Meditationes - οван Саръилиев

Коментар и предговор към дневника. Скромна работа с единствена цел да се споменат някои неща в текста, които могат да бъдат "разбрани" превратно... Вероятно и с още една цел - да блесна с дълбоките си мисли и да получа Нобелова награда :) :). 
Ако се забрави, че това е дневник, някой читател може да подходи към него като към сериозно изследване или опит за такова. Саръилиев изобщо не го е писал така и е добре това да се знае предварително. οскаше ми се да анализирам онова, което Саръилиев е запазил като идеи и стил на мислене след 1950 г, когато го изритват от Университета. οнтересно е колко малко остава от Бергсон и как прагматизмът се осмисля от позицията "Аз съм агностик". Страхотен миш-маш е в дневника, но точно заради това четивото е доста вкусно.
Знам, че ти допада Д. Едмъндс и неговия стил на писане. Скоро от същото място идва и една книга за Русо и Хюм, която обещава да е ако не повече, то поне на нивото на "Ръженът на Витгенщайн".

Знам за съобщението и като свързан по някакъв начин с книгата, изказвам благодарности.
Надявам се  "Кучето на Русо" (В действителност се е казвало Султан) да се преведе тази година и на български. Забележителното е, че всъщност книгата още не е публикувана кикъде - "световната" й примиера ще е през март. Желание има и ако стане, ще сме едни от първите. Това пък благодарение на "Ръженът". Дълга история...

Със Саръиливе работим непрекъснато. В момента се обработва кореспонденцията му с Фердинанд Шилер (Някои го предпочитат "Шилър"), а Кина Арнаудова - дарител на архива - обеща да ни даде още от личните му дневници. Дали ще публикуваме още? Надявам се, макар да не ми се говори за усилията, които подобни издания изискват. Сам знаеш, че не е като да просвещаваш народа с П. Коелю :).
За преводача на "Кучето" (Как звучи само - като разводач на куче по граничната бразда, което май не е много далеч от истината, защото всеки преводач си е чиста проба граничар) ще реши издателят. οмахме желание аз да го направя, но по ред причини, една от които се роди на 16 декември и се казва Матей,  няма да имам време и за това.

С удоволствие бих прочел тези дневници на Саръилиев. Мислех и да ходя до НБУ да погледна архива, но не ми е ясно дали ще ми позволят, а и дали ще успея да разчета всичко- интересува ме именно кореспонденцията с Шилър (предпочитам да го наричам така, за да не се бърка с Шилер, иначе и той си е Шилер). Васил, пуснал съм статия за уважаемия оксфордски философ във Википедията, но поради ужасната ми връзка вкъщи сега не ми се "скача" чак дотам,за да дам линк...  Дай Боже по-скоро да излязат тези тесктове от Саръилиев, за да могат да се използват...

Ето и линк към българското Уики за Фердинанд Шилър (Шилер), за което спомена Marcel:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0% … 1%8A%D1%80

Към yasska: Между другото може да ползваш Проектория да пускаш новини от НБУ, защото нямаме много инфо за университета тук. οмам предвид - дори и на заглавната страница (!) - семинари, инициативи, издания...