положително само от реализирането на критични към него концепции. Между другото това схващане е типично именно за BG (псевдо)интелектуалците, затова и сме на това дередже. Обществото има нужда от позитивни идеи (проекти) и от хора с воля да ги реализират.

искам да доуточня нещо - според мен не е необходимо интелектуалците да са велики експерти в някаква област, независимо, че помага:)) Опасявам се, че по Борисовите стандарти изглежда, че по половината... не, по 2/3 от света няма интелектуалци - в Африка, в средна Азия и т.н. всички останали райони на света, които са населени с хора, но не са дали нищо на физиката и математиката:))) А дълбоко се съмнявам, че е така... Така че дори и да се съглася, че на "великите" им се полага по право да бъдат наричани интелектуалци, не мога да се съглася, че експертността (още повече, ако е лишена от публичност) може да ги определи дефинитивно.
οначе Кант е кофти контрапример - той освен за чистия разум е писал и за спора на факултетите и "Що е просвещение" ... ο без тях пак ще се съглася, че е интелектуалец, точно защото еманципативната сила на философията му е с безспорни мащаби. Аз не предлагам и не разбирам под публичност площадно-телевизионна представа за социална релевантност !

ех, ти, експертна птицо... :)))

към lilia:
отговарям ти, още преди да съм прочел другите постинги:

за възпитанието незнам, но съм съгласен, че не трябва да съм толкова сигурен за правилността на каквото и да съм заявил, цитирал, допуснал,...
Казах само, че тук нямаше по-добър опит, просто защото всеки се въздържа да даде някаква, макар и с уговорки, дефиниция.
По отношение на критичност, поясних, че нямам предвид критикарство и/или деконструктивен, паразитиращ върху системата на обекта си негативен анализ. Разбирам "критичност" най-вече по линията Кант - Франкфуртска школа - Хабермас. Последния, за разлика от някои по-радикални "социлани критици" е склонен да даде висока оценка и на такива "поддържащи статуквото" мислители като Хънингтън например, макар ясно да се разграничава от посланията на анализите на последния и им опонира.

В този смисъл, не са интелектуалци тези, на които не си заслужава други интелектуалци да им опонират.

Ето ти и допълнителен критерий :)))

Към Вентор: с този тон вече може да се разговаря :-)), но последният ти "критерий" е логически порочен (кръгов) - той предполага, че вече, поне за известна група хора, сме решили, че са интелектуалци и останалите определяме спрямо тях. Но ако трябва да бъда откровена, в действителност болшинството хора, когато решават дали някой е интелектуалец или не правят точно така - сравняват въпросната личност с някакъв образец, прототип.

Към Васко: и аз винаги съм се отнасяла с подозрение към понятието интелектуалец (въпрос към филолозите, кой беше антонима на пейоративен ?- извинете ме за невежеството :-)). Според мен понятието интелектуалец е именно такова - обратното на пейоративно - а аз не обичам да си служа с този тип понятия, много скрита идеология има в тях. Все пак за успокоение на тези, които взимат този спор присърце - ще приведа един по-голям цитат от една съвсем нова (2005) книга на Стив Фулър, която се казва именно "οнтелектуалецът" :-)). Правя това за да покажа
(1) че говоренето за интелектуалци и неинтелектуалци е популярно и в "белите" държави
(2) интересно е да се видят разликите между "онова" говорене и нашето - интересно ще ми е да чуя коментарите. Привеждам цитата направо на английски, защото не съм сигурна, че ще справя добре с превода на нюансите в смислите, а Фулър е цар в нюансирането.

ο така:

Five basic tips on how to be an intellectual:
(1) Learn to see things from multiple points of view without losing your ability to evaluate them. Alwayas imagine that at some point you will need to make a decision about what to believe of these different perspectives.
(2) Be willing and able to convey any thought in any medium. There would be little point in being an intellectual if you did not believe that ideas, in some sense, always transcend their mode of communication.
(3) Never regard a point of view as completely false or beneath contempt. There is plenty of truth and error to go around, and you can never really be sure which is which.
(4) Always see your opinion as counterbalancing, rather than reinforcing, someone else's opinion.
(5) In public debate fight for the truth tenaciosly but concede error graciously.

(From: Steve Fuller (2005). The Intellectual.Icon Books.)

това май не се много схожда с нашенските представи за интелектуалеца като героичен критик на системата :-))